Емборе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияЕмборе
Εμπόριο
Емборе и Мурик зад него.
Емборе и Мурик зад него.
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Емборе
Емборе на картата на Гърция
Dimos Eordeas - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Емборе
Емборе на картата на дем Еордея и област Западна Македония
Координати: 40°28′59.88″ с. ш. 21°33′00″ и. д. / 40.4833° с. ш. 21.55° и. д.
Данни
Област Западна Македония
Дем Еордея
Географска област Саръгьол
Население 1 003 (2001)
Надм. височина 865 m
Пощ. код 500 05
Тел. код 24630-6

Емборе (на гръцки: Εμπόριο, Емборио, катаревуса: Εμπόριον, Емборион) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Еордея, област Западна Македония с 1 003 жители.

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено на 14 километра западно от демовия център град Кайляри (Птолемаида) в подножието на планината Мурик (Мурики).

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

Златко Каратанасов, учител в Емборе от 1884 до 1887 година, разказва следната легенда за името на селото:

Емборе е на равно място, а над емборските баири имало крепост. Когато турците превземали и покорявали тези кайлярски места откъм Дебрец викали командата „Де, бре!“, а другата команда откъм градеца викала „Инин буреа!“ и затова се нарекъл Емборе, а старото му име било Търговище... „Инин буреа“ ще рече слезте тук. Под градеца има доста обширно място и се нарича и сега Търговището.[1]

В османските данъчни регистри от средата на 15 век Ембория е споменато с 14 глави на семейства и двама неженени: Никола, Михал, Леко, Йорг, Димитри, Йорг, Божин, Стайко, Никола, Стамат, Мано, Стано, Стефан и Райко, и две вдовици Йелена и Мара. Общият приход за империята от селото е 952 акчета[2]. В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626-1627 година селото е отбелязано под името Енбория с 71 джизие ханета (домакинства)[3].

В края на 19 век Емборе е смесено българо-турско село. До към края на 60-те години селото е седалище на Леринския митрополит. В 1865 година в училището в селото започва да преподава емборецът поп Димитър. Съселянинът му Димитър Македонски научава поп Димитър да пише на български, изпраща му учебници и така в в 1876 година (или в 1868[4]) в Емборе е открито първото българско училище в Кайлярско. В 1884 година в селото преподава Арсени Костенцев и училището започва официално да се нарича българско.[5]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Емборион (Emborion), Мъгленска епархия, живеят 320 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Ембари (Embari) е посочено като село в каза Джумали с 280 домакинства с 680 жители българи и 80 жители мюсюлмани.[7]

Според Златко Каратанасов Емборе е градец с 300 къщи, от които 30 турски, а останалите чисто български. В Емборе има три църкви - „Свети Мина“, гробищната „Свети Николай“ и Еленица - на северозапад в гората с храмов празник Константин и Елена. В училището, издържано от Христо и Никола Върбенови, има четири пълни отделения, в които в 1884 година преподават Каратанасов, Атанас Попдимитров и Арсени Костенцев, а от учебната 1885 - 1886 година се открива и І клас. Леринският митрополит Калиникос Мъгленски се опитва чрез пашата от Селфидже да затвори училището, но с подкуп Костенцев успява да спечели местните власти. В учебната 1885 - 1886 година Костенцев, който влиза в конфликт с българската община,[8] е заместен от Христо Нечов от Битоля и в училището се открива ІІ клас.[9]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Емборе:

Оттук [Липинци] на 1 час на юг лежи смесеното село Ембор с 22 мохамедански къщи и 53 нуфузи. Християнските къщи са 46 със 105 нуфузи. Данъкът е 7900 пиастри, десятъкът - 10000 пиастри, а инание-аскерие на християните - 3150 пиастри... В селото има 1 джямия и 3 църкви, а също така и домът, в който през повечето време живее Могленският митрополит. Тук има достатъчно вода и градини с различни плодни дървета и 1 мелница. Почвата на това село е много плодородна. Жителите са предимно българи и турци коняри. Село Ембор отстои на час и половина от Кайляр, на три четвърти час от Блаца и на час и половина от Клисура, където жителите му продават своите произведения и брашно. Разположено е в склоновете на Вермийската планина, близо до северозападната граница на каазата.[10]

Атанас Шопов посещава Емборе и в 1893 година пише:

