Елхово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Елхово.

Герб на Елхово
Елхово
Elhovo, Bulgaria, Municipality.jpg
Сградата на Община Елхово
България
Red pog.png
Елхово
Област Ямбол
Red pog.png
Елхово
Общи данни
Население 10 491 (ГРАО, 2014-09-15)*
Понижение 10 552 (НСИ)
Землище 49,883 km²
Надм. височина 106 m
Пощ. код 8700
Тел. код 0478
МПС код У (Я)
ЕКАТТЕ 27382
Администрация
Държава България
Област Ямбол
Община
   - кмет
Елхово
Петър Киров
(ГЕРБ)

Елхово е град в Югоизточна България, Област Ямбол. Втори по големина в областта след Ямбол, градът се намира на 36 км от ГКПП Лесово - Хамзабейли на българо-турската граница. Елхово е административен център на община Елхово, която включва общо 21 села (кметства). Населението на града към 1 февруари 2011 г. е 10 552 жители.

География[редактиране | edit source]

Мост над река Тунджа при Елхово

Град Елхово е разположен на левия бряг на река Тунджа в югоизточната част на Тракийската низина между Странджа и Сакар сред плодородно поле. На 38 км от град Ямбол, на 27 км от град Тополовград и на 339 км югоизточно от София. Селищна система Елхово се намира в югоизточната част на Ямболска област. Обхваща част от низинно-хълмистата и нископланинска Тунджанска област – район на средното поречие на р. Тунджа, и част от Дервентските възвишения.

Централно място заема Елховското поле. Неговата равна повърхнина се простира от двете страни на протичащата от север р. Тунджа. Надморската височина е 100 - 150 м. В периферните си части полето постепенно преминава в полегатите склонове на Манастирските и Дервентските възвишения.

Равнинният релеф в северната част постепенно преминава в нископланински — тук се включва част от Дервентските възвишения, които в географския си облик имат много общи черти със Странджа (планина). Условна граница между тях е плоската седловина, от която води началото си р. Поповска. По гърбището им минава държавната граница с Турция. Надморската височина на включената в селищната система част от Дервентските възвишения достига до 450 м. От северните им склонове събират водите си десните притоци на р. Тунджа – р. Поповска и р. Араплийска.

Дълбочината на разчлененост на релефа на района е много малка, а почвената ерозия е слабо изразена.

Река Тунджа пресича нископланинската верига в южната част, като разделя Дервентските възвишения от Сакар. Между тях реката образува дълъг пролом. Стръмните долини и многобройните извивки го превръщат в живописен и привлекателен край.

Ветрове[редактиране | edit source]

Липсата на високи оградни планини и близостта на морето обуславят североизточни ветрове. Средната годишна скорост на вятъра е 3,3 м/сек. С големи скорости се характеризира южният вятър, който духа по долината на р. Тунджа. В началото на пролетта този вятър се проявява на буйни топли вълни.

През пролетта и есента, когато ветровете са носители на черноморски въздух, често се образуват мъгли и ниска облачност. Средният брой на мъгливите дни е 71, като максималният брой е през януари - 20, а минималният е през септември - 4 дни.

История[редактиране | edit source]

В миналото по долината на река Тунджа между планините Странджа и Сакар е минавал пътят от долното течение на река Дунав през днешните Ямбол, Елхово и Одрин. През планината Сакар е минавал и друг важен път, свързващ Истанбул – Одрин – Пловдив – София – Белград. Важна роля в транспортните комуникации е имала река Тунджа, която е свързвала този край със Средиземноморието. Именно тези пътища, по които хилядолетия са преминавали народи и войски в четирите посоки на света са оставали трайни следи върху развитието на стопанския живот, културния обмен и етнодемографските процеси.

