Елинистичен юдаизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Империята на Александър Велики – основата на Елинистичния свят

Елинистичният юдаизъм е направление в юдаизма през Античността, съчетаващо еврейските религиозни традиции с елементи на древногръцката култура. То се формира в големите градове на Елинистичния свят, като главните му центрове са Александрия и Антиохия. Има свидетелства за конфликти в Йерусалим между привърженици на елинистичния юдаизъм и традиционалисти.

Елинистичният юдаизъм отмира през късната Античност и ранното Средновековие, като няма сигурни сведения за неговите последователи – според различни изследователи основната част от тях се присъединяват към талмудическия юдаизъм или към християнството.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, Съдбата на елинистичния юдаизъм, стр. 73 – 74. ИК „Витлеем“, ISBN 0-8091-3610-4, 2007.