Емил Зола

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емил Зола френски писател

Роден:	2 април 1840 Париж, Франция
Починал:	29 септември 1902 Париж, Франция

Емил Зола (на френски: Émile Zola) е влиятелен френски романист, основател и виден представител на натурализма („природата, видяна през темперамента“, по собствените му думи). Автор на прочути романи като „Терез Ракен“ (1867), „Нана“ (1880), „Жерминал“ (1885) и други.

[редактиране] Биография

Емил-Едуар Шарл Антоан Зола е роден на 12.04.1840 в Париж, умира на 30.09.1902. Баща му е италиански инженер, умира още докато Зола е дете. Прекарва детството си в Екс ан Прованс. Седемгодишният Емил се озовава в деликатна ситуация. Слугата на семейството Мустафа изпитва сексуално влечение към момчето. От този момент у Зола се заражда непримиримост към хомосексуализма. Зола е романтичен младеж, който чете и пише поезия. Като ученик се увлича от поетите романтици Алфонс дьо Ламартин, Виктор Юго, Алфред дьо Мюсе.

На 25 години Зола започва да ухажва шивачката Александрина Мелей. Тя е стройна, впечатляваща брюнетка, една година по-възрастна от него. За срещите им не се знае много. Знае се, че Александрина е любовница на Пол Сезан, с когото Зола е приятел. Вероятно самият художник запознава Мелей с писателя. Според някои биографи самата шивачка привлича вниманието на Зола с истеричния си плач по предишния любовник, който я напуснал. Мелей и Зола почват да живеят заедно. 4 години по-късно двамата се женят. Александрина и Емил имат проблеми в секса. Едва след 5 години Зола признава на свой приятел, че още в началото на семейния живот правел любов с жена си веднъж на десетина дни. Скоро и тези периодични изблици на страст секват. Студенината и отчуждението скоро съсипват брака им и той влага потиснатите си емоции в писането. Той оставя 20 книги, в които изобилстват реалистични описания на секс и голота. След 18 години брак без любов и плътски ласки Зола надебелява, чувства се нещастен и преждевременно остарял. Той признава, че е изкушен от мисълта да се пъхне в леглото с кое да е младо момиче.

През 1887 г. неговият живот се променя невероятно. Той се подлага на диета, отслабва. Няколко години по-късно среща Жан Розеро. Тя е на 20 г., стройна, тъмноока и е сериозно изненадана от вниманието на известния писател. Зола се влюбва светкавично в нея, настанява я в един апартамент. Жан му ражда две деца — Денис и Жак. Творецът се посвещава изцяло на жената, която му дава непознатото дотогава щастие — да има истинско семейство, близост, топлота и удовлетворяващ секс. Зола се грижи, обича и закриля всячески Жан. Зола дълги години води нелегално съществуване между двете семейства. Едно анонимно писмо информира обаче Александрина за неговата метреса и децата им. Законната съпруга на Зола вдига шум до бога и заплашва с раздяла, но скоро разпалеността ѝ се уталожва. Тя дори се среща с децата и след смъртта на Жан се грижи за тях. Александрина не се възпротивява наследниците на писателя да получат официално името му и дори ги признава за свои. От 1862 до 1866 работи в издателство „Ашет“, което му открива възможности за контакти с литературните среди. Отдава се на журналистическа дейност в списание „Ревю дю прогре“, в седмичника „Травай“ и сътрудничи във вестниците „Евенман“, „Фигаро“, „Голоа“. Влиза в полемика с романтиците и защитава новото по това време литературно течение реализъм. Обявява се открито срещу политиката на Наполеон III. Учението на Клод Бернар и Чезаре Ломброзо за ролята на наследствеността оказва решаващо влияние върху литературното развитие на Зола, който замисля есето „Експерименталният роман“.