Емануел Сведенборг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емануел Сведенборг
шведски учен, философ и теолог
Емануел Сведенборг 
Роден: 29 януари 1688
Стокхолм, Швеция
Починал: 29 март 1772
Лондон, Англия

Емануел Сведенборг (на шведски език Emanuel Swedenborg, по рождение Емануел Сведберг, правопис по правилата за транскрипции от 1995 г. Еманюел Сведенбори, Еманюел Сведбери) е шведски учен, философ, християнски мистик, и теолог.

Сведенборг имал големи успехи като учен и изобретател. На 56-годишна възраст той се проявил сериозен интерес към религията. Започнал да твърди, че получава видения и съновидения. Според последователите му това го довело до духовно пробуждане и до убеждението, че е определен от Бога да разкрие на хората устройството на невидимия свят. Твърди, че Господ отворил очите му, тъй че можел спокойно да посещава рая и ада, да разговаря с ангели, демони и други духове. Заявил още, че преживял Второто пришествие на Исус Христос, което било духовно, а не материално. През останалите 28 години от живота си Сведенборг написал и публикувал 18 богословски произведения, най-известното от които е "Небе и ад" (1758). Автор е също на няколко непубликувани богословски творби.

Книгите на Сведенборг предизвикали ред отзиви. Към края на живота му в Англия и Швеция се формирали малки групи читатели, изучаващи истината, която виждали в неговите учения. Неколцина поети, писатели и учени, сред които Уилям Блейк, Аугуст Стриндберг, Шарл Бодлер, Балзак, Уилям Бътлър Йейтс и Карл Юнг, били повлияни от него. Прочутият психолог и философ Уилям Джеймс, също станал последовател на учението на Сведенборг.

Обратно, един от най-видните шведски автори от онова време &mdash Йохан Хенрик Келгрен, нарекъл Сведенборг "просто глупак" &mdash мнение, споделяно и от държавната върхушка. Други го смятали за шизофреник. През 1768 г. в Швеция било предприето от Лутеранската църква разследване за ерес срещу трудовете на Сведенборг и срещу двама души, които разпространявали неговите идеи. Имануел Кант, който първоначално се отзовал положително за Сведенборг, по-късно написал и отпечатал остро критичен трактат срещу него.

Двеста и петдесет години след смъртта на Сведенборг съществуват различни интерпретации на неговата теология (например т.нар. "Църква на Сведенборг"). За него са създадени множество биографични и психологични трудове.

Биография[редактиране | edit source]

Ранна възраст[редактиране | edit source]

Бащата на Сведенборг Джеспер Сведберг (1653–1735) произлизал от заможно семейство, притежаващо мини. Той пътувал в чужбина и изучавал богословие, а когато се завърнал у дома, бил достатъчно убедителен да впечатли шведския крал Карл XI с проповедите си в Стокхолм. С кралско застъпничество по-късно станал професор по богословие в Упсалския университет и епископ на град Скара.

Емануел завършил своето следване в Упсала и през 1710 г. направил голямо пътешествие през Холандия, Франция и Германия, преди да стигне до Лондон, където прекарал следващите четири години. По това време Лондон бил най-големия град в света, най-либералното място в Европа по отношение на философските дискусии и свободата на словото, както и забележителен център на научни идеи и открития. Емануел следвал физика, механика и философия, чел и писал поезия. В писмо до своя благодетел и братовчед Ерик Бензелиус (Младши) споделил убедеността си, че може да стане велик учен. В кореспонденцията си твърдял, че е направил редица изобретения, в това число подводница и летяща машина.

Научна дейност[редактиране | edit source]

През 1715 Сведенборг се върнал в Швеция, където през следващите две десетилетия се посветил на естествените науки и инженерни проекти. Първата стъпка била забележителната среща с шведския крал Карл XII в град Люнд през 1716. Присъствал и шведският изобретател Кристофер Полхем, който станал близък приятел на Сведенборг. Целта на Сведенборг била да убеди краля да финансира обсерватория в северна Швеция. Войнственият крал не счел проекта за достатъчно важен, но назначил Сведенборг като най-висш експерт в Шведската миньорска комисия (Bergskollegium) в Стокхолм.

