Елемаг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Елемаг
патриций
Твърдината Белиград
Лични данни
ПреданостЗнаме на България при Княз Борис I Царство на българите
СедалищеБелиград
РелигияПравославие
Починал
след 1018 г.
Народностбългарин

Елемаг, по-късно известен като Елинагос Франтцес[1] (на гръцки: Ἐλίναγος ὁ Φραντζὴς) е български болярин от времето на Първото българско царство, управлявал в името на цар Самуил крепостта Белиград (дн. Берат в Южна Албания).

Елемаг е сред последните защитници на българската независимост. След 1018 г. се съпротивлява на византийците и заедно с войводата Гавра правят неуспешен опит за вдигане на въстание през 1019 г. В крайна сметка Елемаг е принуден да предаде твърдината си, за което получава от Василий II титлата „патриций“ и правото да живее в Солун.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На Елемаг е наречена улица в квартал „Изгрев“ в София (Карта). Името на Елемаг носи морският нос Елемаг на остров Ливингстън, Южни Шетлъндски острови, Антарктика,[2] както и улица в София, район Изгрев.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Curta, Florin (2006). Southeastern Europe in the Middle Ages, 500–1250. Cambridge University Press. p. 246. ISBN 978-0-521-81539-0.
  2. Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)