Елхово
Вижте пояснителната страница за други значения на Елхово.
| Елхово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 11 064 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 49,883 km² |
| Надм. височина | 106 m |
| Пощ. код | 8700 |
| Тел. код | 0478 |
| МПС код | У (Я) |
| ЕКАТТЕ | 27382 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Ямбол |
| Община - кмет |
Елхово Петър Киров (ГЕРБ) |
Елхово е град в Югоизточна България. Той се намира в Област Ямбол и е втори по големина в областта след Ямбол. Градът е административен център на община Елхово.
Население (01 февруари 2011) - 10 552 души.
Съдържание |
[редактиране] География
Град Елхово е разположен на левия бряг на река Тунджа в югоизточната част на Тракийската низина между Странджа и Сакар сред плодородно поле. На 38 км от град Ямбол, на 27 км от град Тополовград и на 339 км югоизточно от София. Селищна система Елхово се намира в югоизточната част на Ямболска област. Обхваща част от низинно-хълмистата и нископланинска Тунджанска област – район на средното поречие на р. Тунджа, и част от Дервентските възвишения.
Централно място заема Елховското поле. Неговата равна повърхнина се простира от двете страни на протичащата от север р. Тунджа. Надморската височина е 100 - 150 м. В периферните си части полето постепенно преминава в полегатите склонове на Манастирските и Дервентските възвишения.
Равнинният релеф в северната част постепенно преминава в нископланински — тук се включва част от Дервентските възвишения, които в географския си облик имат много общи черти със Странджа (планина). Условна граница между тях е плоската седловина, от която води началото си р. Поповска. По гърбището им минава държавната граница с Турция. Надморската височина на включената в селищната система част от Дервентските възвишения достига до 450 м. От северните им склонове събират водите си десните притоци на р. Тунджа – р. Поповска и р. Араплийска.
Дълбочината на разчлененост на релефа на района е много малка, а почвената ерозия е слабо изразена.
Река Тунджа пресича нископланинската верига в южната част, като разделя Дервентските възвишения от Сакар. Между тях реката образува дълъг пролом. Стръмните долини и многобройните извивки го превръщат в живописен и привлекателен край.
[редактиране] Ветрове
Липсата на високи оградни планини и близостта на морето обуславят североизточни ветрове. Средната годишна скорост на вятъра е 3.3 м/сек. С големи скорости се характеризира южният вятър, който духа по долината на р. Тунджа. В началото на пролетта този вятър се проявява на буйни топли вълни.
През пролетта и есента, когато ветровете са носители на черноморски въздух, често се образуват мъгли и ниска облачност. Средният брой на мъгливите дни е 71, като максималният брой е през януари - 20, а минималният е през септември - 4 дни.
[редактиране] История
Градът съществува от времето на траките под името Орудица. Римляните са го наричали Орудица ад Бургум а славяните Йоаница и Яница и по-късно Елхово.
До септември 2001 г. в града е разположен 12. мотострелкови полк (създаден през 1885 г. като 11. Сливенска дружина), от състава на 7. мотострелкова дивизия.
[редактиране] Население
- В община Елхово живеят 16 219 души, в т.ч. 10 552 души в гр. Елхово, което представлява 65,06 % от общото население на общината.
[редактиране] Религии
Основна религия: източно-православно християнство. В града има православен храм — черквата "Свети Димитър Солунски". Град Елхово и цялата Елховска община е част от Тополовградското архиерейско наместничество, което пък от своя страна е в рамките на Сливенската Митрополия.
[редактиране] Политика
Кметове на Елхово за периода 1878 - 1913 г.
- Димитър Табаков — до 21 юли 1878 г.
- поручик Александър Маслов — Окръжен началник на окръг Къзъл-агач от юли 1878 г. до 9 ноември 1878 г.
- Атанас Илиев — Председател на Окръжен съвет на окръг Къзъл-агач от 21 юли 1878 г. до 9 ноември 1878 г.
- Желязко Петков — Околийски началник на околия Къзъл-агач от 4 юни 1879 г.
- Стоян Кънев — Кмет на Къзъл-агач от 1880 г. и от 1887 г. до 1889 г.
- Костадин Дончев — Кмет на Къзъл-агач от 1883 г. до 1884 г.
- Васил Марков — Кмет на Къзъл-агач от 1885 г. до 1886 г.
- Желязко Бахчеванов — Кмет на Къзъл-агач до 1892 г.
- Иван Желязков — Кмет на Къзъл-агач от 1892 г. до 1893 г. и от 23 ноември 1902 г. до 19 декември 1906 г.
- Динко Касъров — Кмет на Къзъл-агач от 1894 г. до 17 януари 1897 г.
- Стоян Яламов — Кмет на Къзъл-агач от 18 януари1897 г. до 16 октомври 1898 г., от 2 март 1914 г. до 11 април 1915 г., от 30 юли 1918 г. до 7 февруари 1919 г.
- Георги Стоянов — Кмет на Къзъл-агач от 17 октомври 1898 г. до 1899 г., от 10 ноември 1901 г. до 13 ноември 1902 г.
- Минчо Янчев — Кмет на Къзъл-агач от януари 1900 г. до 10 ноември 1901 г.
- Жельо Михов — Кмет на Къзъл-агач от 20 декември 1906 г. до 31 декември 1907 г.; Председател на Тричленна комисия на Къзъл-агач от 13 април 1923 г. до 10 юни 1923 г.
- Димитър Ив. Попов — Кмет на Къзъл-агач от 4 април 1908 г. до 24 май 1910 г.
- Иван Пеев — Кмет на Къзъл-агач от 10 юли 1910 г. до 11 декември 1913 г.