От 1716 до 1718 г. Сведенборг публикувал периодично научно издание Daedalus Hyperboreus (Северният Дедал), което било посветено на изобретения и открития в механиката и математиката. Забележително е описанието на летящата машина — същиата, която той бил скицирал няколко години преди това.

След смъртта на Карл XII кралица Улрика Елеонора дала благородническа титла на Сведенборг и децата му. През XVII и XVIII век в Швеция било нормално децата на епископи да получават тази чест като награда за служенето на техния баща. Фамилното му име било променено от Сведберг на Сведенборг.

През 1724 г. му било предложено да оглави катедрата по математика в Университета в Упсала, но той отказал с обяснението, че кариерата си се занимавал главно с геометрия, химия и металургия. Споменал също, че не притежава красноречие и заеква. Заекването му действително било забелязано от много негови познати и това го принуждавало да говори бавно и внимателно. Не са известни случаи да е говорил пред публика. Липсата на красноречие се компенсирала от обширната аргументация при писане.

Нова насока на изследвания[редактиране | edit source]

През тридесетте години на XVIII век Сведенборг започнал все повече да се интересува от духовния свят и решил да намери теория, която да обясни как материята се отнася към духа. В Лайпциг през 1735 г. той публикувал труд в три тома, озаглавен Философски и минералогични трудове ("Opera philosophica et mineralis"), в който се опитва да съедини философията и металургията. Трудът бил оценен главно заради разделите си за топене на желязо и мед. Тъкмо това произведение донесло на Сведенборг международна известност.

Същата година той публикувал малък ръкопис За безкрайното ("On the Infinite"), където се опитал да обясни как крайното е свързано с безкрайното и как духът е свързан с материята. Това бил първият ръкопис, в който той се докосвал до тази тема. Тъй като представил гледна точка, че духът е образуван от материални вещества, той знаел, че това може да е в конфликт с установената теология.

През 30-те години на XVIII век Сведенборг предприел много изследвания по анатомия и физиология. Той също така провел щателно изследване на модните философи по онова време — Джон Лок, Кристян Волф и Лайбниц, както и на по-ранни мислители като Платон, Аристотел, Плотин, Августин, Декарт и др.

През 1743 г., на 55-годишна възраст, Сведенборг поискал разрешение за отсъствие от работа, за да пътува в чужбина. Целта му била да събере материали за Животинско царство или Царството на Живота — на тази тема липсвали книги в Швеция. В тази негова творба Сведенборг се опитвал да обясни духа от гледна точка на анатомията. Планирал да издаде общо 17 тома.

Криза[редактиране | edit source]

До 1744 г. пътувал до Холандия. По това време започнал да има странни сънища. Сведенборг на повечето от пътуванията си носел със себе си пътен дневник. Местонахождението на дневника дълго време било неизвестно, но той бил открит през 1850 г. в Кралската библиотека и публикуван в 1859 като Дневник на сънищата. Там се намират важни записки за събитията по време на кризата.

Той имал най-разнообразни сънища и видения - едни от тях много приятни, други доста смущаващи. Тези видения продължавали и докато пътувал за Лондон, където възнамерявал да публикува Царството на Живота. Този очистителен процес траял шест месеца и бил сроден на католическото схващане за ‘очистване’. Анализът на дневника води до заключението, че това, което Сведенборг записва в своя „Дневник на сънищата” е конфликт между обичта му към себе си и обичта му към Бога. Състояние на халюцинации често е описвано като състояние на транс и е срещано сред мистиците.

