Емануил А. Видински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емануил А. Видински
български писател
Роден: 27 юни 1978 г. (1978-06-27) (35 г.)
Видин, България

Емануил А. Видински (1978) е български писател, поет и музикант.

Публикувал е свои текстове във вестниците “Култура”, „Литературен вестник“, Капитал Light, списанията „Кръг“, "Дойче веле", „Следва“ и порталите sofialive.bg, liternet.bg, slovo.bg, grosnipelikani.net. Съосновател на хуманитарния семинар „Ъгъл“ (2003-2004) върху творчеството на Чавдар Мутафов, Томас Ман и Достоевски..

Автор е на сборника с разкази „Картографии на бягството“ (2005), който е сред шестте номинирани книги за наградата „Елиас Канети“ (2005) и на романа "Места за дишане" (2008). Носител е на наградата "Рашко Сугарев" (2004) за разказа си „4 Октомври“ и на втора награда от конкурса за кратък разказ на изд. "Балкани" и ОББ (2009) за "Егон и тишината".

За периода 2005 — 2006 г. е редактор на музикалната страница на в. „Литературен вестник“ „Музайка“. Заедно с поетите Петър Чухов и Иван Христов създава групата за етно-рок поезия „Гологан“ (2004). Създател и редактор на поредицата "Световни романи" към изд. Алтера (2007-2010). Редактор в българската секция на радио "Дойче веле" (2008 - 2012).

Негови текстове са преведени на английски, немски, хърватски, унгарски, испански и полски език.

Библиография[редактиране | edit source]

  • 2005 — „Картографии на бягството“, сборник разкази, издателство „Стигмати“
  • 2008 — „Места за дишане“, роман, издателство „Алтера
  • 2011 — "Par Avion", стихтворения, издателство "Жанет 45"

Външни препратки[редактиране | edit source]