Емануил Папас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емануил Папас
гръцки революционер
Емануил Папас 

бюст на Марсово поле в Атина
Роден: 1772
Довища, Османска империя
Починал: 1821
Хидра, Османска империя

Емануил Папас (на гръцки: Εμμανουήλ Παπάς ) е гръцки революционер, герой от Гръцката война за независимост.[1]

Биография[редактиране | edit source]

Роден през 1772 година в серското дарнашко гръцко село Довища (днес Емануил Папас), тогава в Османската империя. Папас носи фамилното име на майка си - Василики Папа, докато името на баща му свещеник е Димитриос Леондарис. Макар и с оскъдно образование, развива мащабна търговска дейност в Сяр и става собственик на магазини във Виена, Цариград и Пеща. Започнал работа в магазина на брат си, към 1814 година има състояние от 300 хиляди талера и е кредитор и на турци, включително и на влиятелния в Македония Исмаил бей. След смъртта на Исмаил в 1814 г. Папас влиза в конфликт с неговия наследник Юсуф бей, който не иска да плати дълговете и през октомври 1817 година е принуден да бяга в Цариград.[2]

В столицата на 21 декември 1819 година е посветен в тайното революционно общество Филики Етерия от Константинос Пападатос и посвещава целия си останал живот на подготовката на революция и влага цялото си имущество във финансирането на въстанническа армия.

В 1821 година при началото на военните действия в Дунавските княжества, Папас се опитва да координира усилията си с Анастасиос Каратасос. На 23 март, по указание на Александрос Ипсилантис, Папас тайно товари в Цариград кораб с оръжие и боеприпаси и акостира при манастира Есфигмен на Атон и на 17 май вдига въстание на Халкидическия полуостров, начело на 4 000 души, от които 1000 монаси. Въстанието обхваща Полигирос, Леригово, Ормилия, Ситония и района на днешното преградие на Солун Каламария.

Статуя на площад „Елевтерия“ в Сяр.

Папас разделя силите си на две части: първата под негово командване тръгва към Пазаруда, за да пресече пътя на османските части, идващи от Цариград. Втората част, начело със Стаматиос Капсас през Леригово и планината Холомондас на 2 юни излиза в района на Микра (днешното солунско летище „Македония“) и заплашва да овладее града. Но османците излизат срещу въстаналите с големи сили от града и Капсас, който не успява да осъществи контакт с Каратасос, е принуден да отстъпи към Василика, където край манастира „Свети Атанасий“ е обкръжен и загива с всичките си 68 бойци.

Писмо от Александрос Ипсилантис до Емануил Папа от 1820 година

След поражението на Капсас, Папас е принуден да отстъпи и да се укрепи на шийката на полуостров Касандра, където на 30 октомври е атакуван от 14 000 турци. Касандрия пада и е изгорена, а населението изклано или продадено в робство. Папас се укрива в манастира Есфигмен. Турците се отправят към Атон, а монасите пристъпват към преговори с командващия Абдул Абуд паша, който иска предаване на Папас. Съветът на игумените праща в Есфигмен писмо с искане за арест и предаване на Папас,[3] но той е спасен от хидриота капитан хаджи Андонис Висвизис, който успява да го качи на кораба си и се отправя към Хидра. На борда Папас получава сърдечен пристъп и умира. Погребан е на Хидра на 5 декември 1821 година с военни почести.

В Гърция Емануил Папас е смятан за най героичния образ от Гръцката война за независимост. Негов паметници има в Сяр[4] и в Атина. На негово име са кръстени дем, село, улици и училища в Гърция.[5]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Φωτιάδης, Δημήτρης. Ιστορία του 1821 , ΜΕΛΙΣΣΑ 1971 , τ.Β, σ.81
  2. Ανδριάντας Εμμανουήλ Παπά
  3. [Κόκκινος, Ή Ελληνική Επανάσταση, τ.Ά, σ. 608]
  4. Ανδριάντας Εμμανουήλ Παπά
  5. ΤΑ ΕΠΙΘΕΤΑ, Εμμανουήλ Παπά
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.