Емил Теодор Кохер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емил Теодор Кохер
Emil Theodor Kocher.jpg
Роден 25 август 1841
Берн, Швейцария
Починал 27 юли 1917
Берн, Швейцария
Професия хирург
Алма матер Бернски университет
Известен с изследва физиологията на щитовидната жлеза
Награди Нобелова награда за физиология или медицина (1909)
Емил Теодор Кохер в Общомедия

Емил Теодор Кохер (на немски: Emil Theodor Kocher) е швейцарски хирург, носител на Нобелова награда за физиология или медицина. Той получава тази награда през 1909 година за изследванията си в областта на физиологията, патологията и хирургията на щитовидната жлеза.

Баща му Яков Александър Кохер по професия е инженер, а майка му Мария Кохер е религиозна жена. Под нейно влияние Кохер запазва за цял живот интереса си към философията и религията. Завършва начално и средно училище в Берн, а след това постъпва в медицинското училище към Бернския университет. През 1865 г. го завършва с отличие. Родителите на Кохер притежават добри финансови възможностти и това му помага той да практикува при известни европейски хирурзи. В продължение на пет години той специализира хирургия във Виена, Париж, Берлин и Лондон. В Лондон той е учил под ръководството на сър Джоузеф Листър изиграл важна роля в развитието на хирургическата антисептика. Във Виена Кохер учи хирургия под ръководството на Теодор Билрот, разработил методика за операции на стомашно-чревния тракт, която и до днес се използва при хирургически интервенции.

Две години по-късно става професор по хирургия и директор на хирургическата клиника към Бернския университет. Тук вече той активно прилага изучените методи от своите преподаватели. Извършва множество операции на органите в гръдната и коремната област, оперира болни с травми, счупвания и изкълчвания, прави и неврохирургични операции. Успоредно с това провежда биохимични, бактериологични и клинико-патолого-анатомични изследвания.

Кохер разработва методика за обработка на рани с хлорни разтвори, начин за черепна трепанация при лечението на някои заболявания на главния мозък. Той описва необходимите условия за лечение на операционни включващи антисептични методи, превръща се в авторитетен специалист по лечение на огнестрелни рани.

Основната заслуга на Кохер е в изучаването на функциите на щитовидната жлеза и разработването на методи за хирургическо лечение на заболяванията и, сред които и различните видове гуша. Прави успешни трансплантации на щитовидна жлеза, с което полага основите на трансплантологията.

Кохер е женен за Мария Уитчи, от която има три деца. Един от синовете му става хирург, който по-късно му помага в работата. Кохер е почетен член на Лондонското кралско хирургическо дружество и на няколко световни медицински дружества. През 1902 г. е избран за президент на Немското хирургическо дружество, а през 1905 г. за президент на І Международен хирургически конгрес в Брюксел.

Източници[редактиране | edit source]

((ru))КОХЕР (Kocher), Теодор