Емборе и църквата „Свети Константин“.
Емборе е най-голямото и най-богатото българско село в Кайлярско; то е богатичко и с добри и родолюбиви хора. Притежава красиво каменно училищно знание, направено от пожъртвованията на родолюбиви емборци... Емборе е отечеството на родолюбивите благодетели братя Върбенови, които ежегодно внасят по известна значителна сума за поддържание училището. Емборе е дало на българите и неколцина деятели както по църковния въпрос, още от самото негово начало, тъй и по училищния; оттам са излезли учители, които са били полезни на народа още в самото зачало на неговото възраждане... Емборе както и всички кайлярски български села, се намира в Леринска епархия, но отдавна не припознава ведомството на леринския гръцки владика. То едно време е било седалище на леринските митрополити...

В Емборе има едно мъничко гръцко гнездо. Силогосът поддържа един гръцки учител, който събира и учи пет-шест деца. Има и един стар свещеник с изгубено вече зрение, който държи гръцка страна, защото получава от време на време едно малко парично пособие. Гръцки семейства няма, а има двоица-троица гъркомани, свързани с гърцизма чрез разни интереси.[11]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Емборе има 1 320 жители българи и 200 жители турци.[12] В началото на 20 век почти цялото Емборе е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1 640 българи екзархисти и 120 патриаршисти. В селото функционират три български училища - две основни и едно прогимназиално.[13] Главен учител е Никола Киров - Майски, а търговецът Ник. Андреев притежава дюкяни в Емборе[14].

Според гръцка статистика от 1904 година в Емборион живеят 410 българи схизматици, 400 елиногласни християни и 400 туркогласни мюсюлмани.[15]

Като будно българско село Емборе пострадва значително от гръцката въоръжена пропаганда в Македония. След няколко заплашителни писма (вижте s:Писмо до жителите на село Емборе от гръцки андарти) на 27 април 1907 година селото е нападнато от гръцки андарти и отчасти опожарено, при което загиват няколко жени.

Христо Силянов в „Писма и изповеди на един четник“ пише за Емборе:

Емборе е първо българско село в Кайлярско и се слави с ученолюбието на жителите си и с добре уредено трикласно училище. Между всички македонски села то е дало най-много учители. Но емборяни не са тъй усърдни и към революционното дело. Съзнанието, че Емборе и няколко още съседни села са изолирано българско островче посред турско море, ги кара да странят от освободителната борба. По случайно съвпадение или повлияни от духа на селяните учителите, броят на които е значителен, също не се отличават с революционен жар.[16]

След Младотурската революция на 16 януари 1909 година емборската община изпраща следната телеграма до Отоманския парламент:

Черквата „Св. Константин и Елена“, намираща се от преди 25 години в ръцете на българите от Емборе, което брои 200 къщи българи екзархисти и 20 къщи патриаршисти, преди 8 години гръцкият лерински владика с кайлярския каймакамин я взеха от нас българите и я предадоха на 20-те къщи гъркомани. Селото Палеор брои около 80 къщи екзархисти и гъркомани 30, докато последните имат право 3 пъти в месеца да се черкуват в единствената селска черква, екзархистите се допускат само два пъти. Това е една неправда спрямо българите. Жителите на селата Дорутово и Асан-кьой, бидейки българи, поискаха да четат в черквите и учлищата на езика си, но кайлярският каймакамин не им позволи. Общински председател Папа Георги[17]

При избухването на Балканската война в 1912 година 26 души от Емборе са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[18]

В Гърция[редактиране | edit source]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Местните българи са подложени на терор, изнасилвания и друг натиск от страна на гръцката администрация и членовете на бившите гръцки чети[19], в резултат на което част от българското население се изселва в България.

В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война в Емборе са заселени 182 гърци бежанци от Мала Азия. В 1928 година Емборе е смесено местно-бежанско селище с 45 бежански семейства и 186 жители бежанци.[20].

