Елими

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карта на древните поселения на догръцките народи на Сицилия (от ляво на дясно: елимци, сикани, сикули)
Елимски храм, Сегеста, Сицилия
Карта на основните елимски селища

Елимите или Елимците (на гръцки: Ἔλυμοι, на латински: Elymi) са един от трите древни известни от историята народи обитавали Сицилия. Населявали западната част на острова през бронзовата епоха и класическата античност.

Произход[редактиране | edit source]

Древногръцките източници, и в частност Тукидид, ги представят като потомци на троянците, които се преселили в Сицилия, където се смесили с местните сикани и образували нов народ. Вергилий пише, че начело на похода от Троя до Сицилия бил известния древен герой Ацест.

Археологическите находки свидетелстват за анатолийския произход на елимците. Те били носители на анатолийски език, и по-скоро са били част от т.нар. «морски народи» — доиндоевропейско население на Мала Азия, мигрирало масово през 13 век пр.н.е. Археологическите данни от желязната епоха ги правят трудно различими от останалите им съседи усвоили технологията за обработка на желязото. По-късно попадат под древногръцко културно влияние от гръцките колонисти на острова, издигат храма в Сегеста, и приемат гръцката азбука за своя писменост. Надписите на елимски език не са много и засега не са разчетени.

Антонин Либерал пише, че предходно елимите са населявали Южна Италия, но били принудени да се преселят в Сицилия при масовата митрация на енотрите по техните предходни местообитания.

История[редактиране | edit source]

Елимците подържали приятелски и съюзнически отношения с Картаген, защото често се конфронтирали с елините в Западна Сицилия, и особено с град Селинунт. Пограничните им спорове със Селинунт довели до няколко военни стълкновения след 580 г. пр.н.е. Изпърво елимите сключили съюз с атиняните, които провели катастрофалната Сицилийска експедиция през 415/413 г. пр.н.е., а после влезли в съюзни отношения с пуните, съвместно с които унищожили през 409 г. пр.н.е. града.

Въпреки тези им връзки с африканските пуни, по време на Първата пуническа война елимите взели страната на Рим против Картаген. По време на римското управление на острова, елимите придобили привилегирован статус, като били освободени он данъци в знак на признанието за древния им троянски произход, предвид легендата за Еней, която ги сродявала с римляните. Елимците били асимилирани от римляните.

Местообитания[редактиране | edit source]

Елимите живели в Западна Сицилия съвместно със сикани, финикийци и елини-колонисти. Техен бил град Сегеста, политически център им бил Ерикс, а религиозен - Ентеле. Други техни градове били Елима, Галикия, Яти, Гипана и Дрепанон.

Вижте също[редактиране | edit source]

Ссылки[редактиране | edit source]

  • [1] di Renato Lo Schiavo, Centro UNESCO di Torino