Елинистичен юдаизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Персийската империя около 490 пр.н.е.

Елинистичният юдаизъм е философско гностично течение, стремящо се да примири и в някаква степен да обедини господстващия елинизъм в земите на завоюваната от Александър Македонски бивша Персийска империя с изповядващите юдаизъм. Най-видният представител на тази школа и направление е Филон Александрийски. Йосиф Флавий също донякъде споделя подобни възгледи, а за елинистичния юдаизъм на апостол Павел се спори.

В развитието на елинистичния юдаизъм се разграничават два периода - от завоеванията на Александър Македонски с излизането на Септуагинта до разрушаването на Втория храм и в периода на ранното християнство. След отделянето на равинския талмудически юдаизъм от християнството, елинистичният юдаизъм отмира.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, Съдбата на елинистичния юдаизъм, стр. 73-74. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.

Панорама[редактиране | edit source]

Елинистичният юдаизъм възниква на територията на империята на Александър Велики (с изключение на Древна Гърция и Древна Македония бивши земи на Персийската империя)

Вижте също[редактиране | edit source]