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Емборе живеят 200 „чуждогласни“ семейства и 70 бежански от Понт и Мала Азия.[21]

Съборът на селото е на Свети Мина.[22]

Преброявания[редактиране | edit source]

  • 1913 - 1 398 души
  • 1920 - 1 180 души
  • 1928 - 1 078 души
  • 1940 - 1 177 души
  • 1951 - 1 173 души
  • 1961 - 1 169 души
  • 1971 - 917 души
  • 1981 - 924 души
  • 1991 - 922 души
  • 2001 - 1 003 души

Личности[редактиране | edit source]

Благой Димитров.
Иван Василев.
Димитър Македонски.
Родени в Емборе
Македоно-одрински опълченци
Прави: Иван Петров, Никола Врингов от Емборе, Иван Майналовски от Косинец, Кръстю Димитров, Иван Томов. Седнали: Коста Друмчеков, Васил Чеков от Върбени, Ставро Георгиев от Емборе.
  • България Анастас М. Попов (1884 - ?), македоно-одрински опълченец, жител на Варна, Продоволствен транспорт на МОО[25]
  • България Атанас Димитров, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 серска дружина[26]
  • България Атанас К. (Г.) Думов (1875 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина[27]
  • България Атанас Христов (1869 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 и 3 рота на 6 охридска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 20 юни 1913 година, носител на орден „За храброст[28]
  • България Васил Д. Муков, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[29]
  • България Васил Каракуков, македоно-одрински опълченец, четата на Пандил Шишков[30]
  • България Васил П. Румбов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[31]
  • България Геле П. Жаков, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[32]
  • България Димитър Симеонов (1888/1892 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, починал в болница[33]
  • България Ив. Д. Костов (Костенцев, 1892 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, 2 рота на 5 одринска дружина[34]
  • България Илия Димитров, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 7 костурска дружина[35]
  • България Кирил Иванов (1894 - ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд[36]
  • България Кольо П. Жаков, македоно-одрински опълченец, четата на Пандил Шишков[37]
  • България Коста Василев (1872/1873 - 1913), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, загинал в Междусъюзническата война при връх Редки буки[38]
  • България Кузман Кузманов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 8 костурска дружина[39]
  • България Минчо Николов, македоно-одрински опълченец, жител на Варна, 3 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“[40]
  • България Никола Бъчваров, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[41]
  • България Никола Иванов Врингов (1886 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[42]
  • България Пандо М. Попов (1885 - ?), македоно-одрински опълченец, партизанска рота на подпоручик Никола Лефтеров, 4 рота на 10 битолска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[43]
  • България Петър Димитров (1895/1897 - ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 6 охридска дружина[44]
  • България Петър Мачангаров, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков, Сборна партизанска рота на МОО[45]
  • България Симеон Василев (1886 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 7 кумановска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[46]
  • България Симеон Христов, македоно-одрински опълченец, 2 рота и щаб на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[47]
  • България Ставре Георгиев (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина[48]
  • България Ставри Василев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[49]
  • България Фотий Петров (Фоти, 1885 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина[50]
Други

Литература[редактиране | edit source]

  • Видоески, Божидар. Фонолошки опис на говорот на Кајларското село Емборе (Егејска Македонија). Zbornik radova: povodom 70-godišnjice Života akademika Jovana Vukovića. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1977, str. 431-442.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Емборе в нашите сродни проекти:

Wikisource-logo.png Уикиизточник

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 23-24.
  2. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 121
  3. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
  4. Ванчев, Й. „Новобългарската просвета в Македония през Възраждането“, София, 1982, стр. 84-100.
  5. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 230.
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.
  7. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.96-97.
  8. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 615.
  9. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 21 - 22.
  10. Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 169.
  11. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 228-230.
  12. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 269.
  13. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 178-179.
  14. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.37, 52
  15. Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  16. Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, 1902, София, 1927, стр. 147.
  17. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 526.
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 846.
  19. Report of the International Commission to inquire into the causes and conduct of the Balkan wars, published by the Endowment Washington, d.c. 1914, p. 200..
  20. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  21. Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 235.
  22. Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Κοζάνης. Θρησκευτικές γιορτές
  23. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 23.
  24. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 25.
  25. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.579.
  26. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.213.
  27. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.251.
  28. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.760.
  29. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.473.
  30. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.337.
  31. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.597.
  32. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.259.
  33. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.612.
  34. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 369, 372.
  35. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.219.
  36. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.286.
  37. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.259.
  38. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.111.
  39. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.392.
  40. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.508.
  41. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.483.
  42. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.130.
  43. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.581.
  44. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.226.
  45. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.433.
  46. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.113.
  47. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.778.
  48. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.167.
  49. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.113.
  50. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.566.
  51. Пописаков, Аспарух. „От другата страна на медала (Геноцидът над македонските българи в Титова Югославия)“, вестник „Македонска трибуна“, САЩ, 1979 г.)


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.