Елизабет Рудинеско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Елизабет Рудинеско
Elisabeth Roudinesco.JPG
Родена 10 септември 1944 г.(1944-09-10)
Париж Франция
Гражданство френско
Професия психоаналитик

Елизабет Рудинеско (на френски: Élisabeth Roudinesco) е френски историк и психоаналитик, професор по история в университета Пари Дидро. Трудовете ѝ са преведени на повече от тридесет езика.

Биография[редактиране | edit source]

Майка ѝ, Жени Вайс, е педиатър и психоаналитик, а баща ѝ, Александре Рудинеско, е лекар. Завършва средното си образование в колежа Севине в Париж. Завършва хуманитарни науки, специалност лингвистика в Сорбоната. Ръководител на магистърската ѝ дипломна работа в университета Париж VIII е Цветан Тодоров. По-късно защитава докторска дисертация със заглавие Inscription du désir et roman du sujet под ръководството на Жан Льовайан и Мишел Фуко в същия университет.

От 1969 до 1981 г. е член на Парижката фройдистка школа, основана от Жак Лакан, където получава психоаналитична школувка. Междувременно е член и на редакторския борд на Revue Poétique (1969-1979). Пише за френските национални ежедневници Либерасион (1986-1996) и Монд (от 1996 г.)

Позиция за брачно равенство[редактиране | edit source]

От 1997 г., Рудинеско заема активна позиция в подкрепа на правото на еднополови двойки да осиновяват деца. По време на обществения дебат във Франция за въвеждане на брачно равенство между еднополови и разнополови двойки, тя се изказва твърдо в подкрепа на отварянето на брачната институция за еднополови двойки. За Рудинеско дискурса на противниците на брачното равенство е „от патологичен характер“. [1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Élisabeth Roudinesco, Les homos sont des névrosés ordinaires, Les Inrocks, 26 януари 2013

Библиография[редактиране | edit source]

Налична на български език

  • Елизабет Рудинеско и Мишел Плон, Речник на психоанализата, изд. Лик

Налична на английски език

  • Jacques Lacan & Co.: a history of psychoanalysis in France, 1925-1985, 1990, Chicago,Chicago University Press
  • Madness and Revolution: The Lives and Legends of Theroigne De Mericourt, 1993, Verso.
  • Jacques Lacan, 1999, New York, Columbia University Press.
  • Why Psychoanalysis? 2003, New York, Columbia University Press (European Perspectives: A Series in Social Thought and Cultural Criticism)
  • The Mirror stage: an oblitarated archive in The Cambridge Companion to Lacan, Jean-Michel Rabaté dir., 2003, Cambridge, Cambridge University Press.
  • For What Tomorrow... : A Dialogue with Jacques Derrida, 2004, Palo Alto, Stanford University Press.
  • „Psychoanalysis“ in The Columbia History of Twentieth-Century French Thought, Lawrence D. Kriztman dir., 2006, New York, Columbia University Press.
  • Philosophy in Turbulent Times: Canguilhem, Sartre, Foucault, Althusser, Deleuze, Derrida, 2008, New York, Columbia University Press.
  • « Lacan, The Plague »,Psychoanalysis and History, ed. John Forrester,Teddington, Artesian Books, 2008.

Налична на испански език

  • Diccionario de Psicoanalisis, con Michel Plon, 1998, Ediciones Paidos.
  • Pensar La Locura, Ensayos sobre Michel Foucault, con J.Postel y G. Canguilhem, 1999, Paidos Argentina.
  • Por Que El Psicoanalisis? 2000, Paidos Argentina.
  • Lacan – Esbozo de una vida, Historia de un sistema de pensamiento, 2000, Fondo De Cultura Economica USA.
  • La Familia en Desorden, 2003, Fondo De Cultura Economica USA.
  • El Paciente, El Terapeuta y El Estado, 2005, Siglo XXI.
  • Nuestro lado oscuro – oskuro, Anagrama cheto.

Налична на френски език

  • Initiation à la linguistique générale, 1967, Paris, L'Expansion scientifique française.
  • Un Discours au réel : théorie de l'inconscient et politique de la psychanalyse, 1973, Tours, Mame.
  • L'Inconscient et ses lettres, 1975, Tours, Mame.
  • Pour une politique de la psychanalyse, 1977, Paris, La Découverte.
  • La Psychanalyse mère et chienne, avec H.Deluy, 1979, Paris, Union Générale d'Editions.
  • Théroigne de Méricourt. Une femme mélancolique sous la Révolution, 1989, Paris, Le Seuil.
  • Jacques Lacan. Esquisse d'une vie, histoire d'un système de pensée, 1993, Paris, Fayard.
  • Histoire de la psychanalyse en France, vol.1, 1994, Paris, Fayard.
  • Histoire de la psychanalyse en France, vol.2, 1994, Paris, Fayard.
  • Généalogies, 1994, Paris, Fayard.
  • Dictionnaire de la psychanalyse, avec Michel Plon, 1997, Paris, Fayard.
  • Pourquoi la psychanalyse?, 1999, Paris, Fayard.
  • Au-delà du conscient : histoire illustrée de la psychiatrie et de la psychanalyse, avec J.P. Bourgeron et P.Morel, 2000, Paris, Hazan.
  • L'Analyse, l'archive, 2001, Paris, Bibliothèque Nationale de France.
  • La Famille en désordre, 2002, Paris, Fayard.
  • Le Patient, le thérapeute et l'État, 2004, Paris, Fayard.
  • Philosophes dans la tourmente, 2005, Paris, Fayard.
  • La part obscure de nous-mêmes – Une histoire des pervers, Albin Michel, Paris, 2007.

Налична на немски език

  • Die Geschichte der Psychoanalyse in Frankreich. Band I, 1994
  • Die Geschichte der Psychoanalyse in Frankreich. Band II, 1998
  • Jacques Lacan. Bericht über ein Leben. Geschichte eines Denksystems, 1996, Kiepenheuer & Witsch.
  • Wozu Psychoanalyse?, 2002, Klett-Cotta.
  • Wörterbuch der Psychoanalyse, 2004, Wien, Springer.
  • Woraus wird Morgen gemacht sein? Ein Dialog, J.Derrida, 2006, Klett-Cotta.

Вижте също[редактиране | edit source]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.