Емил Немиров
| Емил Немиров | |
| български публицист и дипломат | |
| Роден | Емил Добрев Немиров
1913 г.
|
|---|---|
| Починал | 1979 г.
София, Народна република България |
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Семейство | |
| Баща | Добри Немиров |
| Майка | Вера Немирова |
Емил Добрев Немиров е български публицист и дипломат.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1913 г. в София. Син е на писателя Добри Немиров. През 1938 г. завършва право в Софийския университет. Работи в Министерство на външните работи и изповеданията. Сътрудничи на вестниците „Струя“ и „Пламък“. От 1939 до 1949 г. е секретар в българската легация в Букурещ. От 1962 до 1973 г. е преподавател по френски език в Министерство на народната просвета, Държавния комитет за наука и технически прогрес и др. Умира през 1979 г. в София.[1]
Личният му архив се съхранява във фонд 1856К в Централен държавен архив. Той се състои от 112 архивни единици от периода 1916 – 1977 г.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Емил Добрев Немиров // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 3 март 2019 г.