Емил Зола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емил Зола
(Émile Zola)
Emile Zola 2.jpg
Дагеротип на Емил Зола
Националност: французин
Роден: 2 април 1840 г.
Париж, Франция
Починал: 29 септември 1902 г.
(на 62 г.)
Париж, Франция
Подпис:
Zola signature.svg

Семейство:
Деца: Денис и Жак (от втория брак)

Емил Зола (на френски: Émile Zola) е влиятелен френски романист, основател и виден представител на натурализма („природата, видяна през темперамента“, по собствените му думи). Автор на прочути романи като Терез Ракен (1867), Нана (1880), Жерминал (1885) и други.

Животопис[редактиране | edit source]

Емил-Едуар Шарл Антоан Зола е роден на 2 април 1840 г. в Париж[1], умира на 29 септември 1902 г. Баща му е италиански инженер, умира още докато Зола е дете. Прекарва детството си в Екс ан Прованс. Седемгодишният Емил се озовава в деликатна ситуация. Слугата на семейството, Мустафа, изпитва сексуално влечение към момчето. От този момент у Зола се заражда непримиримост към хомосексуализма. Зола е романтичен младеж, който чете и пише поезия. Като ученик се увлича от поетите романтици Алфонс дьо Ламартин, Виктор Юго, Алфред дьо Мюсе.

Александрина[редактиране | edit source]

На 25 години Зола започва да ухажва шивачката Александрина Мелей. Тя е стройна, впечатляваща брюнетка, една година по-възрастна от него. За срещите им не се знае много. Знае се, че Александрина е любовница на Пол Сезан, с когото Зола е приятел. Вероятно самият художник запознава Мелей с писателя. Според някои биографи самата шивачка привлича вниманието на Зола с истеричния си плач по предишния любовник, който я е напуснал. Мелей и Зола заживяват заедно. Четири години по-късно се женят. Александрина и Емил имат проблеми в секса. Едва след пет години Зола признава на свой приятел, че още в началото на семейния живот правел любов с жена си веднъж на десетина дни. Скоро и тези периодични изблици на страст секват. Студенината и отчуждението скоро съсипват брака им и той влага потиснатите си емоции в писането. Зола оставя 20 книги, в които изобилстват реалистични описания на секс и голота. След 18 години брак без любов и плътски ласки Зола надебелява, чувства се нещастен и преждевременно остарял. Той признава, че е изкушен от мисълта да се пъхне в леглото с кое да е младо момиче.

Жан[редактиране | edit source]

През 1887 г. неговият живот се променя невероятно. Той се подлага на диета, отслабва. Няколко години по-късно среща Жан Розеро. Тя е на 20 г., стройна, тъмноока и е силно изненадана от вниманието на известния писател. Зола се влюбва светкавично в нея, настанява я в един апартамент. Жан му ражда две деца — Денис и Жак. Творецът се посвещава изцяло на жената, която му дава непознатото дотогава щастие — да има истинско семейство и близост, топлота. Зола се грижи, обича и закриля всячески Жан.

Зола дълги години води нелегално съществуване между двете семейства. Едно анонимно писмо информира обаче Александрина за неговата метреса и децата им. Законната съпруга на Зола вдига шум до бога и заплашва с развод, но скоро разпалеността ѝ се уталожва. Тя дори се среща с децата и след смъртта на Жан се грижи за тях. Александрина не се възпротивява наследниците на писателя да получат официално името му и дори ги признава за свои.

Литературните среди[редактиране | edit source]

От 1862 до 1866 Зола работи в издателство „Ашет“, което му открива възможности за контакти с литературните среди. Отдава се на журналистическа дейност в списание „Ревю дю прогре“, в седмичника „Травай“ и сътрудничи във вестниците „Евенман“, „Фигаро“, „Голоа“. Влиза в полемика с романтиците и защитава новото по това време литературно течение реализъм. Обявява се открито срещу политиката на Наполеон III. Учението на Клод Бернар и Чезаре Ломброзо за ролята на наследствеността оказва решаващо влияние върху литературното развитие на Зола, който замисля есето „Експерименталният роман“.

Емил Зола - живот в дати[редактиране | edit source]

1840 г. - На 2 април в Париж, на улица "Сен Жозеф" 10, се ражда Емил Зола. Бащата, Франсоа Зола, е виден инженер-конструктор от далматински произход, роден във Венеция през 1795 г. Майка му Емилия, по баща Обер, е родена във Венеция през 1820 г.

1846 г. - Семейство Зола се премества в Екс-ан-Прованс.

1847 г. - Франсоа Зола умира, семейството изпада в тежко материално положение.

1852 г. - Зола постъпва в колеж. Проявява склонност към естествените науки и физиката. Първи стихотворни опити.

1856 г. - Семейството отново се премества в Париж. Зола постъпва в лицея "Сен Луи". Увлича се от поезията на романтиците - Юго, Мюсе и др.

1859 г. - Скъсан на зрелостния изпит.

