Елизабет Баварска (Сиси)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Елизабет
императрица на Австрия
кралица на Унгария
Erzsebet kiralyne photo 1867.jpg
Лични данни
Родена 24 декември 1837
Мюнхен,  Бавария
Починала 10 септември 1898 (на 60 г.)
Женева, Flag of Switzerland.svg Швейцария
Семейство
Брак император Франц-Йосиф
Династия Вителсбах
Баща Максимилиан Йозеф
Майка Лудовика Баварска

Нейно имперско и кралско величество Елизабет Амалия Евгения Вителсбах (24 декември 183710 септември 1898) — принцеса на Бавария, императрица на Австрия, кралица на Унгария и Бохемия, съпруга на негово имперско величество Франц Йосифимператор на Австро-Унгария.

Детски години[редактиране | edit source]

Елизабет е родена на 24 декември 1837 в Мюнхен, Бавария. Тя е дъщеря на херцог Максимилиан Йозеф и принцеса Лудовика Баварска, дъщеря на крал Максимилиан I Йозеф Баварски. Детството на Елизабет преминава в замъка Посенхофен, където израства под строгия надзор на майка си. Още от малка тя получава галеното име Сиси (немски:Sissi), с което остава в историята. От всичките деца на Максимилиан, Сиси е най-близка с по-голямата си сестра Хелена или Нене, както тя самата я нарича на галено. Към музиката Сиси израства равнодушна, нейната страст е рисуването. Тя обича да рисува пейзажи и сама илюстрира събитията, записани в дневника ѝ.

Императрица на Австрия[редактиране | edit source]

Замъкът Посенхофен, в който израства Елизабет Баварска.

Когато е на шестнадесет, Елизабет придружава майка си и Хелена в курорта Бад Ишъл, Горна Австрия, където Хелена трябвало да впечатли 23-годишния си втори братовчед, австрийския император Франц Йосиф. Бракът между двамата бил уговорен отдавна. Въпреки това Франц Йосиф е впечатлен от по-малката сестра на Хелена — Сиси. И не случайно — това е една от най-красивите жени по онова време в света. Висока е 171см, тежи 45-47кг, а талията ѝ е 51см. Франц Йосиф и Елизабет се женят на 24 април 1854 г. във Виена, където баварската принцеса е обявена за императрица на Австрия.

В столицата на Австрийската империя Сиси трудно се адаптира към строгия етикет в двора на австрийските Хабсбурги. Въведеният от Карл V дворцов церемониал регламентира строго живота на придворните както и този на Елизабет, която като императрица на Австрия e лишена от всякаква свобода и личен живот. Лоши са и отношенията ѝ с майката на Франц Йосиф, София, която се стреми да контролира изцяло снаха си. В тази ситуация Сиси се опитва да намери подкрепа от съпруга си, но напразно. Постоянно зает с държавни дела, Франц Йосиф, който изпитва дълбока привързаност към майка си и голяма любов към съпругата си, не успява да изглади отношенията между Елизабет и свекърва ѝ.

Въпреки тези трудности, за кратък период от време Сиси ражда на Франц Йосиф две деца: София — на 5 март 1855, и Гизела — на 15 юли 1856.

Елизабет обаче е лишена от възможността сама да отглежда дъщерите си. С това се заема майката на Франц Йосиф.

Елизабет. Портрет от Франц Ксафер Винтерхалтер

През 1857 г. Сиси придружава съпруга си по време на обиколка из Унгария. Решена да събере семейството на едно място, далеч от непосредствения контрол на властната си свекърва, Елизабет успява да убеди Франц Йосиф да вземат децата си заедно с тях. В Унгария обаче Елизабет преживява първото си голямо нещастие. По време на пътуването двете ѝ дъщери, ерцхерцогините София и Гизела, се разболяват сериозно. Въпреки, че Гизела успява да се възстанови, двегодишната София издъхва в ръцете на майка си. Смъртта на дъщеря ѝ разстройва сериозно нервите на императрицата, която обвинява себе си за случилото се. Елизабет частично преодолява скръбта по дъщеря си, когато на следващата година,21 август 1858, се ражда синът ѝ Рудолф.

По време на войната с Франция от 1859 г. императорската двойка преживява дълга раздяла. От фронта Франц Йосиф изпраща серия от любовни писма на съпругата си, но непрекъснатите притеснения за императора и честите спречквания с майка му повлияват зле на емоционалното ѝ състояние. След завръщането на Франц от фронта отчуждението между двамата започва да се засилва и бракът им се пропуква.

В тази обстановка спасение от задушаващата я дворцова среда Сиси намира в усамотението, четенето, писането на поезия, рисуването, ездата, която е любимият ѝ спорт, и любовните връзки с други мъже. Това обаче не успокоява разстроените ѝ нерви, поради което тя предприема редица пътешествия из Европа и Средиземноморието: Унгария, Мадейра, Корфу, Англия и др., заради които пропуска голяма част от детството на децата си.

Навсякъде из Европа Елизабет става еталон за красота и стил. Императрицата впечатлява с красотата и външността си, поддържани със строга диета и продължителни физически упражнения, благодарение на които тя запазва 50-сантиметровата обиколка на талията си. Постоянните диети и оскъдното хранене в съчетание с емоционалната нестабилност на Елизабет са причина у нея да се появят и първите признаци на анорексия.

