Елинистичен юдаизъм

Персийската империя около 490 пр.н.е.

Елинистичният юдаизъм е философско гностично течение стремящо се да примири и в някаква степен да обедини господстващия елинизъм в земите на завоюваната от Александър Македонски бивша Персийска империя с изповядващите юдаизъм. Най-видният представител на тази школа и направление е Филон Александрийски. Йосиф Флавий също донякъде споделя подобни възгледи, а за елинистичния юдаизъм на апостол Павел се спори.

В развитието на елинистичния юдаизъм се разграничават два периода - от завоеванията на Александър Македонски с излизането на Септуагинта до разрушаването на Втория храм и в периода на ранното християнство. След отделянето на равинския талмудически юдаизъм от християнството, елинистичния юдаизъм отмира.

Панорама

Елинистичният юдаизъм възниква на територията на империята на Александър Велики (с изключение на Древна Гърция и Древна Македония бивши земи на Персийската империя)

Вижте също

• Елинизъм и юдаизъм