Емил Коралов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емил Коралов
български писател
Роден: 2 ноември 1906
Славотин, България
Починал: 29 юли 1986
София, България

Емил Дончев Станчев, по-известен под псевдонима Емил Коралов е български писател, дебютирал с драматични романи през 30-те години и достигнал най-широко признание за романите "Нова летопис" и "Чинарите зашумяха". От 1933 г. до 1947 г. заедно с брат си Лъчезар Станчев е издател-редактор на популярния вестник с библиотека „Весела Дружина“, където публикува първите български фантастични и остросюжетни романи за деца и юноши (основни герои са Жари и Морското момиче и техните летящи столчета в Страната на слънцето). Носител е на Димитровска награда от 1952 г.

Творчество[редактиране | edit source]

  • "Нова летопис" - 1953 г.
  • „Чинарите зашумяха“ - 1965 г.
  • „Септемврийци - 1923 г.“ - 1945 г.
  • „Дъщерята на партизанина“ - 1948 г.
  • "Великата жажда" - 1930 г.
  • "Непримиримите" - 1938 г.
  • "Край Марица" - 1952 г.
  • "Отражения в Марица" - 1968 г.
  • "Каблешково гори" - 1949 г.
  • "Малкият въстанник" - 1960 г.
  • "Тези,които обичаме" - 1961 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]