Елизия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Елизия е пропускането на един или повече звукове, като получената дума или фраза е по-лесна за изговаряне.
Видове [редактиране]
- Елизия на гласни
- Елизия на съгласни - Елизия на съгласни в книжовния български език се среща при съгласните [т,д]. Краесловни съгласни [т,д] се изпускат след шушкава или съскава съгласна: блестящ [блест'аш], дрозд [дрос], област [облас]. Когато са в групи от три и повече съгласни в средисловие: честно [чесно]. Най-често се опростяват звуковите съчетания чрез елизия на [т,д], ако съгласните следват проходните съгласни [с,ш]: щастлив [штаслиф], вестник [весник]. Съгласните [т,д] пред африкатите [ц] и [ч] се подлагат на пълна асимилация, в резултат на което се задържа преградата при учленението на съгласна [ч]: водопроводчик [водопровочик].
- Елизия на срички - "Къв", вместо "Какъв"; "Кво", вместо "Какво"; "Що", вместо "Защо"; "Прайш", вместо "Правиш" и т.н.