Емилия Скавра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Емилия Скавра (на латински: Aemilia Scaura; * 100 пр.н.е.; † 82 пр.н.е.) e единствена дъщеря на Марк Емилий Скавър Старши и неговата втора съпруга Цецилия Метела Далматика.

При нейното раждане баща ѝ е на 60 години, princeps senatus и най-влиятелен политик на Римската република. След смъртта на баща ѝ нейната майка се омъжва за Луций Корнелий Сула Феликс, който се грижи за възпитанието и материалното състояние на доведената си дъщеря.

През 82 пр.н.е. Емилия e омъжена с Маний Ацилий Глабрион и бременна, когато Сула я развежда от него и веднага я омъжва с Гней Помпей Магнус. Емилия умира след раждането на детето от първия си съпруг.

Нейният син Маний Ацилий Глабрион служи при Гай Юлий Цезар и е познат главно от някои писма на Цицерон (ad Fam. xiii. 30—39).

Виа Емилия Скавра е построена от баща ѝ.

Източници[редактиране | edit source]

  • Karl-Ludwig Elvers: Aemilia [3]. In: Der Neue Pauly (DNP). Band 1, Metzler, Stuttgart 1996, ISBN 3-476-01471-1, Sp. 175.
  • Elimar Klebs: Aemilius (154). In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band I,1, Stuttgart 1893, Sp. 591.