Елизабет Валоа
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Елизабет Валоа | ||
|---|---|---|
| кралица на Испания | ||
 |
||
| портрет от Софонисба Ангвисола, 1565 г. | ||
| Съпруга на | Филип II Испански | |
| Други титли | Кралица на Неапол и Сицилия | |
| Родена | 1 ноември 1549 | |
| Месторождение | Фонтенбло, Франция | |
| Починала | 26 октомври 1568 | |
| Място на смърт | Аранхуез, Испания | |
| Предшествана от | Мария I Тюдор | |
| Наследена от | Анна Австрийска | |
| Династия | Валоа | |
| Баща | Анри II | |
| Майка | Катерина Медичи | |
Съдържание |
[редактиране] Ранни години
Елизабет е родена на 2 април 1545 г. във Фонтенбло, Франция. Тя е второ дете и първа дъщеря на френския крал Анри II и Катерина Медичи. За разлика от по-големия си брат, който бил болнав и душевно болен, Елизабет е съобразителна и любознателна. Френската принцеса израства като привлекателна девойка, която очарова двора с красотата и интелигентността си. Елизабет наследила тъмните коси и интелегентността на майка си, но за разлика от Екатерина Медичи принцесата се отличавала с благ характер, тактично поведение и голяма набожност. Въпреки разликата в характерите Елизабет и майка ѝ поддържали близки и топли отношения, скрепени с взаимно доверие. След омъжването на Елизабет тези отношения не били прекъснати, а били поддържани благодарение на непрекъснатата писмена кореспонденция между двете.
[редактиране] Годеж за испанския крал
Красотата на френската принцеса не останала скрита за останалите европейски кралски дворове и скоро ръката на Елизабет станала обект на домогване за много кандидати. Но Анри II и Катерина Медичи решават да използват дъщетеря си, за да подобрят отношенията между Кралство Франция и Кралство Испания. След продължилата цели осем години Италианска война (1551-1559) между Франция и Испания на 3 април 1559 г. двете воюващи страни сключили т.н. мирен договор от Льо Като Камбрези, според който мирът между двете държави трябвало да бъде скрепен с династичен брак. Първоначално било планирано този брак да бъде сключен между дъщерята на френския крал, Елизабет Валоа, и престолонаследника на Испания, дон Карлос.
Така на първо време френската принцеса била сгодена за сина на крал Филип II Испански. В последния момент обаче политическите обстоятелства неочаквано наложили Елизабет да бъде омъжена за самия испански крал, чиято втора съпруга, английската кралица Мария I Тюдор, била починала още през 1558. Самият Филип II развалил годежа на сина си и Елизабет и изпратил във Франиция херцог Алба, който трябвало да поиска от френския крал ръката на Елизабет от името на самия испански крал.
|
||||||||||||
Катерина Медичи и Анри II първоначално са озадачени от този неочакван обрат. В края на краищата Екатерина се съгласила да даде 15-годишната си дъщеря за съпруга на значително по-възрастния от нея испански крал с надеждата, че Елизабет ще повлияе върху политиката на Испания спрямо Франция в желаната от французите посока. Възможно е решението на френската кралица да е било повлияно от слуховете за крехкото здравословно състояние на Дон Карлос, които се разпространявали из цяла Европа. До нас не са достигнали писмени сведения, които да описват чувствата, с които самата Елизабет приема съдбата, която родителите ѝ отредили.
В рамките на сватбените празненства, бащата на Елизабет - крал Анри II, устроил на 20 юни 1559 г. рицарски турнир. Самият Анри II бил страстен почитател на турнирите и в този ден той взел участие в състезанията. Кралят се сражавал срещу приятеля си Габриел дьо Монтгомери. П време на двубоя копието на последния отскочило от дуспехите на краля и се забило в главата на Анри II. Френският крал така и не успял да се съвземе от тази травма и въпреки усилията на кралските лекари той починал няколко дни по-късно на 10 юли 1559. Така сватбената церемония, помрачена от тежката борба на краля със смъртта, била проведена по доверие (лат.: per procurationem) на 22 юни 1559 г. в катедралата Нотр Дам в Париж, като женихът, крал Филип II Испански, бил представен пред олтара от херцог Алба.
