Еленова мишка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Еленова мишка
DiGangi-Deermouse.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Rodentia Гризачи
семейство: Cricetidae Хомякови
подсемейство: Neotominae
род: Peromyscus
вид: P. maniculatus Еленова мишка
Научно наименование
Уикивидове Peromyscus maniculatus
(Wagner, 1845)
Разпространение
Peromyscus maniculatus range map.png

Еленова мишка (Peromyscus maniculatus) е вид дребен северноамерикански бозайник от семейство Хомякови (Cricetidae).

Разпространение[редактиране | edit source]

Този гризач е разпространен от горските райони на Аляска и Канада на юг до централната част на Мексико. Видът обитава различни екологични зони като алпийски райони, тундрови гори, пустини, пасища, засети селскостопански площи до тропически гори. Поради разнообразните местообитания видът е представен от 66 подвида.[2]

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Еленовата мишка има малък размер на тялото и е не по-голяма от домашната мишка. Обикновено е с дължина 119-222 mm и тегло от 10 - 24 грама. Дължината на опашката е променлива в различните популации и варира от 45 до 105 милиметра. Горските обитатели обикновено са по-големи и имат по-големи опашки и крака от прерийните форми. Тялото е кръгло и стройно. Главата има заострен нос с големи, черни, мънистени очи. Ушите са големи и покрити с къса козина.

На цвят еленовата мишка е сиво до червеникаво кафява, а вентрално е бяла. Козината е къса, мека и плътна. Опашката в горната страна е по-тъмна.

Хранене[редактиране | edit source]

Еленовата мишка е всеядна. Храни се както с растения, плодове и семена така и с безгръбначни животни.

Поведение[редактиране | edit source]

Видът е активен предимно нощем. Прекарва повечето от времето си на земята, но също така е умел катерач. Изгражда дупки под земята или в пънове и между корени на дърветата. Образуват колонии от един мъжки с няколко женски и младо поколение. През зимата с цел запазване на топлината в гнездото се събират повече индивиди от различни групи. През зимните месеци изпадат и във вцепление като намаляват телесната температура и пестят енергия.

Размножаване[редактиране | edit source]

Бременността продължава от 22 до 26 дни като раждат от едно до единадесет малки.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Linzey, A.V.. Peromyscus maniculatus. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 5 February 2010.
  2. Hanney, Peter W. Rodents: Their Lives and Habits. New York: Taplinger Publishing Company, 1975.