Елизабет Валоа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Елизабет Валоа
кралица на Испания
Isabel de Valois1.jpg
портрет от Софонисба Ангвисола, 1565 г.
Лични данни
Други титли Кралица на Неапол и Сицилия
Родена 1 ноември 1549
Фонтенбло, Франция
Починала 26 октомври 1568
Аранхуез, Испания
Предшествана от Мария I Тюдор
Наследена от Анна Австрийска
Семейство
Брак Филип II Испански
Династия Валоа
Баща Анри II
Майка Катерина Медичи
Герб Coat of Arms of Elisabeth of France (1545-1568), Queen Consort of Spain.svg
Елизабет Валоа, известна и с испанското си име Исабела Мирната (2 април 1545 - 3 октомври 1568), е френска принцеса и кралица на Испания, Неапол и Сицилия, трета съпруга на испанския крал Филип II.

Ранни години[редактиране | edit source]

Елизабет е родена на 2 април 1545 г. във Фонтенбло, Франция. Тя е второ дете и първа дъщеря на френския крал Анри II и Катерина Медичи. За разлика от по-големия си брат, който бил болнав и душевно болен, Елизабет е съобразителна и любознателна. Френската принцеса израства като привлекателна девойка, която очарова двора с красотата и интелигентността си. Елизабет наследила тъмните коси и интелигентността на майка си, но за разлика от Екатерина Медичи принцесата се отличавала с благ характер, тактично поведение и голяма набожност. Въпреки разликата в характерите Елизабет и майка ѝ поддържали близки и топли отношения, скрепени с взаимно доверие. След омъжването на Елизабет тези отношения не били прекъснати, а били поддържани благодарение на непрекъснатата писмена кореспонденция между двете.

Годеж за испанския крал[редактиране | edit source]

Красотата на френската принцеса не останала скрита за останалите европейски кралски дворове и скоро ръката на Елизабет станала обект на домогване за много кандидати. Но Анри II и Катерина Медичи решават да използват дъщеря си, за да подобрят отношенията между Кралство Франция и Кралство Испания. След продължилата цели осем години Италианска война (1551-1559) между Франция и Испания на 3 април 1559 г. двете воюващи страни сключили т.н. мирен договор от Льо Като Камбрези, според който мирът между двете държави трябвало да бъде скрепен с династичен брак. Първоначално било планирано този брак да бъде сключен между дъщерята на френския крал, Елизабет Валоа, и престолонаследника на Испания, дон Карлос.

Така на първо време френската принцеса била сгодена за сина на крал Филип II Испански. В последния момент обаче политическите обстоятелства неочаквано наложили Елизабет да бъде омъжена за самия испански крал, чиято втора съпруга, английската кралица Мария I Тюдор, била починала още през 1558. Самият Филип II развалил годежа на сина си и Елизабет и изпратил във Франция херцог Алба, който трябвало да поиска от френския крал ръката на Елизабет от името на самия испански крал.

Катерина Медичи и Анри II първоначално са озадачени от този неочакван обрат. В края на краищата Екатерина се съгласила да даде 15-годишната си дъщеря за съпруга на значително по-възрастния от нея испански крал с надеждата, че Елизабет ще повлияе върху политиката на Испания спрямо Франция в желаната от французите посока. Възможно е решението на френската кралица да е било повлияно от слуховете за крехкото здравословно състояние на Дон Карлос, които се разпространявали из цяла Европа. До нас не са достигнали писмени сведения, които да описват чувствата, с които самата Елизабет приема съдбата, която родителите ѝ отредили.

Френска монархия
Династия Валоа
Blason France moderne.svg

Луи XII
Франсоа I
Анри II
Франсоа II
Шарл IX
Анри III

В рамките на сватбените празненства, бащата на Елизабет — крал Анри II, устроил на 20 юни 1559 г. рицарски турнир. Самият Анри II бил страстен почитател на турнирите и в този ден той взел участие в състезанията. Кралят се сражавал срещу приятеля си Габриел дьо Монтгомери. П време на двубоя копието на последния отскочило от доспехите на краля и се забило в главата на Анри II. Френският крал така и не успял да се съвземе от тази травма и въпреки усилията на кралските лекари той починал няколко дни по-късно на 10 юли 1559. Така сватбената церемония, помрачена от тежката борба на краля със смъртта, била проведена по доверие (лат.: per procurationem) на 22 юни 1559 г. в катедралата Нотр Дам в Париж, като женихът, крал Филип II Испански, бил представен пред олтара от херцог Алба.

