Емил Раковица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емил Раковица
румънски изследовател
Емил Раковица 
Роден: 15 ноември 1868
Яш, Румъния
Починал: 17 ноември 1947  (на 79 години)
Клуж Напока, Румъния

Емил Раковица (на румънски Emil Racoviță) (15 ноември 1868, Яш - 17 ноември 1947, Клуж-Напока) румънски биолог, зоолог, спелеолог, изследовател на Антарктида.

Ранни години 1868-1896[редактиране | edit source]

Роден в семейство на молдовски боляри, чиито предци са управлявали Молдова през XVIII в. През 1886 завършва гимназия в Яш, а през 1889 получава диплома по право от университета в Париж. Правото обаче не го влече и през 1891 получава бакалавърска степен, а през 1896 докторска степен по естествени науки.

Експедиция в Антарктида 1897-1899[редактиране | edit source]

Като млад обещаващ биолог Раковица е избран в екипа учени на борда на кораба "Белгия" с ръководител Адриан Жерлаш дьо Гомери и собственик на кораба в експедиция в Антарктика, организирана от Белгийското кралско географско дружество. Освен Раковица в научния екип са привлечени 25-годишния норвежец Роалд Амундсен (1872-1928) – първи щурман, поляците Антон Доброволски (1872-1954) – метеоролог и Хенрик Арцтовски (1871-1958) – геолог, американецът Фредерик Кук (1865-1940) – лекар и белгийците Жорж Лекуант (1869-1929) – хидрограф и Емил Данко (1869-1898) – физик. Екипажът на кораба с изключение на няколко човека, в т.ч. Амундсен нямат полярен опит, което довежда до големи проблеми по време на експедицията.

На 16 август корабът отплава от Антверпен, през декември достига до Южните Шетлъндски о-ви и целия летен сезон прекарва покрай северозападните брегове на Антарктическия п-ов, като учените събират геоложки, растителни и зооложки колекции, извършват магнитни и метеороложки наблюдения и картиране на бреговете. Поради недобрата полярна подготвеност на екипажа, корабът е оставен да замръзне в ледовете и на 4 март 1898 започва принудително зимуване, което продължава тринадесет месеца. Участниците в експедицията не са подготвени за зимуване, нямат достатъчно хранителни припаси и топли дрехи. Зимуването е трагично. Двама човека умира, в т.ч. Емил Данко, други двама се побъркват, а всички останали са болни от скорбут, с изключение на Амундсен и Кук. Те двамата се хранят с месо от убите тюлени и пингвини, докато на другите им е забранено от ръководителя на експедицията поради някакви нелепи предубеждения. След като се вижда, че екипажът е изправен пред смъртна опастност Жерлаш дьо Гомери предава командването на Амундсен, който веднага заповядва да се ловува и яде свежо месо и от наличните одеяла да се ушият зимни дрехи. Едва на 14 март 1899 корабът успява да се освободи от ледения плени благополучно се завръща в Европа.

Резултатите от биоложките му изследвания са публикувани на френски през 1900 под заглавието "La vie des animaux et des plantes dans l’Antarctique" ( в превод "Животът на животните и растенията в Антарктика").

Следващи години 1900-1947[редактиране | edit source]

Една година след завръщането си е назначен за директор на музея в южнофренския град Баниюл сюр Мер (Banyuls-sur-Mer). Раковица продължава своите биоложки и спелеоложки изследвания в над 1400 пещери във Франция, испания, Алжир, Италия и Словения, като по този начин става основател на биоспелеологията.

След Първата световна война се завръща в родината си и през 1919 е назначен за декан на биоложкия факултет в университета в Клуж-Напока. На 26 април 1920 основава в града първия в света спелеоложки институт, който функционира до 1956. По-късно клон на института е открит и в Букурещ. Същата година е приет за член на Румънската Академия на науките и до края на живота си остава основна фигура в научния живот на Румъния.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носи откритата през 2006 г. първа румънска антарктическа станция "Емил Раковица" (69°23′ ю. ш. 76°23′ и. д. / 69.383333° ю. ш. 76.383333° и. д.) на Земя Принцеса Елизабет.

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Emil Racoviţă“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.