Благоприятните природни условия на района обусловили появата на човешки живот още през епохата на неолита (6000-4000 г. пр. Хр.). За това свидетелстват запазените селищни могили, откритите каменни и медни оръдия на труда и работената на ръка керамика, украсена с врязани орнаменти. Бронзовата епоха е представена от културата на траките. Запазени са останки от тракийски крепости, селища и надгробни могили. Сред откритите в тях предмети преобладават фрагменти от битова керамика, оръжия и оръдия на труда и оброчни плочки с изображения на Тракийски конник. От Траките са останали и интересни по своя градеж мегалитни гробници, наречени долмени. Сред тракийските племена по тези земи с най-голяма числености са астите, обитаващи северните склонове на Странджа, одрисите, населяващи долината на река Тунджа и кените, за които споменава древногръцкият историк Херодот. Планината Сакар е най-богатата в Тракия не само на долмени, но и на тракийски крепости и светилища. Обитателите на този район са имали силно развити обществени, трудови и културни отношения.

Експозиция от музея - надгробен паметник на търговец

През 45 г. този район окончателно попада под властта на римляните, които превръщат Тракия в римска провинция. Те укрепват днешния град Елхово и го наричат Орудица ад Бургум. През този период Елховският край притежава много удобно транспортно местоположение, тъй като е разположен на два големи пътя: единият свързващ Адрианопол (Одрин) с Августа Траяна (Стара Загора), другият – Кабиле (Ямбол) с Черноморското крайбрежие. В периода ІV-VІ в. Орудица ад Бургум попада в пределите на един силно развит регион с четириъгълна форма – Адрианопол–Филипопол–Берое–Кабиле, за който е характерна римската колонизация и нашествие на готи, хуни, а по-късно и на славяни. От времето на римското господство има много следи на материалната им култура, най-вече равнинни селища и пътища. До завладяването на тези земи от турските нашественици районът попада и в зоната на ромейското политическо, икономическо и културно влияние, и в границите на средновековната българска държава като буферна територия между често воюващите България и Византия.

Още по времето на хан Крум (802-814 г.) регионът е включен в пределите на българската държава. За това свидетелства прочутият Хамбарлийски надпис, намерен в околностите на днешното село Маломирово. След многобройни войни отделни части от региона попадат в различни административни области на Източната Римска империя или България. След завладяването на Одрин през 1369 г. Османките войски започват да завладяват последователно земите по течението на река Тунджа. През 1373 г. Елховският край е завладян от войските на Тимурташ бей и започва трудният и за този край период на османското владичество. По това време в региона насилствено са заселени колонисти от Мала Азия, както и българи от Охридско, Кочанско, Софийско и Кюстендилско.

Берлинският конгрес през 1878 г. оставя долината на река Тунджа между Странджа и Сакар в пределите на Източна Румелия. През 1885 г., след съединението на княжество България с Източна Румелия, районът на днешната община Елхово остава в границите на българската държава. След Балканските войни и Първата световна война тези територии се населяват от нови бежанци от Беломорието, които обогатяват местната народна култура с влиянието на традициите от Беломорска и Одринска Тракия.

До септември 2001 г. в града е разположен 12-ти мотострелкови полк (създаден през 1885 г. като 11-ти сливенска дружина), от състава на 7-та мотострелкова дивизия.

Население[редактиране | edit source]

  • В община Елхово живеят 16 219 души, в т.ч. 10 552 души в гр. Елхово, което представлява 65,06 % от общото население на общината.

Демографските ресурси на община Елхово по данни от пребробряването на населението през 2010 г. възлизат на 16 332 д., от които 10 367 д., или близо 2/3 от населението са съсредоточени в общинския център – град Елхово.

Нарушена е възрастовата структура, като в подтрудоспособна възраст е около 18 % от населението, а в надтрудоспособна – повече от 23 %.

Средната гъстота на населението е по-ниска от средната за страната – 27 д./кв. км., което показва, че територията на общината е слабо усвоена.

Религии[редактиране | edit source]

Апсидата на "Св. Димитър Солунски"

Основна религия: източно-православно християнство. В града има православен храм — църквата "Свети Димитър Солунски". Град Елхово и цялата Елховска община са в Тополовградското архиерейско наместничество, което пък от своя страна е в рамките на Сливенската митрополия.

