Емил Теодор Кохер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емил Теодор Кохер
Emil Theodor Kocher.jpg
Роден 25 август 1841
Берн, Швейцария
Починал 27 юли 1917
Берн, Швейцария
Националност Флаг на Швейцария Швейцария
Професия хирург
Алма матер Бернски университет
Известен с изследва физиологията на щитовидната жлеза
Награди Нобелова награда за физиология или медицина (1909)
Емил Теодор Кохер в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Емил Теодор Кохер (на немски: Emil Theodor Kocher) е швейцарски хирург, носител на Нобелова награда за физиология или медицина. Той получава тази награда през 1909 година за изследванията си в областта на физиологията, патологията и хирургията на щитовидната жлеза.

Баща му Яков Александър Кохер по професия е инженер, а майка му Мария Кохер е религиозна жена. Под нейно влияние Кохер запазва за цял живот интереса си към философията и религията. Завършва начално и средно училище в Берн, а след това постъпва в медицинското училище към Бернския университет. През 1865 г. го завършва с отличие. Родителите на Кохер притежават добри финансови възможности и това му помага той да практикува при известни европейски хирурзи. В продължение на пет години той специализира хирургия във Виена, Париж, Берлин и Лондон. В Лондон той е учил под ръководството на сър Джоузеф Листър изиграл важна роля в развитието на хирургическата антисептика. Във Виена Кохер учи хирургия под ръководството на Теодор Билрот, разработил методика за операции на стомашно-чревния тракт, която и до днес се използва при хирургически интервенции.

Две години по-късно става професор по хирургия и директор на хирургическата клиника към Бернския университет. Тук вече той активно прилага изучените методи от своите преподаватели. Извършва множество операции на органите в гръдната и коремната област, оперира болни с травми, счупвания и изкълчвания, прави и неврохирургични операции. Успоредно с това провежда биохимични, бактериологични и клинико-патолого-анатомични изследвания.

Кохер разработва методика за обработка на рани с хлорни разтвори, начин за черепна трепанация при лечението на някои заболявания на главния мозък. Той описва необходимите условия за лечение на операционни включващи антисептични методи, превръща се в авторитетен специалист по лечение на огнестрелни рани.

Основната заслуга на Кохер е в изучаването на функциите на щитовидната жлеза и разработването на методи за хирургическо лечение на заболяванията и, сред които и различните видове гуша. Прави успешни трансплантации на щитовидна жлеза, с което полага основите на трансплантологията.

Кохер е женен за Мария Уитчи, от която има три деца. Един от синовете му става хирург, който по-късно му помага в работата. Кохер е почетен член на Лондонското кралско хирургическо дружество и на няколко световни медицински дружества. През 1902 г. е избран за президент на Немското хирургическо дружество, а през 1905 г. за президент на І Международен хирургически конгрес в Брюксел.

Източници[редактиране | edit source]