Емил Чоран

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емил Чоран
румънски философ и есеист
Роден: 8 април 1911
Рашинари край Сибиу, днес Румъния
Починал: 20 юни 1995
Париж, Франция
Надгробната плоча на Емил Чоран

Емил Чоран (на румънски: Emil Cioran, на френски: Émile Michel Cioran) е румънски философ и есеист. Прекарва по-голямата част от живота си във Франция (от 1937 г.), живеейки в Латинския квартал на Париж. Принадлежи към групата известни представители на румънската диаспора във Франция - Елиаде, Йонеско, Бранкузи, Енеску и Цара.

Биография[редактиране | edit source]

Емил Чоран е роден в семейството на православния свещеник Емилиан Чоран и Емилия Чоран, по баща Каманичиу, в селцето Рашинари край град Сибиу, Трансилвания. Майка му произхожда от дребен аристократичен род. Емил учи в гимназия в Сибиу, а през 1928 г. заминава да следва философия в Букурещкия университет. Към началото на 30-те години се утвърждава като един от талантите на румънската литература. През 1933 г. специализира в Берлинския университет. Пише първата си книга Pe culmile disperǎrii (По върховете на отчаянието) в 1934 г. За кратко е гимназиален учител по философия в Брашов (1936-1937 г.), а през 1937 г. получава стипендия, за да замине във Франция и да напише там своята докторска теза. Дисертацията остава ненаписана - вместо това Чоран пътува из страната и усъвършенства своя френски. След Втората световна война решава да остане окончателно във Франция, вместо да се завърне в родината. Спечелва си неприязънта на комунистическата власт - творбите му биват забранени в Румъния и въобще в Източна Европа. Издава първата си френска книга Précis de décomposition (Наръчник по разложение) в издателство Галимар през 1949 г. Поддържа силна връзка с другите известни представители на румънската диаспора в Париж - Йожен Йонеско и Мирча Елиаде. Дълго време не бива признат и остава в сянката на други фигури от френския интелектуален живот, като Жан-Пол Сартр и Албер Камю. Добива популярност едва към края на живота си и получава достойно признание като една от големите фигури във френската и румънската култура на 20 век. Почива на 17 юни 1995 г. в парижка болница, след продължително заболяване от алцхаймер.

В мазето на жилището, което е обитавал, са открити множество ръкописи, главно чернови, но те остават слабо проучени, тъй като стават предмет на съдебен спор, приключил едва в 2011 г. В същата година, 100-годишен юбилей от неговото раждане, биват проведени няколко конференции посветени на неговото творчество, вкл. и в София.

За Чоран е характерен фрагментарният стил - неговите книги се състоят главно от кратки есеистични текстове и афоризми. Влияние върху нагласата му оказват философи като Фридрих Ницше и Лев Шестов, при все че в късните си текстове се отрича от философските дирения и проявява влечение към френските моралисти от 17 век.

Емил Чоран на български език[редактиране | edit source]

  • Шемет на скептицизма, София, „Панорама“ и Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1996. ISBN 954-07-0928-8
  • История и утопия, София, 1997. ISBN 954-607-092-0
  • Изкушението да съществуваш, София, ЛИК, 1999. ISBN 954-607-248-6
  • Тетрадки 1957-1972, София, Факел експрес, 2004. ISBN 954-9772-28-4
  • Сълзи и светци, София, Захарий Стоянов, 2005. ISBN 954-739-529-7
  • Наръчник по разложение. Признания и проклятия, София, Факел експрес, 2006. ISBN 954-9772-44-6

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • Чоран Е., и др. Около Чоран, Литературен вестник, Год.14, бр.6, (11-17 февруари), 2004
  • Стоенеску К., Скуката като метафизичен изблик и афоризмопадение [1]
  • Разговор с др. Стоенеско и др. (100 г. от рождението на Чоран) в-к 'Култура', бр.43, (2661), 16 декември 2011
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за