[редактиране] Кралица на Испания
След половин година Елизабет Валоа напуска Франция и се отправя към новия си дом в Испания. След продължителен път през Пиренеите в град Гуадауахара новата испанска кралица била посрещната от своя съпруг, крал Филип II Испански, когото тя виждала за първи път през живота си.
Със своите тъмни коси, благородно изражение, изящна фигура, моден гардероб и изтънчените си маниери петнадесетгодишната Елизабет бързо пленила съпруга си, всички придворни и целия испански народ. Испанците я нарекли Изабела Мирната (на испански:Isabela de la Paz), тъй като пристигането ѝ в Испания закрепило мирния договор от Льо Като Камбрези.
След пристигането си в Испания, новата кралица изпитва силна носталгия по родината си и дълго се опитва да се приспособи към строгите порядки в испанския двор. През февруари 1560 г. Елизабт се разболява от варицела, а оздравяването ѝ отнема дълго време. Към края на годината кралицата се разболява и от вариола, и прекарва по-голямата част от времето си на легло. Притеснен за здравето на съпругата си, през този период Филип II почти не се отделя от нея като полагал всички необходими грижи за бъзото оздравяване на Елизабет. Елизабет била трогната и постепенно преодоляла страха от мрачния си съпруг. В следващите години, до смъртта си, тя се превръща за съпруга си в доверено лице, с което Филип обсъждал всички проблеми, включително и важни политически въпроси.
Испанският крал, който според описанията на своите съвременници бил изкючително хладнокръвен и мрачен човек, под въздействието на младата Елизабет се превърнал в жизнерадостен и любящ съпруг, който робувал на всяко нейно желание. Кралица Елизабет успяла да заличи у съпруга си белезите от строгото възпитание, което той получил като дете, и нещастния брак на родителите му, като създала топла семейна среда и останала вярна на Филип до края на живота си. По време на брака им строгия испански дворцов етикет бил значително облекчен, а Елизабет изпълнила испанския двор с живот, като въвела на мода френските маниери и френската мода. Старанията на Елизабет не могли да променят факта, че Филип, колкото и да е влюбен в жена си, преди всичко бил монарх, за когото държавните дела стояли на първо място - дори пред грижите за семейството. Така, още на следващата година, кралят започнал нови подготовки за бъдещи войни и важни политически дела, ангажиментите по които го отделяли с дни от съпругата му.
Постепенно животът на Елизабет претърпява промяна. Тя намира цел в живота и се почувствала по-свободна в новата си роля на испанска кралица. Кралицата активно помага на съпруга си в държавните дела и все повече от плаха френска принцеса тя се превръща в интелигентна, състрадателна и набожна испанска кралица, за която благоденствието на испанския народ стояло на първо място. Екатерина Медичи, която се надявала, че дъщеря и ще се превърне в проводник на френското влияние в Испания, била шокирана от това неочаквано развитие на нещата. В писмата си френската кралица-майка започнала да отбелязва, че дъщеря ѝ се е превърнала в истинска испанка. На забележките ѝ Елизабет отвърнала в едно от писмата си: "Да, испанка съм, признавам си, но още съм и твоя дъщеря, същата онази дъщеря, която някога ти изпрати в Испания."'
Така испанската кралица се съсредоточава върху ролята си на съпруга и кралица, предана на съпруга и народа си, и ревностно изпълнява задълженията си на такава.
Елизабет забременява пет пъти. Първата ѝ бременност била, в сравнение с останалите, съвсем безобидна: през април 1560 тя ражда син, който починал само няколко часа по-късно. След загубата на първото си дете Елизабет се опитва да се успокои с мисълта, че ѝ предстои да роди още много деца. През май 1564 тя забременява отново, като с тази бременност започват и по-нататъшните мъки на кралицата, продължили до смъртта ѝ. На четвъртия месец от бременността си Елизабет заболява от треска, която кралските лекари се опитали да излекуват с кръвопускане. В следствие от приложените ѝ примитивни методи на лечениие, кралицата направила спонтанен аборт и пометнала две момичета -близначки. Оттогава сдравето на кралицата се влошава. Елизабет отслабнала и побледняла. Това обаче не я спряло да помага на съпруга си в държавните дела.
