Елино-българско училище

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Елино-българското или Славяно-елинското училище е светско училище от епохата на Възраждането. В него преподаването се извършва комбинирано на гръцки и на български език.

Този вид учебни заведения са преходна форма от килийното към модерното новобългарско образование.

Опити за откриване на подобни училища са предприети още през 1810-1812 г. в Сливен и Котел. Първото обаче елино-българско училище от завършен вид е основано през 1815 г. от Емануил Васкидович в Свищов. По-късно подобни училища се създават в Котел (1819), Сливен (1820), Карлово (1826), Смирна (1828) и в други градове.