Кралица на Испания[редактиране | edit source]

След половин година Елизабет Валоа напуска Франция и се отправя към новия си дом в Испания. След продължителен път през Пиренеите в град Гуадауахара новата испанска кралица била посрещната от своя съпруг, крал Филип II Испански, когото тя виждала за първи път през живота си.

Елизабет Валоа. Портрет от Антонио Моро.

Със своите тъмни коси, благородно изражение, изящна фигура, моден гардероб и изтънчените си маниери петнадесетгодишната Елизабет бързо пленила съпруга си, всички придворни и целия испански народ. Испанците я нарекли Исабела Мирната (на испански:Isabela de la Paz), тъй като пристигането ѝ в Испания закрепило мирния договор от Льо Като Камбрези.

След пристигането си в Испания, новата кралица изпитва силна носталгия по родината си и дълго се опитва да се приспособи към строгите порядки в испанския двор. През февруари 1560 г. Елизабт се разболява от варицела, а оздравяването ѝ отнема дълго време. Към края на годината кралицата се разболява и от вариола, и прекарва по-голямата част от времето си на легло. Притеснен за здравето на съпругата си, през този период Филип II почти не се отделя от нея като полагал всички необходими грижи за бързото оздравяване на Елизабет. Елизабет била трогната и постепенно преодоляла страха от мрачния си съпруг. В следващите години, до смъртта си, тя се превръща за съпруга си в доверено лице, с което Филип обсъждал всички проблеми, включително и важни политически въпроси.

Испанският крал, който според описанията на своите съвременници бил изключително хладнокръвен и мрачен човек, под въздействието на младата Елизабет се превърнал в жизнерадостен и любящ съпруг, който робувал на всяко нейно желание. Кралица Елизабет успяла да заличи у съпруга си белезите от строгото възпитание, което той получил като дете, и нещастния брак на родителите му, като създала топла семейна среда и останала вярна на Филип до края на живота си. По време на брака им строгия испански дворцов етикет бил значително облекчен, а Елизабет изпълнила испанския двор с живот, като въвела на мода френските маниери и френската мода. Старанията на Елизабет не могли да променят факта, че Филип, колкото и да е влюбен в жена си, преди всичко бил монарх, за когото държавните дела стояли на първо място — дори пред грижите за семейството. Така, още на следващата година, кралят започнал нови подготовки за бъдещи войни и важни политически дела, ангажиментите по които го отделяли с дни от съпругата му.

Филип II Испански и Елизабет Валоа

Постепенно животът на Елизабет претърпява промяна. Тя намира цел в живота и се почувствала по-свободна в новата си роля на испанска кралица. Кралицата активно помага на съпруга си в държавните дела и все повече от плаха френска принцеса тя се превръща в интелигентна, състрадателна и набожна испанска кралица, за която благоденствието на испанския народ стояло на първо място. Екатерина Медичи, която се надявала, че дъщеря и ще се превърне в проводник на френското влияние в Испания, била шокирана от това неочаквано развитие на нещата. В писмата си френската кралица-майка започнала да отбелязва, че дъщеря ѝ се е превърнала в истинска испанка. На забележките ѝ Елизабет отвърнала в едно от писмата си: "Да, испанка съм, признавам си, но още съм и твоя дъщеря, същата онази дъщеря, която някога ти изпрати в Испания."'

Така испанската кралица се съсредоточава върху ролята си на съпруга и кралица, предана на съпруга и народа си, и ревностно изпълнява задълженията си на такава.

Елизабет забременява пет пъти. Първата ѝ бременност била, в сравнение с останалите, съвсем безобидна: през април 1560 тя ражда син, който починал само няколко часа по-късно. След загубата на първото си дете Елизабет се опитва да се успокои с мисълта, че ѝ предстои да роди още много деца. През май 1564 тя забременява отново, като с тази бременност започват и по-нататъшните мъки на кралицата, продължили до смъртта ѝ. На четвъртия месец от бременността си Елизабет заболява от треска, която кралските лекари се опитали да излекуват с кръвопускане. В следствие от приложените ѝ примитивни методи на лечение, кралицата направила спонтанен аборт и пометнала две момичета -близначки. Оттогава здравето на кралицата се влошава. Елизабет отслабнала и побледняла. Това обаче не я спряло да помага на съпруга си в държавните дела.

