Елизабет Рудинеско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Елизабет Рудинеско
Elisabeth Roudinesco.JPG
Родена 10 септември 1944 г.(1944-09-10)
Париж Франция
Гражданство френско
Професия психоаналитик

Елизабет Рудинеско (на френски: Élisabeth Roudinesco) е френски историк и психоаналитик, професор по история в университета Париж-VII: Дени Дидро. Трудовете ѝ са преведени на повече от тридесет езика.

Биография[редактиране | edit source]

Майка ѝ, Жени Вайс, е педиатър и психоаналитик, а баща ѝ, Александре Рудинеско, е лекар. Завършва средното си образование в колежа Севине в Париж. Завършва хуманитарни науки, специалност лингвистика в Сорбоната. Ръководител на магистърската ѝ дипломна работа в Университета Париж VIII е Цветан Тодоров. По-късно защитава докторска дисертация със заглавие Inscription du désir et roman du sujet под ръководството на Жан Льовайан и Мишел Фуко в същия университет.

От 1969 до 1981 г. е член на Парижката фройдистка школа, основана от Жак Лакан, където получава психоаналитична школовка. Междувременно е член и на редакторския борд на Revue Poétique (1969-1979). Пише за френските национални ежедневници Либерасион (1986-1996) и Монд (от 1996 г.)

Позиция за брачно равенство[редактиране | edit source]

От 1997 г. Рудинеско заема активна позиция в подкрепа на правото на еднополови двойки да осиновяват деца. По време на обществения дебат във Франция за въвеждане на брачно равенство между еднополови и разнополови двойки, тя се изказва твърдо в подкрепа на отварянето на брачната институция за еднополови двойки. За Рудинеско дискурсът на противниците на брачното равенство е „от патологичен характер“. [1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Élisabeth Roudinesco, Les homos sont des névrosés ordinaires, Les Inrocks, 26 януари 2013.

Библиография[редактиране | edit source]

На български език

  • Елизабет Рудинеско и Мишел Плон, Речник на психоанализата, изд. Лик

На френски език

  • Initiation à la linguistique générale, Paris, L'Expansion scientifique française, 1967.
  • Un Discours au réel : théorie de l'inconscient et politique de la psychanalyse, Tours, Mame, 1973.
  • L'Inconscient et ses lettres, Tours, Mame, 1975.
  • Pour une politique de la psychanalyse, Paris, La Découverte, 1977.
  • La Psychanalyse mère et chienne, avec H.Deluy, Paris, Union Générale d'Editions, 1979.
  • Théroigne de Méricourt. Une femme mélancolique sous la Révolution, Paris, Le Seuil, 1989.
  • Jacques Lacan. Esquisse d'une vie, histoire d'un système de pensée, Paris, Fayard, 1993.
  • Histoire de la psychanalyse en France, vol.1, Paris, Fayard, 1994.
  • Histoire de la psychanalyse en France, vol.2, Paris, Fayard, 1994.
  • Généalogies, Paris, Fayard, 1994.
  • Dictionnaire de la psychanalyse, в съавторство с Мишел Плон, Paris, Fayard, 1997.
  • Pourquoi la psychanalyse?, Paris, Fayard, 1999.
  • Au-delà du conscient: histoire illustrée de la psychiatrie et de la psychanalyse, avec J.P. Bourgeron et P.Morel, 2000, Paris, Hazan.
  • L'Analyse, l'archive, Paris, Bibliothèque Nationale de France, 2001.
  • La Famille en désordre, Paris, Fayard, 2002.
  • Le Patient, le thérapeute et l'État, Paris, Fayard, 2004.
  • Philosophes dans la tourmente, Paris, Fayard, 2005.
  • La part obscure de nous-mêmes – Une histoire des pervers, Albin Michel, Paris, 2007.

На английски език

  • Jacques Lacan & Co.: a history of psychoanalysis in France, 1925-1985, Chicago, Chicago University Press, 1990.
  • Madness and Revolution: The Lives and Legends of Theroigne De Mericourt, Verso, 1993.
  • Jacques Lacan, New York, Columbia University Press, 1999.
  • Why Psychoanalysis?, New York, Columbia University Press (European Perspectives: A Series in Social Thought and Cultural Criticism), 2003.
  • The Mirror stage: an oblitarated archive in The Cambridge Companion to Lacan, Jean-Michel Rabaté dir., Cambridge, Cambridge University Press, 2003.
  • For What Tomorrow...: A Dialogue в съавторство с Жак Дерида, Palo Alto, Stanford University Press, 2004.
  • „Psychoanalysis“ в The Columbia History of Twentieth-Century French Thought, Lawrence D. Kriztman dir., New York, Columbia University Press, 2006.
  • Philosophy in Turbulent Times: Canguilhem, Sartre, Foucault, Althusser, Deleuze, Derrida, New York, Columbia University Press, 2008.
  • „Lacan, The Plague“, Psychoanalysis and History, ed. John Forrester, Teddington, Artesian Books, 2008.

На испански език

  • Diccionario de Psicoanalisis, con Michel Plon, 1998, Ediciones Paidos.
  • Pensar La Locura, Ensayos sobre Michel Foucault, con J.Postel y G. Canguilhem, 1999, Paidos Argentina.
  • Por Que El Psicoanalisis? 2000, Paidos Argentina.
  • Lacan – Esbozo de una vida, Historia de un sistema de pensamiento, 2000, Fondo De Cultura Economica USA.
  • La Familia en Desorden, 2003, Fondo De Cultura Economica USA.
  • El Paciente, El Terapeuta y El Estado, 2005, Siglo XXI.
  • Nuestro lado oscuro – oskuro, Anagrama cheto.

На немски език

  • Die Geschichte der Psychoanalyse in Frankreich. Band I, 1994
  • Die Geschichte der Psychoanalyse in Frankreich. Band II, 1998
  • Jacques Lacan. Bericht über ein Leben. Geschichte eines Denksystems, 1996, Kiepenheuer & Witsch.
  • Wozu Psychoanalyse?, 2002, Klett-Cotta.
  • Wörterbuch der Psychoanalyse, 2004, Wien, Springer.
  • Woraus wird Morgen gemacht sein? Ein Dialog, J.Derrida, 2006, Klett-Cotta.

Вижте също[редактиране | edit source]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.