Елизабета Тиролска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бронзова статуя в Дворцовата църква към Инсбрук
Елизабета

Елизабета Тиролска или Елизабета Каринтийска, Горицко-Тиролска (на немски: Elisabeth von Kärnten, Görz und Tirol; * 1262 в Мюнхен; † 28 октомври 1313 във Виена) е чрез женитба херцогиня на Херцогство Австрия и Херцогство Щирия и от 1299 г. избрана римско-немска кралица.

Тя произлиза от род Майнхардини от линията Тирол и Каринтия. Елизабета e дъщеря на Майнхард II († 1295), граф на Гориция и Тирол и херцог на Каринтия и Елизабета Баварска († 1273), най-голямата дъщеря на херцог Ото II от Вителсбахите, която е вдовица на император Конрад IV († 1254).

През 1276 г. Елизабета се омъжва във Виена за херцог Албрехт I от Хабсбургските (1255–1308), син на римско-немския крал Рудолф I и неговата първа съпруга Гертруда от Хоенберг.

Елизабета била умна жена. По нейна идея са построени Салините в Залцкамергут. През 1299 г. тя е коронована в Нюрнберг за римско-немска кралица.

На 1 май 1308 г. съпругът на Елизабета е убит при Бруг на Аар от неговия племеник Йохан Парицида (1290–1313). Кралица Елизабета построява на това място манастира Кьонигсфелден, където по-късно е погребана. По-късно е преместена в църквата на абатството Св. Паул в Лавантал в Каринтия.

Деца[редактиране | edit source]

Елизабета и Албрехт имат 12 деца:

Девет други тяхни деца умират малко след раждането им. Те остават без име и са са погребани в Три крале капелата в Тулн в Долна Австрия.

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]