Елинизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За гръцкото национално чувство вижте гърцизъм.

The Acropolis.JPG

История на Гърция

Доисторическа Гърция
(до XXX век пр.н.е.)
Егейска цивилизация
(XXX—XII век пр.н.е.)
Западномалазийска цивилизация
Минойска цивилизация
Цикладска цивилизация
Еладска цивилизация
Микенска цивилизация
Древна Гърция
(XI — 146 г. пр.н.е.)
Тъмни векове (XI—IX)
Архаичен период (VIII—VI)
Класически период (V—IV)
Елинистичен период (IV — 146 г. пр.н.е.)
Гърция като част Римската държава
Римска Гърция (146 г. пр.н.е. — 330 г.)
Средновековие и Ново време
(330—1832)
Византийска империя (330—1453)
Атинско херцогство (1204—1458)
Османска Гърция (1458—1832)
Съвременна Гърция
(след 1821)
Война за независимост (1821—1832)
Монархия (1832—1924)
Република (1924—1935)
Монархия (1935—1973)
Диктатура на Метаксас (1936—1941)
Окупация (1941—1944)
Гражданска война (1944—1949)
Хунта (1967—1974)
Република (от 1974)
Тематични статии
Военна история
Гръцки имена
Гръцки език
Гръцка литература

Елинизъм (3 - 1 век пр.н.е.) в политическо отношение тази епоха е свързана със името на Александър Македонски - ученик на Аристотел, млад, физически и интелектуално развит, амбициозен, с изключителен военен талант. Завоеванията му започват 334 г. пр.н.е. и до смъртта му през 323 г. пр.н.е. завладява много страни и създава огромна империя, която включва освен Гърция и Македония, Мала Азия, южните области на Балканския полуостров, Египет и Тунис. По съдържание тази епоха представлява разпространение на гръцкия език и култура, по-специално Атинската, върху завоювани от Александър Македонски територии. Той търси опора на своята власт в аристокрацията на поробените народи и успява да ги обедини чрез гръцкия език, образование, философия и литература. Гръцкият език става език на висшите слоеве на градското население и придобива значението на международен език на културата, подобно на латинския език през Средновековието. Ученолюбив, с развит ум, Александър Македонски покровителства науката и изкуството. Предава интереса на пълководците си, които привличат кръг от интелектуалци, а богатите подпомагат науката и учението.

През епохата на елинизма се създава и извършва синтез на гръцката култура и на културата на Древния Изток. Атинската философия, литература и изкуство се съчетават с отдавна развитите на изток математика, астрономия и естествознание. Именно този синтез на гръцката и източната наука и култура се означава като елинизъм, а времето се нарича епоха на елинизма. Центрове стават Антиохия, Пергам и най-вече Александрия - град основан от Александър Македонски при устието на река Нил през 331 г. пр.н.е. станал столица на тогавашен Египет. В Александрия се създава най-голямата библиотека в древността – над 700 хил. свитъка. Основан е музей, създадена е астрономическа обсерватория, ботаническа и зоологическа градина. Александрийския музей става световен научен център в тази епоха. В него работят много учени. Правят се редица научни постижения, развива се литература, философия и изкуство. В Александрия през 3 век работят Архимед и Евклид. Философията се характеризира с влиянието на Платон. Освен Александрия, центрове на световната наука и култура стават и Сиракуза, Атина, Рим. В тях се стичат младежи от всички страни. Александрийският музей се превръща в своеобразен университетски център. Възникват катедри по филология, математика, медицина, реторика и др.

Училищна система[редактиране | edit source]

В общи линии училищната система напомня Атинската. Създават се музично училище, гимнастическо училище и гимназия. Новото е:

  • Училищата стават държавни;
  • Учителите са много добре платени
  • Физическото възпитание, което цари в Древна Гърция изгубва предишното си значение и отстъпва на умственото възпитание. Доминират аритметика, геометрия, реторика, литература, история, естествознание;
  • ефебията постепенно изчезва;
  • Секва творческият дух характерен за науката и училищата в Древна Гърция. Вместо да се твори философия, тя се изучава;
  • Развитие получава висшето образование. Създават се философски школи с характера на висши учебни заведения, със своя сграда, професори, списъци с възпитаници и др. В Атина съществуват школите на Зенон, Епикур, академията на Платон, лицея на Аристотел.

Литература[редактиране | edit source]

  • Чакъров, Найден. История на педагогиката, София 1982 г.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.