Елена Стоин
| Елена Стоин | |
| българска музикална фолклористка | |
| Родена | Елена Василева Стоин
|
|---|---|
| Починала | 13 декември 2012 г.
|
| Учила в | Национална музикална академия |
| Семейство | |
| Баща | Васил Стоин |
Елена Василева Стоин е българска музикална фолклористка.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е на 12 април 1915 г. в Самоков, в семейството на българския етномузиколог Васил Стоин. През 1938 г. завършва Националната музикална академия в София. До 1946 г. учителства в Казанлък, Павликени и Ямбол. От 1946 г. е асистентка в Отдела за народна музика при Народния етнографски музей. През 1950 г. става научен сътрудник, а от 1970 г. е старши научен сътрудник в Института по музикознание при Българска академия на науките.[1]
Елена Стоин събира и записва над 10 000 народни песни, като им изготвя нотограми, дешифровки и текст. Създава част от тези записи по слух, поради липса на звукозаписваща техника. Първите ѝ записи са от 1946 година. Автор е на статии и студия за български народни изпълнители, сред които са Борис Машалов, Магда Пушкарова и Мита Стойчева. Най-известния ѝ труд е „Музикално-фолклорни диалекти в България“, която е първата книга по тази тема в страната.[2]
Почива на 13 декември 2012 г. в София.[3]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
Автор е на:
- „Музикално-фолклорни диалекти в България“ (изследване);
- „Български епически песни“ (монография);
- „Народна песнопойка“ (сборник).[4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 11. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104333. с. 4244 – 4245.
- ↑ Видният етномузиколог Елена Стоин на 95 години // БНР. Посетен на 17 април 2015.
- ↑ Отиде си Елена Стоин, длъжници сме пред голямото ѝ дело
- ↑ Електронен каталог COBISS/OPAC на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
|