1860 - 1861 г. - Работи в търговски складове срещу незначително възнаграждение. Пише стихове, повлияни от Мюсе - "Родолфо", "Паоло" и др.

1862 - 1863 г. - Постъпва като опаковчик в известната издателска и книгоразпространителска къща "Ашет", по-късно става завеждащ рекламен отдел. Първи запознанства с парижките литератори - Иполит Тен и др.

1864 г. - Литературен дебют в "Пти журнал". Като отделна книга излизат "Разкази на Нинон".

1865 г. - Излиза повестта " Изповедта на Клод", посветена на Сезан и Бай. Сътрудничи в печата. Начало на приятелството с братя Гонкур.

1866 г. - През януари напуска работата в "Ашет" и се отдава изцяло на литературна дейност. Излизат повестта "Заветът на мъртвата" и сборникът "Моите омрази".

1867 г. - Пол Сезан го запознава с художниците-импресионисти. Издава "Едуард Мане", романите "Потайностите на Марсилия" и "Терез Ракен".

1868 г. - Излиза романът "Мадлен Фера". Работи върху първоначалния план на "биологичната и социална история на едно семейство по време Втората империя". Започва "Кариерата на Ругоновци".

1869 г. - Планът на Ругон-Макарови" е представен на издателя Лакроа.

1870 г. - Жени се за Александрин Меле, родена 1839.

1871 г. - "Възходът на Ругоновци", "Плячката".

1872 г. - Договор с издателя Жорж Шарпантие за издаване на цялата серия "Ругон-Макарови". Приятелство с Флобер и Тургенев.

1873 г. - "Търбухът на Париж". "Терез Ракен е преработена на пиеса.

1874 г. - "Завоюването на Пласанс", пиесата "Наследниците на Рамбурден".

1875 г. - "Грешката на абат Муре".

1876 г. - "Негово превъзходителство Йожен Ругон".

1877 г. - "Вертеп". Ожесточена кампания на критиката, обвиняваща Зола в порнография и антидемократизъм. Огромен успех на романа сред читателите.

1878 г. - Купува къща в Медан, където живее 8 месеца в годината. "Една любовна страница".

1879 г. - "Нана" започва да излиза във "Волтер", придружен от шумна реклама. Нападки от страна на критиката, успех сред читателите.

1880 г. - Майката на Зола умира в Медан. Излиза сборникът "Медански вечери" с участието на Зола, Мопасан, Юйсман и др. Сборник статии "Експерименталният роман".

1881 г. - Сборниците статии "Една кампания", "Натурализмът в театъра", Нашите драматурзи", Романистите-натуралисти", "Литературни документи".

1882 г. - "Врящото гърне".

1883 г. - "За дамското щастие".

1884 г. - "Радостта да живееш". Пътува в северна Франция.

1885 г. - "Жерминал".

1886 г. - "Творбата" - роман, в който Зола е изобразил себе си и своите приятели. Остра реакция от страна на Сезан.

1887 г. - "Земя" - нова вълна на враждебни критики.

1888 г. - "Мечта". Зола е провъзгласен за кавалер на Почетния легион. Кандидатсва за Академията, но бива отхвърлен.

1890 г. - "Човекът-звяр".

1891 г. - "Пари".

1892 г. - "Разгром". Зола е обвинен в антипатриотизъм.

1893 г. - "Доктор Паскал" - последен том от серията "Ругон-Макарови".

1894 г. - Започва серията "Три града" с романа "Лурд". Нападки от страна на клерикалните среди. Романът е включен в списъка на забранените книги.

1895 г. - Пътешествие до Италия.

1896 г. - "Рим".

1897 г. - Сборник статии "Нова кампания". През ноември Зола проучва предоставените му от журналиста Бернар Лазар документи по делото на капитан Алфред Дрейфюс.

1898 г. - Открито писмо до президента на републиката Феликс Фор - "Аз обвинявам" (в-к " Орор, 13 януари). Рязко поляризиране на общественото мнение. Започва ново дело след обжалване. По настояване на своите защитници. Зола емигрира на 13 юли в Лондон. Същия ден произнесена задочната присъда срещи него - едба година затвор и 3000 франка глоба. Излиза "Париж".

1899 г. - Живее в покрайнините на Лондон. Излиза романът "Плодовитост" от серията "Четирите евангелия". Прибира се в Париж за 5 юни. Дрейфюс е върнат от каторгата за преразглеждане на делото, осъден е на ново, но помилван.

1900 г. - Изучава героите на утопичния социализъм.

1901 г. - "Труд".

1902 г. - Умира на 29 септември в Париж от задушаване с недоизгорели въглища. Погребан е на 5 октомври в Монмартр с войнски почести. Речи на Анатол Франс и др.

1903 г. - Излиза "Истината" - последния недовършен роман от "Четирите евангелия".

1908 г. - Прахът му е пренесен тържествено в Пантеона. Едновременно е организирана шумна контра демонстрация, при която бива ранен реабилитарният през 1907 Алфред Арейфюс.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Източници[редактиране | edit source]

  1. 170 години от рождението на Емил Зола