Политика[редактиране | edit source]

Кметове на Елхово за периода 1878 - 1913 г.:

Икономика[редактиране | edit source]

Градът е разположен върху Елховския лигнитен въглищен басейн. Залежите са 600 млн. тона, което го прави втория по големина въглищен басейн в България след Маришкия. Добив не се осъществява поради факта, че използването им ще означава преместване на целия град. Елхово има много добре развито млекопреработване — изнася млечни продукти като сирене и кашкавал. Има и предприятие за луксозни трикотажни изделия.

Заведение в центъра на града

Промишленото производство на град Елхово е представено от предприятия, свързани с машиностроенето ("Орудица 2000"ООД - металолеене и производство на селскостопански прикачен инвентар, „Елпром — Елхово” АД, „Лемекон” АД, „АКБ Консорциум” ХАД), строителството (ЕТ „Сто и пет”, „БКС – Елхово” ООД), леката („Яница” АД, „Дели-99“ ЕООД) и хранително-вкусовата („Хляб и хлебни изделия” ЕООД) индустрия.

Развитието на селското стопанство се определя от благоприятните природни условия. То притежава растениевъдна насоченост, като с най-важно значение са зърнените култури, особено пшеницата, царевицата и ечемикът, които заемат над 1/3 от обработваемите площи. Добри условия има също за отглеждането на технически култури и по-специално на слънчоглед, кориандър и тютюн. В отделни райони е застъпено и лозаро-овощарството, както и зеленчукопроизводството (чесън, бамя, домати, дини, пъпеши). Специализиращи подотрасли на животновъдството са биволовъдството и пчеларството.

Земеделското производство в града се реализира от фирмите „А.Т.Е.” ЕООД – Елхово и „ЗОМАШ” ЕООД.

Понастоящем нови възможности за развитие на външнотърговски и културни връзки дава откритият на 19 юни 2005 г. ГКПП Лесово - Хамзабейли на българо-турската граница. Пунктът е разположен на 36 км южно от града в близост до село Лесово.

Обществени институции[редактиране | edit source]

Аквапарк Елхово
Образователни институции
  • Г "Св. Климент Охридски"
  • ОУ "Св. Кирил и Методий"
  • ОУ "Свети Паисий Хилендарски"
  • ЦДГ "Надежда"
  • ОДЗ "Невен"
  • Общински детски комплекс
  • ПГ "Стефан Караджа"
  • ПГМСС "Ернесто Че Гевара" - с. Бояново
  • ПУИ "Н. Й. Вапцаров"
  • Читалище „Развитие“

Професионално обучение се осъществява в професионалните гимназии в гр. Елхово и с. Бояново по направленията лека промишленост, машиностроене и селско стопанство. В двете професионални гимназии освен ученици от общината се обучават и ученици от двете съседни общини - Болярово и Тополовград.

За развитие на интересите, способностите и наклонностите на учениците работи Общински детски комплекс Елхово.

Забележителности[редактиране | edit source]