Дъщерите на Елизабет Валоа и Филип II Испански

През 1565 кралицата забременяла отново и на 12 август 1566 г. след тежка бременност ражда първата си дъщеря, инфанта Исабела-Клара Испанска, която по-късно Филип омъжил за австрийския ѝ братовчед — ерцхерцог Алберт II Австрийски, когото направил и регент на Испанска Недерладия през 1558 г. На 10 октомври 1567 г. Исабела ражда и втората си дъщеря, инфанта Каталина-Микаела Испанска, която по-късно била омъжена за херцог Карл-Емануел I Савойски. Последната бременност на кралица Елизабет се оказва фатална за самата нея. Сутринта на 3 октомври 1568 г. в град Аранхуес кралицата родила преждевременно момиче, което едвам успели да покръстят, след което детето починало. Самата Елизабет многократно губела съзнание и в същия ден починала в присъствието на съпруга си, на когото така и не успяла да роди син. Елизабет била погребана в кралската крипта в манастира на двореца Ескориал.

През 1570 г. по династични съображения Филип II се жени за племенницата си Анна Австрийска (1549-1598), която му родила син — Филип III. Кралят обаче така и не успява да изгради токова дълбоки чувства към четвъртата си съпруга, каквито изпитвал към покойната Елизабет, и не изгражда близки отношения със децата си от четвъртия и брак. Двете му дъщери от Елизабет Валоа, Избела-Клара Евгения и Катерина-Микаела, станали негови близки доверени лица, на които, както и на майка им, Филип II доверявал всичките си планове.

Предания[редактиране | edit source]

Според едно предание Изабела имала любовна връзка със заварения си син, Дон Карлос. Това предание вдъхновило Фридрих Шилер да напише драмата си "Дон Карлос".

Елизабет Валоа. Портрет от Софонисба Ангвисола, 1565 г.

Дон Карлос бил най-големият син на Филип II и наследник на испанския престол. Считало се неговото крехко физическо здраве и душевна неуравновесеност се дължали на близкото родство на родителите му — Филип II бил първи братовчед на първата си съпруга Мария Португалска. Според друго предположение като дете Дон Карлос паднал и получил увреждане на мозъка, което от време на време му причинявало неконтролируемо поведение. Той бил считан за своенравен, неуравновесен и крехък юноша. Поради това Филип II бил принуден да го държи изолиран от обкръжаващия го свят.

Елизабет Валоа прекарвала много време със заварения си син, опитвайки да участва по-активно в трагичната му съдба. С времето между двамата, които били на еднаква възраст, възникнало чувство на взаимно доверие. Освен това Елизабет се опитвала да изглади противоречията, които съществували между Филип II и Дон Карлос, което довело до временно сближение между бащата и сина. Малко след раждането на втората си дъщеря Елизабета била шокирана от ареста на Дон Карлос. Елизабет, която искрено обичала заварения си син, се затворила в покоите си за няколко дни и горчиво плакала. Дон Карлос умира четири месеца преди кралица Елизабет.

Всъщност връзката между мащехата и нейния заварен син, който ѝ е връстник, се градяла на състрадание, искрено приятелство и добросърдечност и заради това мълвата ѝ придва любовен характер.

Първата световно призната италианска артистка в историята на човечеството, Софонисба Ангвисола, дълго време е придворна дама на кралица Елизабет Валоа и е нарисувала някои от нейните най-известни портрети.

Произход[редактиране | edit source]

Източник[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Елизавета Валуа“ и страницата „Elisabeth of France (1545-1568)“ в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.  

Литература[редактиране | edit source]

  • Martha Walker Freer: Elizabeth de Valois — Queen of Spain and the Court of Philip II. Bd. 1 und 2. London 1857, (PDF; 10,6 MB).
Мария I Тюдор Кралица на Испания, Неапол и Сицилия
(1559 – 1568)
Анна Австрийска (1549-1580)