[редактиране] Икономика
Градът е разположен върху Елховския лигнитен въглищен басейн. Залежите са 600 млн. тона, което го прави втория по големина въглищен басейн в България след Маришкия. Добив не се осъществява поради факта, че използването им ще означава преместване на целия град. Елхово има много добре развито млекопреработване — изнася млечни продукти като сирене и кашкавал. Има и предприятие за луксозни трикотажни изделия.
Понастоящем нови възможности за развитие на бизнеса дава откритият на 19 юни 2005 г. ГКПП Лесово-Хамзабейли на българо-турската граница. Пунктът е разположен на 36 км. южно от града в близост до село Лесово.
[редактиране] Обществени институции
- МБАЛ "Св. Иван Рилски" град Елхово. Болницата е първата газифицирана обществена сграда в града.
- община
- районен съд
- районна прокуратура
- районно полицейско управление
- общинска служба земеделие и гори
- данъчна администрация
- следствен арест
- регионален граничен сектор — Елхово
- Образователни институции
- Г "Св. Климент Охридски" - Елхово
- ОУ "Св. Кирил и Методий" - Елхово
- ОУ "Свети Паисий Хилендарски" - Елхово
- ЦДГ "Надежда" - Елхово
- ОДЗ "Невен" - Елхово
- Общински детски комплекс — Елхово
- ПГ "Стефан Караджа" - Елхово
- ПГМСС "Ернесто Че Гевара" - с. Бояново
- ПУИ "Н. Й. Вапцаров" - Елхово
- Читалище „Развитие“
Професионално обучение се осъществява в професионалните гимназии в гр. Елхово и с. Бояново по направленията лека промишленост, машиностроене и селско стопанство. В двете професионални гимназии освен ученици от общината се обучават и ученици от двете съседни общини - Болярово и Тополовград.
За развитие на интересите, способностите и наклонностите на учениците работи Общински детски комплекс Елхово.
[редактиране] Културни и природни забележителности
- В Елхово функционира етнографски музей, който е част от Стоте национални туристически обекта.
- Театър „Сълза и смях“
- Резерват Долна топчия — землището на с. Изгрев-площ — 537.8 дка растителност — гора лонгозен тип; птици — колхидски фазан, кос, дрозд, скорци, бухал, кукумявка; бозайници — лисица, чакал, заек, дива свиня, елен лопатар
- Местност Балабана с интересна лонгозна растителност, където гнездят чапли.Резерват „Балабана“ — землището на Елхово -площ — 672 дка растителност — лонгозна гора; птици — бели, нощни, гривести чапли; бозайници — чакал, лисица, заек
- Няколко хижи като Гьол Бунар край с. Голям Дервент, Студеното кладенче край с. Раздел, Дрънчи Дупка край с. Мелница.
[редактиране] Редовни събития
Пазарът е събота и сряда. Празникът на града е през последната събота на месец март.
[редактиране] Побратимени градове
[редактиране] Известни личности
- Родени в Елхово
- Велко Вълканов (р. 1927), депутат
- Ангел Вълев (1897-1944), адвокат
- Димитър Върбанов (1901-1999), инженер
- Стоян Денчев (р. 1953), депутат
- Иван Джорев (р. 1976), бронзов медалист на Европейско първенство по борба свободен стил
- Васил Долапчиев (р. 1953), общественик
- Димитър Иванов (р. 1970), футболист
- Константин Константинов (1903-1955), учен-музиколог, професор
- Велко Кънев (1948-2011), актьор
- Атанас Мерджанов (р. 1963), депутат
- Маргарита Моллова (р. 1964), акробатка
- Румяна Петкова (р. 1948), режисьор
- Димитър Яръмов (р. 1942), писател
[редактиране] Кухня
Кухнята е разнообразна, запазила много старинни рецепти. Най-разпространени ястия са: кисело зеле със свинско месо на тава (зелник), пилешка и свинска кавърма, дроб-сърма, сарми с лозов лист, зелеви сарми, бял боб в гърне, гювеч със зарзават и овнешко месо, телешка глава в шкембе, никулденски шаран — плакия, бахур, домашна наденица, странджански бабек и станджански старец (дядичко).
За закуска се приготвят гюзлеми (пекат се от тесто, напълнено със сирене, върху плоча, поставена на триножник "перустия"), катми (пекат се от тесто върху специален сач), триеница "рязана чорба" (нарязяно тесто се кипва във врящо мляко), трахана (много подправки, размесени с люти чушлета, се сипват в купа с надробен хляб).
Голямо е разнообразието от тестени изделия - обредни хлябове за много празници, тутманици (хляб с плънка от сирене), баници, които в зависимост от плънката биват: зелници (с кисело зеле), лападници (с лапад), тиквеници (с тиква и орехи), козунаци, курабии, тестени туртички (малки парчета тесто, пържени в много мазнина), мекици, колачета (коледни кравайчета) и др.
Трябва непременно да се спомене петмеза (карамелизиран мед с парчета тиква и дюли), който е истинско лакомство за децата. Консервират се различни плодове със синап (хардал) - грозденица, крушеница, дреновица (от дренки), трънченица (от трънки), мушмулница (от мушмули). От сливи (джанки) се правят мармелади, а от сини сливи - пестил.
В Елхово почти във всяко домакинство се произвежда хубава гроздова или плодова ракия]] (скоросмъртница) и "алжирка" - тъмно, гъсто вино с леко сладка жилка.
[редактиране] Външни препратки
- Официален сайт на Община Елхово — http://www.elhovobg.org
- Информационен сайт на Елхово — http://www.elhovonews.info
- Радио и телевизия в Елхово
|
|||||