Етнографско-археологическият музей, включен в 100-те национални туристически обекта
Балабана
  • Местност Балабана с интересна лонгозна растителност, където гнездят чапли.Резерват „Балабана“ — землището на Елхово -площ — 672 дка растителност — лонгозна гора; птици — бели, нощни, гривести чапли; бозайници — чакал, лисица, заек
  • Няколко хижи като Гьол Бунар край с. Голям Дервент, Студеното кладенче край с. Раздел, Дрънчи Дупка край с. Мелница.
  • Ждрелото на река Тунджа "Даркая" - намира се в землищата на селата Радовец и Лесово и обхваща площ от 19 хил. дка. Попада под защитата на закона заради редките 149 вида птици, 8 земноводни, 21 влечуги и други защитени и редки растителни и животински видове. Някои от видовете, които се срещат са видра, леопардов смок, голям гребенест тритон, ивичест смок, жълтокоремна бумка и др.
  • Пропастна пещера "Дрънчи дупка" - има денивелация 24 м. и дължина 27 м, на дъното на която тече подземна река. Намира се в живописна местност на 2 км от село Мелница в карстов район с няколко извора. Входът на пещерата много наподобява входа на родопската пещера „Утроба” с тази разлика, че никога не я огрява слънце, понеже се намира на северен склон.
  • Тракийски слънчеви светилища — намират се на около 20 км южно от гр. Елхово, в западните разклонения на Дервентските възвишения, в местностите Мучукови камъни и Мирчолови камъни, на 3-3,5 км южно от село Мелница. Върху самотно стърчащи скали добре отличаващи се върху пресечения хълмист терен са изсечени над 200 броя кръгове (дискове) с различен диаметър.
  • Тракийски долмени до с. Голям Дервент — най-значимите находки от времето на Древна Тракия в Елховско са двата долмена запазени южно от пограничното село Голям Дервент. Според Даниела Агре това е най-големият долмен откриван в Тракия до сега, на който дромосът (коридорът) към гробните камери е покрит, което е много рядко архитектурно решение. Особено внимание заслужава и фактът, че на базата на 800 известни долмена в България, Турция и Гърция това е единственият, на който входната плоча е орнаментирана с релефни изображения: лабрис, взаимно захапващи се змии и лабиринт.
  • Тракийска могила край с. Борисово — намерената там тракийска колесница с емблема ягуар от римско време е открита от проф. Даниела Агре. Тя се определя от археоложката като безпрецедентна находка за Европа, защото е единствената луксозна четириколка, намирана по нашите земи във вида, в който е положена и даваща представа как действително изглежда тракийска колесница.
  • Парорийски манастир — на 35 км югоизточно от град Елхово в землището на боляровското село Воден се намират останките на исихасткия манастир „Св. Богородица”. Създаден е през 1335 г. в тогавашната погранична област Парория, от където става известен като Парорийски манастир. Създател на манастира е основоположникът на исихазма в България — монахът-аскет Григорий Синаит.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Празникът на града е през последната събота на март.
  • Отбелязване на празника на лозаря „Трифон Зарезан” - провежда се на 14 февруари в местността Лозята на град Елхово.
  • Общински кукерски празник Бояново — провежда се ежегодно в с. Бояново, откъдето е и една от най-добрите кукерски групи на България.
  • Балкански пленер “Яница” - пленерът има за цел да се популяризират чрез произведения на изкуството уникалната природа на Елховския край, архитектурно-историческите забележителности, бит и духовност, изразени чрез предания, фолклор, нрави и обичаи. В пленера участват творци от България и Турция. Завършва с експозиция от създадените творби.

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Известни личности[редактиране | edit source]

Родени в Елхово

Стефка Баракова-двукратна световна шампионка по спортна акробатика

Кухня[редактиране | edit source]

Кухнята е разнообразна, запазила много старинни рецепти. Най-разпространени ястия са: кисело зеле със свинско месо на тава (зелник), пилешка и свинска кавърма, дроб-сърма, сарми с лозов лист, зелеви сарми, бял боб в гърне, гювеч със зарзават и овнешко месо, телешка глава в шкембе, никулденски шаран — плакия, бахур, домашна наденица, странджански бабек и станджански старец (дядичко).

За закуска се приготвят гюзлеми (пекат се от тесто, напълнено със сирене, върху плоча, поставена на триножник "пиростия"), катми (пекат се от тесто върху специален сач), триеница "рязана чорба" (нарязано тесто се кипва във врящо мляко), трахана (много подправки, размесени с люти чушлета, се сипват в купа с надробен хляб).

Голямо е разнообразието от тестени изделия - обредни хлябове за много празници, тутманици (хляб с плънка от сирене), баници, които в зависимост от плънката биват: зелници (с кисело зеле), лападници (с лапад), тиквеници (с тиква и орехи), козунаци, курабии, тестени туртички (малки парчета тесто, пържени в много мазнина), мекици, колачета (коледни кравайчета) и др.

Трябва непременно да се спомене петмезът (карамелизиран мед с парчета тиква и дюли), който е истинско лакомство за децата. Консервират се различни плодове със синап (хардал) - грозденица, крушеница, дреновица (от дренки), трънченица (от трънки), мушмулница (от мушмули). От сливи (джанки) се правят мармалади, а от сини сливи - пестил.

В Елхово почти във всяко домакинство се произвежда хубава гроздова или плодова ракия]] (скоросмъртница) и "алжирка" - тъмно, гъсто вино с леко сладка жилка.

Външни препратки[редактиране | edit source]