Емилия (светица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Емилия.

Света Емилия произхожда от богат благороднически род. Тя е майката на св. Василий Велики и на Св. Макрина, както и на още пет дъщери и трима синове. Двама от синовете ѝ — епископите Григорий Нисийски и Петър Севастийски са обявени за православни светци. Много голямо влияние върху децата в семейството оказва най-голямата дъщеря на Емилия - Св. Макрина, която чрез своите беседи им внушава Божията любов и ги кара да се обърнат към чистия живот. След като децата ѝ напускат дома ѝ, св. Емилия и най-голямата ѝ дъщеря основават женски манастир. [1] Емилия разделя семейното имущество между децата си и освобождава робите и робините. Много от освободените робини се присъединяват към тях. Те се отричат от света и така се образува девически манастир, където те всички живеят под един покрив и делят всичко по равно. Те живеят в смирение и любов и в тях няма нито гняв, нито завист, нито ненавист, нито презрение. Те се отричат от суетата и тщеславието. Славата им е в това, че никой не ги познава, богатството им - в нищетата, тяхната храна - въздържанието. По този начин Емилия доживява дълбока старост. Когато починала, по нейно желание е погребана в малък семеен параклис при мъжа си и един от синовете ѝ. Обявена е за блажена.

Паметта ѝ се почита на 30 май.[2]

Източници[редактиране | edit source]