През 1565 кралицата забременяла отново и на 12 август 1566 г. след тежка бременност ражда първата си дъщеря, инфанта Исабела-Клара Испанска, която по-късно Филип омъжил за австрийския ѝ братовчед - ерцхерцог Алберт II Австрийски, когото направил и регент на Испанска Недерладия през 1558 г. На 10 октомври 1567 г. Изабела ражда и втората си дъщеря, инфанта Каталина-Микаела Испанска, която по-късно била омъжена за херцог Карл-Емануел I Савойски. Последната бременност на кралица Елизабет се оказва фаталана за самата нея. Сутринта на 3 октомври 1568 г. в град Аранхуез кралицата родила преждевременно момиче, което едвам успели да покръстят, след което детето починало. Самата Елизабет многократно губела съзнание и в същия ден починала в присъствието на съпруга си, на когото така и не успяла да роди син. Елизабет била погребана в кралската крипта в манастира на двореца Ескориал.
През 1570 г. по династически съображения Филип II се жени за племенницата си Анна Австрийска (1549-1598), която му родила син - Филип III. Кралят обаче така и не успява да изгради токова дълбоки чувства към четвъртата си съпруга, каквито изпитвал към покойната Елизабет, и не изгражда близки отношения със децата си от четвъртия и брак. Двете му дъщери от Елизабет Валоа, Избела-Клара Евгения и Катерина-Микаела, станали негови близки доверени лица, на които, както и на майка им, Филип II доверявал всичките си планове.
[редактиране] Предания
Според едно предание Изабела имала любовна връзка с заварения си син, Дон Карлос. Това предание вдъхновило Фридрих Шилер да напише драмата си "Дон Карлос".
Дон Карлос бил най-големия син на Филип II и наследник на испанския престол. Считало се неговото крехко физическо здраве и душевна неуравновесеност се дължали на блиското родство на одителите му - Филип II бил първи братовчед на първата си съпруага Мария Португалска. Според друго предположение като дете Дон Карлос паднал и получил увреждане на мозъка, което от време на време му причинявало неконтролируемо поведение. Той бил считан за своенравен и неуравновесен и крехък юноша. Поради това Филип II бил принуден да го държи изолиран от обкръжаващия го свят.
Елизабет Валоа прекарвала много време със заварения си син, опитвайки да участва по-активно в трагичната му съдба. С времето между двамата, които били на еднаква възраст, възникнало чувство на взаимно доверие. Освен това Елизабет се опитвала да изглади противоречията, които съществували между Филип II и Дон Карлос, което довело до временно сближение между бащата и сина. Малко след раждането на втората си дъщеря Елизабета била шокирана от ареста на Дон Карлос. Елизабет, която искрено обичала заварения си син, се затворила в покоите си за няколко дни и горчиво плакала. Дон Карлос умира четири месеца преди кралица Елизабет.
Всъщност връзката между мащехата и неиния заварен син, който ѝ е връсник, се градяла на състрадание, искрено приятелство и добросърдечност и заради това мълвата ѝ придва любовен характер.
Първата световно призната италианска артистка в историята на човечеството, Софонисба Ангвисола, дълго време е придворна дама на кралица Елизабет Валоа и е нарисувала някои от неините най-известни портрети.
[редактиране] Произход
[редактиране] Източник
 |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Елизавета Валуа“ и страницата „Elisabeth of France (1545-1568)“ в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тяхните съавтори. |
[редактиране] Литература
- Martha Walker Freer: Elizabeth de Valois — Queen of Spain and the Court of Philip II. Bd. 1 und 2. London 1857, (PDF; 10,6 MB).
| Мария I Тюдор | >>> | Кралица на Испания (1559 – 1568) | >>> | Анна Австрийска (1549-1580) |
