Елинг Карлсен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Елинг Карлсен (на норвежки Elling Karlsen (Carlsen)) (18 септември 1819 - 1900) норвежки полярен изследовател.

През 1859 основава компания за риболов и улов на моржове, тюлени и китове в Арктика и промишлената им преработка. През лятото на 1863 пръв плава около архипелага Шпицберген. Изследва протока Хинлопен (79°20′ с. ш. 20°00′ и. д. / 79.333333° с. ш. 20° и. д.), разделящ островите Западен Шпицберген и Североизточна Земя. На 80°49′ с. ш. 20°21′ и. д. / 80.816667° с. ш. 20.35° и. д. открива остров Рос, а на 80°08′ с. ш. 27°42′ и. д. / 80.133333° с. ш. 27.7° и. д. - остров Стурьо. На източното крайбрежие на остров Североизточна Земя открива Източното ледено поле, а на югоизток от острова забелязва островите Земя Крал Карл (78°55′ с. ш. 28°20′ и. д. / 78.916667° с. ш. 28.333333° и. д.).

Към края на 60-те години на ХІХ в. моржовете, тюлените и китовете драстично намаляват във водите около Шпицберген и през 1868 се насочва към нови ловни полета в района на Нова Земя. Заедно с промишлената си дейност провежда картиране на крайбрежието на островите, извършва измерване на температурата на водата на различна дълбочина и описва състоянието на ледената покривка. С намирането на различни артефакти от тропическите ширини доказва, че топлото течение Гълфстрийм достига до тези райони. През 1871 прави сензационно откритие на северното крайбрежие на Нова Земя, като открива зимния лагер на Вилем Баренц (1596-1597). Там намира оловни печати, ножове, желязна ключалка, шейна, везни за барут, брадви, лампа и най-важното – шапката на Баренц.

Неговото име носи нос Карлсен (77°00′ с. ш. 67°44′ и. д. / 77° с. ш. 67.733333° и. д.), най-северната точка на Северния остров на Нова земя.

Източници[редактиране | edit source]