Кралица на Унгария[редактиране | edit source]

Гербът на императрица Елизабет

През 1867 след неуспешни опити за реформи в Австрийската империя е направен така нареченият „Компромис“ . Австрийската империя е преобразувана в дуалистична монархия — Австро-Унгария. На Кралство Унгария е дадена значителна вътрешна автономия и равни права при управлението на империята. Двете части на монархията (Австрия и Унгария) стават самостоятелни във вътрешнополитическо отношение, но се намират под суверенитета на Австрийския император Франц Йосиф, който е обявен и за крал на Унгария. Сиси, която симпатизира на унгарската кауза, придружава съпруга си в Будапеща, където той трябва да бъде коронован за крал на Унгария. Там Елизабет получава новата титла — императрица на Австрия и кралица на Унгария. В унгарската столица двамата правят опит да подобрят отношенията си и на 22 април 1868 г. се ражда последната им дъщеря, Мария Валерия (1868-1924).

Елизабет обича Унгария много повече от Австрия. Това е причината по-голямата част от обкръжението ѝ да е от унгарци, а най-близките ѝ придворни дами са унгарките Мария Фестетикс и Ида Ференци. Императрицата държи адютантите ѝ да владеят унгарски език, който тя говори перфектно. Близък неин приятел (а според някои и дългогодишен любовник) е граф Андраши, който по-късно става външен министър на Австро-Унгария. Привързаността ѝ към Унгария учудва Империята, тъй като и самите унгарци отвръщат на нея. Унгарците посочват, че тя е единственият Хабсбург, на когото имат доверие. В знак на признателност няколко унгарски градове по-късно са наречени на нейно име. Едно от най-известните места в унгарската столица днес е Erzsébet híd (Мостът на Елизабет).

Последни години[редактиране | edit source]

Сиси. Портрет от Франц Ксафер Винтерхалтер.

През 1889 г. животът на Елизабет претърпява сериозен обрат. На 30 януари 1889 г. синът ѝ, ерцхерцог Рудолф Австрийски, и любовницата му, баронеса Мария Вецера, са намерени мъртви в ловната хижа на Рудолф в Майерлинг, Горна Австрия. Причината за смъртта им е самоубийство. Шокирана от случилото се, Елизабет дълго време отказва да приеме смъртта на сина си и дори не присъства на погребението му. Въпреки че по-късно тя преодолява шока и приема непоправимостта на случилото се, до края на своя живот Сиси не престава да вини себе си за смъртта на Рудолф, за чиято лудост, както ѝ е обяснено, причина била баварската ѝ наследственост. След тази трагедия до края на живота си императрицата не престава да носи тъмни дрехи в знак на траур.

След смъртта на сина си Елизабет още по-силно се отдава на страстта си да пътува. Тя посещава Френската ривиера, Венеция, Швейцария, Португалия, Испания, Мароко, Алжир, Гърция и Турция. Австро-унгарската императрица продължава да бъде сензация, където и да отиде. Дългата черна рокля и тъмният воал, закриващ лицето ѝ в знак на траур, стават нейна запазена марка.

Трагична смърт[редактиране | edit source]

На 10 септември 1898 г., докато Елизабет и придружаващата я придворна дама се разхождат по крайбрежния булевард на Женева на път за пристанището, откъдето да се качат на борда на парахода за Монтрьо, един италиански анархист на име Луиджи Лукени пробожда австро-унгарската императрица с пила. Първоначално Елизабет дори не усеща пробождането и се качва на кораба. Раната обаче се оказва смъртоносна и 60-годишната Сиси умира малко по-късно. Последните ѝ думи са: „Какво става с мен?“. Мотив за убийството е анархистичният възглед „пропаганда чрез дела“, който не се съобразява с жертвите, стига те да са достатъчно известни. Атентаторът успява благодарение на обстоятелството, че охраната на императрицата не е подсилена достатъчно, тъй като Сиси е доста популярна и обичана от широките маси.

Първоначално атентаторът е възнамерявал да убие Орлеанския херцог, който обаче в последния момент променя маршрута си и не посещава Женева. Лукени е арестуван, а по време на процеса признава престъплението и е осъден на доживотен затвор. Самоубива се в килията си през 1910 г.[1]

Митът[редактиране | edit source]

Макар че влиянието на Елизабет върху австро-унгарската политика не бива да се надценява, тя без съмнение се е превърнала в икона на 20-ти век и често е сравнявана с Даяна, принцесата на Уелс. Елизабет е била свободна по душа, презирала е стриктния дворцов етикет. Представлява еднакво вдъхновение за театралните и филмовите продуценти.

През 1980, Бриджит Хаман, историчка, известна с книгата си за ранните години на Хитлер във Виена, написва биографията на Елизабет и отново разпалва интереса към съпругата на Франц-Йосиф.

Деца[редактиране | edit source]

Генеалогия[редактиране | edit source]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вилхелм Баварски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Пий Август Баварски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария Анна фон Цвайбрюкен-Биркенфелд
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Максимилиан Йозеф
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лудвиг-Мария фон Аренберг
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Амалия Луиза фон Аренберг
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анна де Майли-Несле
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елизабет Амалия
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Фридрих-Михаел фон Пфалц-Цвайбрюкен
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Максимилиан I Йозеф Баварски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария-Франциска фон Зулцбах
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Людовика Баварска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Карл Лудвиг фон Баден
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Каролина Баденска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Амалия фон Хесен-Дармщат
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Галерия[редактиране | edit source]

Виж още[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. в. Дневник

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Elisabeth of Bavaria“ и страницата „Елизавета Баварская (императрица Австрии)“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.  
Мария Анна Савойска императрица на Австрия (1854 – 1898) Зита Бурбон-Пармска
Мария Анна Савойска Кралица на Унгария, Бохемия, Хърватия, Далмация и Славония
(1854 – 1898)
Зита Бурбон-Пармска