Елън Г. Уайт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Елън Г. Уайт
(Ellen Gould White)
американска религиозна писателка
Egw1899.jpg
Родена: 26 ноември 1827 г.
Горхам, Съединени американски щати
Починала: 16 юли 1915 г.
(на 87 г.)
Света Елена (Калифорния), Съединени американски щати

Елън Гулд Уайт (на английски: Ellen Gould White), позната в миналото в България и като Елена Вайт, по рождение Хармън (англ. Harmon) (1827 - 1915) е известна като радетел за образование, човешки права, равенство между расите, премахване на робството[1] и много продуктивна християнска писателка, чиито творби са преведени в цял свят. Заедно със съпруга си, Джеймс Спрингер Уайт (на английски James Springer White), са едни от съоснователите на Църквата на адвентистите от седмия ден.

Елън Г. Уайт заедно с нейните родители е била член на методистката църква, където тя се кръщава през 1842 г. Тъй като нейните родители поддържали разбиранията на Милъристите, били изключени от методистката църква през 1843 г. В резултат Елън Г. Уайт се присъединява към адвентистите.

По голямата част от живота си живее в Съединените американски щати. От 1890 до 1900 живее в Австралия. Елън Уайт посещава също така и някои европейски страни.

Според свиделството на очевидци Елън Уайт е притежавала пророческа дарба. По време на нейните видения, които са предадени след 1844 г., е чувствала една особена божествена близост и специално поръчение, което е предавала устно и писмено. Нейните видения са допринесли много за утвърждаването на учението и развитието на Църквата на адвентистите от седмия ден.

Елън Уайт никога не е претендирала за титлата "пророчица", но по-скоро - Божия вестителка. Тя нарича своите свидетелства "по-малката светлина" (англ. lesser light), която води хората към "голямата светлина [Библията]"[2]

Въпреки това нейната роля и значение се приемат от различни адвентисти по различен начин. Докато някои виждат в нейно лице и в нейните писания една пророческа водеща роля, други я разглеждат като духовна писателка, чиито писания служат повече за лично духовно насърчение.

Ръководството на световната Църква на адвентистите от седмия ден оценява писанията ѝ като "дарба на пророчеството" и един "глас на истината", които са полезни за "утеха, ръководство и наставление" (виж 18-то основно учение на ЦАСД). Същевременно подчертава църковното ръководство, че писанията на Елън Уайт не са в никакъв случай равнопоставени на библейските писания, още повече, че единствено Библията е критерий и мащаб за всичко (виж 1-то основно учение на ЦАСД).

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години и първи религиозни преживявания[редактиране | edit source]

Елън Хармон и близначката ѝ Елизабет са родени в един чифлик близо до Горхам, Мейн. Тя била едно от осемте деца. Кратко време след рождението ѝ, баща ѝ се преселил в Портланд, Мейн, където произвеждал шапки.

На деветгодишна възраст, друго дете я ударило в лицето с камък. Тя останала в безсъзнание за три седмици, а от последиците на травмата страдала години наред, даже напуснала училището. До този момент тя е имала две или три години обучение, което е обичайно за момичетата в Америка по онова време. Предсказвали ѝ само още малко живот.

През март 1840 г. Уилям Милър бил в Портланд и изнесал няколко беседи на ул. Каско (англ. Casco). Цялото семейство слушало неговите проповеди за Второто пришествие. Елън била на 12 години и заедно с брат си Робърт повярвала в проповедите. Цялото семейство станало част от последователите на движението на Милър. Докато посещава лекциите на Уилям Милър, започнала да изпитва силно чувство на вина от това, че е изпълнена с грехове, обзета е от ужаса да бъде вечно изгубена. Самата тя разказва, че е прекарвала много нощи в сълзи и молитви и това състояние е продължило няколко месеца.

През лятото на 1842 г. сем. Хармон посетили методистко събрание в Бъкстон (Мейн). Елън и сестра ѝ тогава на 14 години и 7 месеца, решили да се кръстят. На 26 юни 1842 г. /неделя следобед/ на предложението за кръщение Елън се отзовала заедно с още 11 човека. Проповедника я попитал: “С поръсване или с потапяне?”. Тя решила с потапяне.

