Елизавета Фьодоровна (Ела)

	Елизавета Фьодоровна
	велика руска княгиня
Родена:	1 ноември 1864; Дармщат, Хесен-Дармщат
Починала:	18 юли 1918; Алапаевск, Русия

Елизавета Фьодоровна (1 ноември 1864, — 18 юли 1918) е хесенска принцеса и велика руска княгиня, съпруга на великия княз Сергей Александрович (син на руския император Александър II) и по-голяма сестра на руската императрица Александра Фьодоровна.

Родена е като принцеса Елизабет Александра Луиза Алиса фон Хесен-Дармщат (на галено - Èла) в гр. Дармщат, великото херцогство Хесен-Дармщат. Тя е дъщеря на великия херцог на Хесен-Дармщат, Лудвиг IV, и на принцеса Алиса, която е дъщеря на кралица Виктория.

През ноември 1878 г. във великото херцогство Хесен-Дармщат избухва епидемия от дифтерия, която убива майка ѝ и по-малката ѝ сестра, Мей. След това голямо нещастие Елизабет се установява да живее известно време в Балморал, Шотландия, и Осборн хаус, о-в Уайт, Великобритания, при баба си, кралица Виктория.

На 15 юни 1884 в Петербург Елизабет се омъжва за великия княз Сергей Александрович и получава титлата велика руска княгиня. Великата княгиня променя името си на Елизавета Фьодоровна, но приема Православието едва през 1894 г.

Двойката се установява в Белоселски-Белозерския дворец в Петербург. След като през 1892 г. Сергей Александрович е назначен за генерал-губернатор на Москва той и Елизавета се установяват в един от дворците на Кремъл.

На 4 ноември 1905 съпругът ѝ е убит в Московския Кремъл от терориста социалист Иван Каляев. Убийството шокира Елизавета, но тя не губи вярата и самообладанието си. Елизавета Фьодоровна посещава убиеца на съпруга си в затвора, където се опитва да го накара да осъзнае сериозността на деянието си и да се разкае. По-късно великата княгиня моли племенника си, цар Николай II, да помилва екзекутора на Сергей Александрович, но Каляев отказва да приеме прошката на царя и обвинява Елизавета, че изопачава разговорите си с него. Каляев е обесен на 23 май 1905 .

Вликият княз Сергей Александрович

През 1909 г. Елизавета Фьодоровна продава огромната си колекция от скъпоценности и се замонашва. Със събраните средства от бижутата си тя основава манастира Св. Марта и Мария, на който става игуменка. С останалите послушнички от манастира Елизавета се грижи за болни и бедни хора в Москва. Тя отваря болница, параклис, аптека и приют на своя издръжка. По време на Първата световна война сестра Елизавета се грижи за ранени руски войници и германски военнопленници, с които са претъпкани руските болници. Заради грижите си за ранени военнопленници великта княгиня е обвинявана, че подкрепя германците.

Елизавета Фьодоровна отказва да напусне Русия след избухването на Революцията от 1917 г. През 1918 г. тя е арестувана от ЧК по заповед на Ленин. От Москва Елизавета е преместена в Перм, а после и в град Алапаевск, където е затворена под строга охрана. Заедно с нея били задържани: великият княз Сергей Михайлович, княз Йоан Константинович, княз Константин Константинович (младши), княз Игор Константинович, княз Владимир Павлович Палей, Фьодор Семьонович Ремез, секретар на княз Сергей Михайлович, и сестра Варвара Яковлева, монахиня от манастира на Елизавета.

Елизавета Фьодоровна като монахиня след смъртта на съпруга си.

На 18 юли 1918 г. великата княгиня Елизавета Фьодоровна и дугите затворници са хвърлени в двадесетметрова стара минна шахта на 18 км. от Алапаевск. Според сведения от участици в престъплението не всички затворници умират от падането в шахтата, поради което екзекуторите хвърлят вътре граната. След експлозията от дъното на шахтата те чуват гласа на Елизавета Фьодоровна, която пее руския химн и молитви. Пеенето на Елизавета продължило и след втори неуспешен опит оцелелите да бъдат убити с граната. След това те просто били оставени да умрат от студ и глад.

Малко след това Алапевск е освободен от части на Бялата армия. Останките на Елизавета и другите убити били извадени от шахтата и положени в градската църква на Алапаевск. Поради настъплението на Червената армия останките на княгинята са пренесени на изток до Пекин, а оттам - в Шанхай, Китай, от където с параход са пренесени в Йерусалим.

През януари 1921 г. Елизавета Алексеевна е погребана в манастира Св. Мария Магдалена в Гетсиманската градина в Йерусалим.

През 1992 великата княгиня Елизавета Фьодоровна е обявена за мъченица от Руската православна църква, а през 2005 г. останките ѝ са върнати в Русия.