Еманюел Левинас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Еманюел Левинас
Emmanuel Levinas.jpg
философ
Роден 12 януари 1906 г.(1906-01-12), Ковно, Руска империя, днес Литва
Починал 25 декември 1995 г. (на 89 г.), Париж, Франция
Регион Западна философия
Епоха Философия на 20-ти век
Школа Феноменология, Екзистенциализъм
Основни интереси етика, онтология
Основни идеи Другият, Лицето


Еманюел Левинас (на френски: Emmanuel Lévinas; р. 30 декември 1905/12 януари 1906, Ковно — п. 25 декември 1995, Париж) е френски философ.

Идеи[редактиране | edit source]

Философията му е повлияна от идеите на Хусерл, Хайдегер и религиозната традиция на юдаизма. За основа на философията той счита етиката.

Левинас формулира основните понятия на своята философия в историческия контекст на Втората световна война, за да създаде по-сетне своята етика на отговорността.

Привилегирован свидетел на „дълбокото разкъсване на един свят, свързан едновременно с философите и пророците”, Левинас твърди, че трансцендентното не е нито плячка, грижливо пазена от религията, нито единствената философска истина. Дистанцирайки се от примитивните форми на религията – насилието и свещеното - и от Хайдегеровата онтология – философията на властта, философът приканва към възприемането на абсолютното от гледна точка на атеиста. Според него монотеистичната вяра предполага един метафизичен атеизъм, една пригодност за живот отделено: едно етично поведение. Отделянето става в самото същество. То е дистанция между Същото и Другото. Това отделяне предполага, че субектът се ситуира някъде, заставайки с лице към своя събеседник. Това „някъде” не се ситуира никъде. То е условието, за да може да се състои осъзнаването. Именно съществуващото като отделено битие може да достигне до идеята за Безкрайното; до истината, където Същото не се проваля в Другото, а му говори. Възприемането на словото на другия – приемането на епифанията на лицето – се заключава в налагането му като отговорен, тоест служещ на другия.

Левинас демонтира философията на битието и предлага една философия на другото. Неговата етика – като критическа загриженост към онтологията, която свежда Другото към Същото – е своеобразно оспорване на спонтанността на Същото от присъствието на Другия. Другият, това е чужденецът, беднякът, голтакът с тяло, белязано от насилието. А според Левинас, когато става дума за голотата и страданието на другите, вече не може да се говори за „познание”, а за „отговорност”.

Творби[редактиране | edit source]

  • Времето и другото. Прев. Тодорка Минева. София: СОНМ, 1995.
  • Хуманизъм към другия човек. Прев. Тодорка Минева. София: СОНМ, 1996.
  • Собствени имена. Прев. Тодорка Минева и Веселин Праматаров. София: СОНМ, 1997.
  • Другост и трансцендентност. Прев. Тодорка Минева. София: СОНМ, 1999.
  • Тоталност и безкрайност. Прев. Мария Димитрова. София: Университетско издателство "Св. Кл. Охридски", 2000.
  • Другояче от битието, или отвъд същността. Прев. Тодорка Минева. София: СОНМ, 2002.

Външни препратки[редактиране | edit source]