Село Еленово се намира на около 36 km юг-югозападно от областния център град Сливен, около 16 km югоизточно от общинския център град Нова Загора и около 20 km североизточно от град Раднево. Разположено е в южното подножие на Светиилийските възвишения, чийто най-висок връх Острата вила (Острия чатал, 415,9 m) е на около 4 km север-североизточно от центъра на селото. Надморската височина в центъра на Еленово е около 229 m. Северно от селото има кварцовижили с дебелина 0,2 – 2.0 m и дължина 10 – 15 m. Климатът е преходно-континентален; почвите в землището са преобладаващо лесивирани и смолници[2].[3]
Землището на село Еленово граничи със землищата на: село Питово на север; село Златари на изток; село Прохорово на югоизток; село Бял кладенец на юг; село Новоселец на югозапад; село Млекарево на запад; село Сокол на северозапад; село Омарчево на северозапад.
Училище в село Караджа Муратлии (Еленово) – според местно предание, е имало и преди Освобождението. Първоначално училище е открито в селото през 1879 г.[3] През периода 1891 – 1903 г. училището се помещава в старата църковна сграда, а впоследствие до 1907 г. – в частни къщи. През 1909 г. е построена училищна сграда по план на тогавашното Министерство на народното просвещение. Методът на обучение на учениците до 1907 г. е бил взаимоучителен, учениците са пишели на пясък, по-късно на плочи, преподавали се предимно духовни предмети. Училището като първоначално, по документи, е съществувало от 1891 до 1910 г. Прогимназия е създадена през 1910 г. През 1937 г. прогимназията и първоначалното училище се обединяват и училището получава наименованието „Христо Ботев“. Училището е притежавало поземлен фонд около 50 ha и част от приходите от него са заделяни за постройка на училище и подпомагане на бедни деца.[5] През 1958 г. към прогимназиалния курс минават и учениците от селата Сокол и Прохорово, във връзка с което в стара постройка в училищния двор е устроено общежитие.[6]
Основното училище „Христо Ботев“ в село Еленово е закрито през 2008 г.[7]
Църквата „Свети пророк Йеремия“ в село Караджа Муратлии (Еленово) е построена през 1893 г. от майстор Рачо от Тревненско под ръководството на свещеника Мина поп Стоянов. Средствата за строежа са набирани от доброволни помощи от населението на селото и околните села. Осветена е на 1 май 1902 г. от Старозагорския митрополит Методий Кусев.[8]
За основаването на читалище в село Караджа Муратлии (Еленово) различни източници сочат различни години: 1919 г.[3]; 1911 г.[9]; 1908 г.[10] (година на образуване, посочена в името на читалището „Светлина – 1908“ при регистрацията му). Читалището поставя през 1918 г. самодейно първата пиеса – „Пленникът от Трикери“. По-организирана дейност започва през 1928 г., когато се основава театрален състав и се представят няколко пиеси. Новата читалищна сграда се открива през ноември 1961 г. Към май 2005 г. читалищната библиотека разполага с 9800 тома литература.[11]
Населението на село Еленово наброявало 1698 души при преброяването към 1934 г. и 1815 към 1946 г., намалява до 366 (по служебен документ на НСИ от 2022-12-31) към 2022 г.[12]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 455 лица, за 392 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 0 – към „турска“, за 47 – към „ромска“, за „други“ и „не се самоопределят“ не са посочени данни и за 9 – „не отговорили“.[13]
В местността „Юреня“ се намира могилен некропол, чието проучване започва от 1998 г. Проучени са следните съоръжения: каменна могила в центъра на могилата; каменна крепида; каменно съоръжение от отделни монолити, оградено от крепидата; каменен кожух с диаметър 14,50 m и височина от 0,80 до 1,15 m; 4 каменни кръга.
Троен празник в Еленово ,2009 г
В библиотеката на читалището е открита компютърна зала по проект „Глобални библиотеки – България“[19][20] – етап 2010 г.
Представяне на книга и автор ,архивен документ
През 2010 г. излиза от печат първата книга за селото – „Еленово 1577 – 2010“ с автор Димитрина Стоянова Стоянова.
Ежегодно на втория ден на Великден в Еленово се провеждаше Великденски фолклорен събор и конкурс за народни изпълнители на името на известния гъдулар Минчо Недялков. до 2016 г.Съборът води началото си от 1997 г. След преминалите 20 издания на събора в Еленово, като Великденски фолклорен събор, от 2017 г. негов наследник е Фолклорният събор „Еленово“, който се провежда ежегодно в навечерието на 1 май – празника на селото. Провежда се сред природата, в близка до селото местност"Кара дере".
През 2020 г не се провежда фолклорен събор поради COVID пандемията.
Селото има добри предпоставки за развитието на лозаро-винарство, пчеларство, говедовъдство, растениевъдство, риболов и други, както и за селски и ловен туризъм.
Ловно-стопанско мероприятиеПрироден изгледЛовна база за отдих и празненства
Ловно -рибарска дружинка съществува от 50 -те години и до днес.Към 2023 г наброява 65 членове.Извършва се ловно-стопанска дейност,като разселване и доотглеждане на фазани / волиер/.Изградена приветлива и хубава сграда за лов,отдих,туризъм ,кътове за почивка, за раздумка след ловните излети.
Лого на село Еленово
Указателна табела към библиотеката
Еленово някога
Читалищна сграда
Юреня, могилен некропол
Юреня, могилен некропол
Църквата
Към църквата
Храм „Св. Пророк Еремия“
Библиотека
Библиотечен изглед
Гост от Америка
Пионерска техническа станция „Антена“
Любимо мое Еленово
XXVI Старопланински събор „Балкан фолк“, 11 – 15 май 2023 г. – гр. Велико Търново
Емблема на Фолклорния събор в Еленово, 2018 г.
Емблема на Еленово (от вълна)
Сцената
Кът за спомен от Еленово
Естрада и фолклор, с Веселин Маринов
Участие на певческа група в „Балкан фолк“, Велико Търново – 2023 г.
.jpg)
.jpg)