По-късно същата година дошъл отново Милър. В това време Елън имала два съня. Единия - Небесния храм, а в другия видяла Исус, който ѝ казал: “Не бой се!”. Тя получила мир в душата си, докато физическото ѝ състояние било критично. Тя отишла при един адвентистки проповедник на име Леви Стокмън (англ. Levi F. Stockman) Когато я изслушал, той ѝ казал: “Елън ти си само едно дете. Исус може би те подготвя за едно голямо и специално дело…”

От начало Елън срещала съпротива и неразбиране. Адвентистите били настроени скептично против всякакви манифестации на видения и откровения. Съпротивата дошла от групата в Портланд, където живеели родителите в Бъкстон. Но водителите на вярващите в Портланд застанали на нейна страна. Около 60 души адвентисти се съединили в подкрепа на Елън Хармон.

Семейство[редактиране | edit source]

През 1846 г. Елън Хармон се оженила за Джеймс, на 25 години, който проповядвал по време на милъровото движение за пробуждане. Уайт бил много беден. Кратко време след встъпване в брак те прочели заедно един трактат от Джоузеф Бейтс, в който библейски се аргументирало, че седмият ден е Божията събота. Скоро те възприели това учение и били приети в групата на адвентистите, съблюдаващи съботата.

Джеймс Уайт бил проповедник, но не притежавал никаква църква и нямал редовен доход. Препитавал се с работа в земеделското стопанство, дърварство или в железниците.

На 26 август 1847 г. дошло на бял свят първото им дете Хенри. Другите три деца се родили в следващите 13 години. Елън се чувствала задължена да сподели с милъровата група „истините, които Бог ѝ открил“, а той я придружавал навсякъде. Поради бедността им тези пътувания били извънредно уморителни. Затова често пътувала, а децата си поверявала на други хора. Обичта ѝ към децата се е изразявала предимно в писане на много писма, които са се съхранили. Биографите ѝ отбелязват, че тя е била много загрижена от факта, че често се налага да се разделя с тях, за да присъства на конференции, лагерни събрания и други срещи.

Най-малкото ѝ дете починало няколко месеца след раждането си, а най-големият син на три години.

Дейност и влияние[редактиране | edit source]

Елън Уайт е написала повече от 5000 статии за периодични издания и 49 книги, като в някои книги е взаимствала исторически данни и описания от други автори. В наше време са направени сборници от нейни ръкописи, с което броят на книгите ѝ на английски език достига 100. Тя е най-превежданата жена писател в цялата световна история на литературата, както и най-превежданият американски автор: "Тя е написала и публикувала повече книги, на повече езици, и трудовете ѝ са по-разпространени от тези, на която и да е жена в историята" (James, George Wharton, California Romantic and Beautiful (1914), стр. 319,320).

Произведенията ѝ обхващат широк спектър от теми - религия, образование, здраве, социални взаимоотношения, евангелизъм, пророчества, издателска дейност, хранене, мениджмънт. Нейният шедьовър върху успешния християнски живот, книгата “Пътят към Христа” (англ. Steps to Christ), е издадена на 150 езика в повече от 100 милиона екземпляра. Венецът на нейното литературно творчество е пенталогията “Конфликтът на вековете”, която обхваща борбата между доброто и злото от сътворението на света до драматичния край на световната история.

В края на миналия век Елън Уайт предупреждава, че:

Елън Уайт пише за вредата от тютюна през 1864 г., когато повечето лекари предписвали пушенето като лекарство срещу белодробни болести! Говори срещу приемането на храни, богати на мазнини и захар, десетилетия преди медицината да се изкаже върху пагубния им ефект върху човешкото тяло. Още през 1868 г. пише за увеличения риск за заболявания чрез употребата на месо.[3] През 1906 г. заявява, че рентгеновите лъчи могат да бъдат опасни за здравето. Някои от предсказанията ѝ за развитието на религиозния свят, направени от 1849 до 1888 г., се изпълняват с удивителна точност[4].

Елън Уайт е също добър оратор. Понякога е говорила пред аудитория от 20 000 души. Съветите ѝ за здравословен начин на живот продължават да дават изключително точна информация и са широко приети от научния свят и от медицинската общност.[5] Помогнала е да се създадат множество болници, училища и издателства, които са основата на световната адвентна здравна, образователна и издателска дейност.
Нейното богато литературно наследство продължава да говори на съвременния човек. Всичко това е постигнато от една бедна и скромна жена без образование, но богата с вяра в Бога и с духовен опит.

В лексикона “Речник на американски биографии” за нейния жизнен път пише:

Нейното място в деноминацията беше единствено по рода си. Тя не претендираше да бъде ръководителка, но изключително един глас, една вестителка, която предава Божиите вести на народа Му. Нейният живот беше отбелязан с дълбока скромност и високо духовно влияние. Нейните вести допринесоха главно за единство на църквите на адвентистите от седмия ден” (Том 20, стр. 98 - англ.).

Книги и сборници от Елън Г. Уайт (Елена Вайт) на български[редактиране | edit source]

Книги за Елън Г. Уайт (Елена Вайт) на български[редактиране | edit source]

  • Кръстев, Кремен Младенов. Пророкът - човек на всички времена, София : Ел Уай, 2002 г, 82 стр. - ISBN 954-788-006-3
  • Куун, Роджър. Елън Уайт и вегетарианството, София : Интеграл Г, 2001 г., 32 стр. - ISBN 954-8859-29-7
  • Найт, Джордж Р. Живеене с Е. Уайт, София : Ел Уай, (2005 г.), 140 стр. - ISBN 954-788-033-0
  • Найт, Джордж Р. Как да четем Е. Уайт, София : Ел Уай, (2005 г.), 124 стр. - ISBN 954-788-032-2
  • Найт, Джордж Р. Среща с Е. Уайт, София : Ел Уай, (2005 г.), 124 стр. - ISBN 954-788-031-4


Бележки[редактиране | edit source]

  1. WHITE, Ellen Gould (www.bautz.de)
  2. Ellen G. White, The Review and Herald, January 20, 1903
  3. „The liability to take disease is increased tenfold by meat eating.“ (Testimonies for the Church Volume Two, p. 63)
  4. Два примера: По-малко от година след възникването на съвременния спиритизъм през 1848 г. в сем. Фокс (САЩ), пише Елън Уайт на 24 март 1849 г.:
    1. “По произход той беше сатанински”. “Аз видях, че мистериозното хлопане в Ню Йорк и на други места беше от сатанински сили…” (Early Writings, p. 43, 86)
    2. Този феномен, заедно с историята на Фокс ще се разпространи много бързо и обширно.
    3. Хлопането скоро ще се оформи в една нова религия.
    Във един от най-представителните спиритически вестници “Прогресивен мислител”, през 1920 г. четем: “…спиритизма е една религия…” (цитирано от Рой Алън Андерсън в кн. “Тайните на спиритическия свят”, стр. 46). През 1936 г. се провежда международна обща асамблея на спиритистите, с цел обединяване на спиритическите църкви. Днес седалището е в Норфолк, щата Вирджиния. През 1940 г. тази организация съдържа 90 църкви с 1350 члена. В следващите 12 години църквите били удвоени на 182, а членовете достигнали до 157 000. Втора организация – “Национален спиритически съюз”, който през 1936 г. обединява 252 църкви с 4570 члена. Трета организация – “Национално спиритическо дружество на църквите”. През 1970 г. има следните данни: 204 църкви с 205 000 члена. Това са официално регистрираните, но освен тях има около 200 000 групи спиритисти. През 1971 г. има повече от 1 милион вярващи в тях. Още през 1888 г. пише Елън Уайт за бъдещето обединение на католицизма и протестантството (в кн. Великата борба). На 4 януари 1963 г. нарича списанието Time папа Йоан XXIII. приятелски папа, който „протяга своята приятелска ръка на некатолиците, „разделените братя“.“
  5. Становище на Clive M. McCay в статията „Medical science confirms the health counsels of ELllen G. White“

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Официални източници[редактиране | edit source]

Критика[редактиране | edit source]

Отговори на критиката[редактиране | edit source]