Визии и духовни прозрения[редактиране | edit source]

От последния запис в дневника, датиран от 26-27 октомври 1744 г. Сведенборг е сякаш наясно относно пътя, които да следва. Той усеща, че трябва да изостави текущия си проект и да напише нова книга за преклонението пред Бога. Скоро той започва работа върху „Преклонението и Любовта към Бога” (De cultu et amore Dei). Този труд не бил напълно завършен, но въпреки това Сведенборг го издал в Лондон през юни 1745 г.

Едно обяснение защо този труд никога не бил довършен е дадено в добре известна и често цитирана история. През април 1745 г. Сведенборг вечерял в частна стая в механа в Лондон. Към края на вечерята му причерняло пред очите и стаята се променила. Внезапно забелязал, човек седящ в ъгъла на стаята, който му казал: "Не яж много!". Уплашен, Сведенборг си отишъл забързано в къщи. По-късно през нощта същият човек се появил в съня му. Той му казал, че Той е Господ, че е определил Сведенборг да разкрие духовното значение на Библията и че ще направлява Сведенборг какво да пише. В същата нощ духовният свят бил открит за Сведенборг.

Духовни обяснения и трудове[редактиране | edit source]

През юни 1747 г. Сведенборг се отказал от поста си като най-висш експерт в комисия по мините. Той обяснил, че бил задължен за извърши работата, която вече бил започнал, и пожелал да получава половината от заплатата си като пенсия. Той се заел наново да изучава иврит и започнал работа върху духовната интерпретация на Библията с цел да тълкува духовното значение на всеки стих. От 1746-1747 г. и поредните десет години той посветил цялата си енергия на тази задача. Този труд, който обикновено е определян като Небесни Тайни ("Arcana Caelestia"), станал дело на живота му и основа на неговите бъдещи трудове по теология. Трудът бил анонимен и Сведенборг не бил отъждествен като негов автор до края на 1750-те години. Той се състои от осем тома, публикувани между 1749 и 1756 г., но привлякъл малко внимание, тъй като твърде малко хора могли да разберат неговия смисъл.

Останалата част от неговия живот от 1747 г. до смъртта му през 1772 г. той прекарал в Стокхолм, Холандия и Лондон. По време на тези 25 години той написал още 14 труда с духовно съдържание, повечето от който били публикувани, докато бил жив. Свободата на печата по онова време не била позволена за религиозните трудове, поради което всички те били издадени или в Лондон, или в Холандия.

Марша Кийт Шухард доказва въз основа на архивни документи, че Сведенборг е шпионин на френския крал Луи XV и профренската партия в Швеция. Неговата дейност е насочена към възстановяване на шотландската независимост и освобождаване от опеката на Англия. Сведенборг и неговите съидейници са свързани с участието си в масонството.

През този период той се сприятелил с много хора, който го определяли като мил и топлосърдечен човек. Когато бил в компания, бил общителен и разговарял за всичко, каквато и да била темата на разговор. Тези, които разговаряли с него разбирали, че той бил посветен на своите убеждения. Никога не спорел по религиозни въпроси освен когато бил подиграван. Тогава той отговарял строго така, че подигравката да не се повторела.

През юли 1770 г. на възраст 82 години той заминал за Амстердам да довърши публикуването на своя последен труд. Книгата Истинската християнска религия (Vera Christiana Religio) била публикувана през 1771 г. в Амстердам и била един от най-оценените негови трудове. Предназначена да обясни неговото учение на лутераните, тя била най-конкретната от неговите творби.

През лятото на 1771 г. Сведенборг заминал за Лондон. Малко преди Коледа претърпял мозъчен удар и бил частично парализиран и прикован на легло. Неговото здраве се подобрило, но той починал на 29 март 1772 г. Съществуват няколко описа от неговите последни месеци, направени от тези, с които пребивавал, и от пастор на Шведската църква в Лондон, който го посетил няколко пъти.

Той бил погребан в църква в Лондон. На 140-та годишнина от неговата смърт през 1912/1913 г. неговите останки били пренесени в упсалската катедрала в Швеция, където почиват и сега в съседство до гроба на ботаника Карл Линей.

