Елишка Пршемисловна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Елишка Пршемисловна
кралица на Чехия
Eliska.jpg
Лични данни
Родена 20 януари 1292 г.
Прага, Чехия
Починала 28 септември 1330 г.
Прага, Чехия
Семейство
Брак Ян Люксембургски
Династия Пшемисловци
Баща Вацлав II
Майка Гута Хабсбургска

Елишка Пршемисловна (на чешки: Eliška Přemyslovna, 20 януари 1292 - 28 септември 1330 г.) е чешка кралица и майка на свещения римски император Карл IV.

Елишка е дъщеря на чешкия крал Вацлав II и на германската принцеса Гута Хабсбургска. Майка ѝ умира, когато Елишка е на пет, а няколко години по-късно баща ѝ се жени за една полска принцеса от рода на Пястите.

До тринадесетата си година Елишка живее заедно със сестра си Анна. По-късно постъпва в манастира на леля си Кунигунда, която оказва голямо вличние върху възпитанието на племенницата си.

През 1306 г. е убит братът на Елишка — крал Вацлав III, и на чешкия престол се възкачва зет ѝ Хайнрих — съпруг на сестра ѝ Анна Пршемисловна. Короната на Хайнрих обаче е оспорена от Рудолф Хабсбургски, който успява да завладее Чехия и се жени за вдовицата на Вацлав II. По това време Елишка се премества да живее в Пражкия замък заедно с вдовицата на брат си — Виола. През 1307 г. властта отново преминава в ръцете на Хайнрих и Анна, които правят планове да омъжат Елишка за Ото фон Льобдабург. Елишка обаче категорично отказва и между двете сестри избухва скандал.

През 1310 г. в Чехия нахлуват войските на Ян (Йоан) Люксембургски, синът на императорът на Свещената римска империя - Хайнрих VII. Кралят и кралицата бягат от Чехия в Каринтия, където Анна умира през 1313 г.

Брак[редактиране | edit source]

Елишка се възползва от случая и през септември 1310 се омъжва за Йоан, заедно с когото е коронована за кралица на Чехия на 7 февруари 1311.

Първите години от брака на Елишка и Ян Люксембургски се оказват критични, тъй като в продължение на шест години те не успяват да се сдобият с мъжки наследник, който да осигури наследяването на чешката корона за потомците на Люксембургите и да лиши от това има право потомците на сестрите на Елишка. Едва през 1316 г. Елишка ражда сина си Карл.

С времето Елишка става все по-подозрителна към съпруга си, чиито политически възгледи се различават от нейните. През 1319 г. е разкрит дворцов заговор за детронирането на Йоан и Елишка и за възцаряването на сина им Карл. Въпреки че заговорниците са наказани, Елишка търси по-сигурно място за себе си и децата си по-далеч от столицата и се премества в замъка в Мелник.

Отношенията между двамата съпрузи стават все по-обтегнати, след като Ян лишава Елишка от грижите за децата им. Напрежението между двамата рефлектира върху отношението към самата Елишка — тя постепенно изпада в пълна изолация и е принудена да замине за Бавария, след като действията ѝ срещу Ян и благородниците му достигат до открита враждебност. В Бавария Елишка ражда последните си деца — близначките Анна и Елишка. Кралицата се завръща в Чехия през 1325 г. Въпреки че съпругът ѝ я смята за много болна, тя живее още пет години. Последните години от живота ѝ са белязани от постоянна липса на пари, което не ѝ позволява да държи собствен кръг от придворни.

Елишка Пршемисловна умира от туберкулоза през 1330 г.

Потомци[редактиране | edit source]

Елишка Пшемисловна и Йоан Люксембургски имат седем деца: