Емил Кюлев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емил Кюлев
български банкер
Роден: 5 юни 1957 г.(1957-06-05)
София, България
Починал: 26 октомври 2005 г. (на 48 г.)
София, България

Емил Александров Кюлев е бил български банкер, собственик на ДЗИ Банк. Председател на Управителния съвет на Българската федерация по плувни спортове. Един от най-богатите хора в България. Занимавал се е с банкерство, застрахователен бизнес и туризъм (бивш собственик на ваканционен клуб „Ривиера“ до Златни пясъци).

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 5 юни 1957 г. в семейството на Александър Кюлев, който впоследствие ще стане полковник и разузнавач в парижката резидентура на тайните служби на НРБ. Завършва руската гимназия в София с отличие. След отбиване на военната си служба учи в школата на МВР в Симеоново и работи в системата на МВР от 1985 до 1988 г. Завършва висше образование в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) със специалност МИО.

През 1988 г. създава първата частна фирма за административно-правни услуги — „Контракт Кюлев“, която до смъртта му функционира и в областта на покупко-продажбите на имоти. През 1990 г. става един от учредителите на издателството „Еркюл“ и организира издаването на вестниците „Куриер 5“, „Марица“ и „Струма“, които излизат на книжния пазар в голям тираж.[1]

Учредява банка „Туристбанк“ през 1989 г., която след което тя се преименува на „Туристспортбанк“, а по-късно на „Търговска и спестовна банка“ (ТСБанк). През 1994 г. напуска банката, която фалира при голямата банкова криза от есента на 1996 г.

През 1993 г. става съосновател на Конфедерацията на едрите индустриалци Г-13, чрез която бизнесът за пръв път загатва за амбициите си да диктува политиката.[2]

През 1994 г. Кюлев заедно със Светослав Божилов участва в основаването на Българо-руската инвестиционна банка (БРИБанк). Престоят в БРИБанк продължава до 1998 г., когато пътищата на Божилов и Кюлев се разделят. Кюлев купува почти неизвестната „Тракиябанк“ - Пловдив, преименува я на „Росексимбанк“, като запазва руската връзка не само в наименованието. „Росексимбанк“ е обявена за най-бързо развиваща се банка в Източна и Средна Европа според класация на „THOMSON Financial Bank Watch“. Кюлев не крие, че за развитието на банката е важно участието на Майкъл Чорни. В интервю самият Кюлев заявява, че Чорни е вложил в „Росексимбанк“ 15 млн. долара, които впоследствие са му били изплатени. В надзорния съвет на „Росексимбанк“ дълго време участват Тодор Батков, Владимир Грашнов и Валентин Златев, чийто „Агрохолд“ държи 12.5% от акциите. Едва през 2003 г. банката се освобождава от офшорните си акционери (сред които са и предполагаемите фирми на Чорни).[3]

Кюлев основава и първата частна Бърза помощ у нас, закупувайки няколко хеликоптера от компанията си „Ер Бан“.[4]

На 7 декември 1999 г. Агенцията за приватизация открива процедура по приватизация на „Държавен застрахователен институт - ДЗИ“ АД, дружеството майка на „ДЗИ - Общо застраховане“ АД. По тази процедура на 27 август 2002 г. дружеството е продадено на притежаваната от Емил Кюлев „Контракт София“ ООД за 21,5 млн. евро. Така е формиран най-големият финансов алианс в България с изцяло български капитал в размер на 200 млн. лева. „Росексимбанк“ се преименува на „ДЗИ Банк“ и възниква Българска финансова група „ДЗИ“.[1] Банката обслужва най-значимите фирми в енергетиката: „Топлофикация - София“, НЕК, мини „Марица-Изток“, АЕЦ „Козлодуй“, електроразпределенията.[3]

Но преди това, през 2001 г., „Росексимбанк“ придобива остатъците от Минералбанк, а през 2002 г. - и Балканбанк. Последната сделка, която е договорена с ангажимента да се изплатят 17.14 млн. лв. на държавата (в лицето на БНБ и Агенцията за държавни вземания), носи в зестра и „Балканкар холдинг“, който е обявен в несъстоятелност. Наследяването на бившия индустриален гигант е и първият сериозен повод за напрежение между Кюлев и правителството на НДСВ.[3]

Чрез свързани с ДЗИ фирми се сдобива с туристическите комплекси „Ривиера“ и „Слънчев ден“. Негова фирма придобива и 60% от „Интерхотел - Сандански“.[2]

На 17 септември 2001 г. е сред учредителите на Бизнес клуб „Възраждане“ заедно с Илия Павлов и Васил Божков - Черепа. Кюлев е и съветник на президента Георги Първанов и един от спонсорите за политическите кампании на НДСВ, БСП и на самия Първанов за кампанията му през 2001 г.[5]

Удостоен с наградата „Мистър Икономика“ за 2002 г. Наградата на седмия национален конкурс за най-успешен български икономист на годината се организира от сп. „Икономика“ и неговия издател корпорация „Развитие“, а метериалното й изражение е златна статуетка на Ставри Калинов „Рибарят и златната рибка“.[6]

През 2004 г. е включен в проекта „Супер Боровец“, навярно причината за убийството му.[3]

Емил Кюлев е убит на 26 октомври 2005 г. в София на бул. „България“.[1] Американският посланик в София Джон Байърли същия ден следобед изпраща до Държавния департамент доклад, озаглавен „В София е убит български топ перач на пари“.[7]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в „Убиха банкера Емил Кюлев“, investor.bg, 26.10.2005 г.
  2. а б Павлина Живкова, Галин Плахойчев, „Къде са олигарсите“, сп. „Тема“, бр. 20 (136), 24 май 2004 г.
  3. а б в г „Булевард България - квартал Стрелбище“, сп. „Тема“, бр. 43 (211), 31 ноември 2005 г.
  4. Кюлев е на 23 място в класацията на достойните българи на 2004-а година, направено от портала vesti.bg. Вж. „Пълният списък на достойните българи на 2004-та“, vesti.bg, 29 декември 2004 г.
  5. „Wikileaks: Голямата „перачница“ или „гнилите ябълки“ в българската банкова система“, bivol.bg, 30 юни 2011 г.
  6. „Емил Кюлев е „Мистър Икономика“ за 2002 г.“, mediapool.bg, 22 януари 2002 г.
  7. „Top Bulgarian money launderer shot dead in Sofia“, wikileaks.org.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за