Научни убеждения[редактиране | edit source]

Сведенборг предложил много научни идеи както преди, така и след кризата си. В неговата младост амбициите му били безкрайни и той искал да представя нова идея всеки ден, както написал до своя братовчед Ерик Бензелиус през 1718 г. Около 1730 г. той си променил мнението вместо убеждението, че висшето знание е нещо, което може да бъде постигнато, защото смятал, че то се основа на интуиция. След неговата криза през 1745 г. той бил убеден, че получавал научни знания спонтанно от ангелите.

От 1745 г., когато той смята, че навлязъл в духовна фаза, той предпочитал да изразява своите преживявания чрез емпирични определения, твърдейки, че точно отразява неща, които той преживявал по време на своите духовни пътешествия.

Една от неговите псевдонаучни идеи, която е определяна като ключова за разбирането на неговата теология е неговата представа за контактуване с духовете. Всъщност той представил своята теория за контактуването в 1744 г. преди своята криза в том първи на Regnum Animale - отношения с човешката душа. Основа на теорията за контактуването е отношението между природния ("физическия"), духовния и божествения свят. Основата на таза теория може да се проследи в неоплатонизма и особено във философа Плотин. Убеден в мисията си, Сведенборг интерпретирал Библията крайно алегорично, твърдейки, че дори очевидно тривиалните изречения могат да съдържат дълбок духовен смисъл.

Паранормални случаи[редактиране | edit source]

Съществуват три добре известни документирани случая на паранормални способности отбелязани в литературата за Сведенборг. Първият е от 29 юли 1759 г., когато по време на вечеря в Гьотеборг той възбудено казал на компанията в 6 часа, че е имало пожар в Стокхолм (на разстояние 405 км), който изгарял къщите на неговите съседи и заплашвал неговият дом. Два час по-късно, той се успокоил и отбелязал че огънят е спрял на три врати от неговия дом. Два дена по-късно репортерите потвърдили всяко твърдение, съвпадащи с точния час, когато Сведенборг подал информацията.

Вторият бил през 1758 г., когато Сведенборг посетил кралица Луиса Улрика на Швеция, която го помолила да ѝ каже нещо за нейният починал брат принц Аугустус Уилиям. На следващият ден Сведенборг нашепнал на ухото ѝ нещо, след което кралицата пребледняла и обяснила, че това било нещо, което само тя и нейният брат могли да знаят. Третият бил с жена, която изгубила важен документ и дошла при Сведенборг, молейки да попита за местонахождението на документа човек, който бил починал в последно време, което той направил следващата вечер.

Имануел Кант в началото на своята кариера бил впечатлен от тези случай през 1763 г. и направил разследване да установи дали те били истина. Той също така си купил всичките осем тома на скъпата Arcana Caelestias. През 1766 той публикувал Сънища на Пророка (Träume eines Geistersehers) където той заключавал, че случките на Сведенборг не били нищо друго, освен илюзия. Все пак той не бил в състояние да даде научно обяснение за описанието на пожара през 1759 г. от Сведенборг.

Самият Сведенборг не приписвал особена важност на подобни случки. Той няколкократно обяснявал, че Бог не изпълнява повече чудеса, нито пък изразява Себе си в човешките сънища.

Теология[редактиране | edit source]

Сведенборг определял своята теология откровение на истинската Християнска религия, която била объркана през вековете от теологията. Въпреки това той никога не нарекъл своите трудове теология, тъй като смятал че се основават на истински преживявания, за разлика от теологията.

Основата на теологията на Сведенборг се съдържала в Небесни Тайни (Arcana Caelestia), публикувана в осем тома от 1749 до 1756. Чрез значителен по обем труд той интерпретира Библейски откъси. Преди всичко, той бил убеден в това как Библията описва трансформацията на човек от материалистично в духовно същество. Той започва своят труд с подчертаването как мита за сътворението не представлява опис на създаването на Земята, а опис за човешкото новораждане в 6 етапа. Всичко отнасящо се до човечеството може да бъде също отнесено до Иисус Христос, и как Христос се освободил от материалните ограничения. Сведенборг разгледал тази идея чрез тълкуване на Битие и Изход.

Женитба[редактиране | edit source]

Един от е често разглеждан аспектите на трудовете на Сведенборг е неговата идея за женитбата. Сам Сведенборг останал ерген през целия си живот, но това не му попречило да пише обширно по въпроса. Неговият труд Съпружеска любов (1768) бил посветен на тази цел. Той поддържал че добродетелното семейство трябва да бъде постоянно духовно усъвършенстване и на двете страни и че подобен съюз ще бъде запазен дори след края на живота.

Той разглеждал женитбата принципно като съюз между мъдростта — представлявана физически в мъжа — и любовта — представена физически в жената. Този дуализъм може да бъде проследен в трудовете на Сведенборг. Вярата, пише той, е съюз между две качества: разумът (представен чрез мъжа) и стремежът (представена чрез жената). И подобно, мъдростта на Бога има своята съответна част в любовта от Църквата.

Светата Троица[редактиране | edit source]

Сведенборг не приема християнския догмат за Светата Троица като три Лица - Отец, Син и Свети Дух. В духа на древната ерес монархианство той твърдял, че трите били различни аспекти на единия Бог, едно Лице, в което е божествената Света Троица, както и че божествеността е невъзможна, ако е разделена на три Лица. Сведенборг говорел остро против троичността на Лицата в почти всички свои трудове и поучавал, че божествената троичност съществува в една Личност - Бог Иисус Христос, както и триединството душа, тяло и дух съществува във всеки човек. Светата Троица в Бог Иисус Христос е Божественото, наречено Отец като Душа, Божественият Човек, наречен Син като Тяло, и действащото Божествено, наречено Свети Дух като Дух. Божествеността или Божествената същност на трите е едно, тъй като Личността е една. Според Сведенборг мюсюлманите, евреите и хората от други религии са против християнството, защото неговата доктрина за Света Троица от три Лица уж превръща единия Бог в трима богове. Той смятал, че разделението на Светата Троица на три отделни Лица уж било въведено на Първия Вселенски Събор през 325 и Атанасиевия Символ на вярата около 500 г. Това не е вярно, защото сведения за божествената троичност се срещат още в Евангелията, посланията на апостолите, произведенията на апостолските мъже и др.

Издания[редактиране | edit source]

  • Емануел Сведенборг, Небе и ад. С., 2004.
  • Емануил Сведенборг. Небесни тайни (1749-56). Книга 1. Пояснения върху Книгата Битие. Глава 1-4. С., 2011.

Изследвания[редактиране | edit source]

  • Ганчева, Вера. Емануел Сведенборг - архитект на вечността. УИ "Св. Климент Охридски", С. 2012.
  • Ганчева, Вера. Емануел Сведенборг и учението за сътворенията на езотеричен идеен комплекс и поетика. - Литературна мисъл, 2008, № 1.
  • Ганчева, Вера. Емануел Сведенборг - eмпирик и мистик. - http://liternet.bg/publish19/v_gancheva/e_svedenborg.htm.
  • Ганчева, Вера. Емануел Сведенборг (1688-1772), Аугуст Стриндберг (1849-1912) и учението за съответствията - езотеричен идеен комплекс и поетика. - В: Езици и култури в диалог: Традиции, приемственост, новаторство. Конференция, посветена на 120-годишната история на преподаването на класически и нови филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. С., УИ, 2010,
  • Кирил Обрешков. Духовното виждане на Емануел Сведенборг. - Философски алтернативи, 2011, № 5,
  • Schuchard, M. K. Emanuel Swedenborg, Secret Agent on Earth and in Heaven. Leiden, Brill, 2011 (Northern World).