Емперадор Карлос V (броненосен крайцер)

„Емперадор Карлос V“
Emperador Carlos V
	„Емперадор Карлос V“ Emperador Carlos V
	Броненосният крайцер „Емперадор Карлос V“
Флаг	Испания
Клас и тип	Броненосен крайцер
Производител	Vega-Murguia Shipyard Кадис, Испания
Служба
Заложен	март 1892 г.
Спуснат на вода	13 март 1895 г.
Влиза в строй	юни 1898 г.
Изведен от; експлоатация	утилизиран през 1933 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	9090 t (нормална);; 9907 t (пълна)
Дължина	115,82 m
Ширина	20,42 m
Газене	7,62 m
Броня	на борда: 50 mm;; на палубата: 51 mm (по скосовете: 165 mm);; барбети: 260 mm;; барбети куполи: 100 mm;; батарея: 50 mm;; на бойната рубка: 305 mm
Задвижване	2 парни машини с тройно разширение;; 12 парни котли
Мощност	15 000 к.с. (11 МВ)
Движител	2 гребни винта
Скорост	19 възела; (35,2 km/h)
Далечина на; плаване	9600 морски мили при 11 възела ход; запас гориво: 1800 t въглища
Екипаж	583 души
Кръстен в чест на:	Карл V
Въоръжение
Артилерия	2x1 280 mm;; 8x1 140 mm;; 4x1 100 mm;; 2x1 75 mm;; 4x1 57 mm;; 4x1 37 mm
Торпедно; въоръжение	6x1 356 mm ТА
Други	4 картечници
	„Емперадор Карлос V“ в Общомедия

„Eмперадор Карлос V“ (на испански: Emperador Carlos V) e броненосен крайцер и боен кораб на испанския флот от началото на 20 век, построен в единствен екземпляр. Поради особеностите на бронирането си понякога е отнасян от специалистите към бронепалубните крайцери. До определена степен, корабът е развитие на идеите, заложени в италианските броненосци от тип „Италия“. Проектът не получава развитие.

Проектиране[редактиране | редактиране на кода]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

Корабът е снабден с две парни машини с обща мощност до 15 000 конски сили. На ходовите изпитания е достигната скорост от 19 възела (при форсиране на котлите – до 20 възела), но в практическата си служба корабът не развива повече от 16 възела.

Достойнство на крайцера е огромния (1 800 тона) запас от въглища, който съществено увеличива радиуса му на действие. За Испания, чиито малко останали на брой колониални владения са отдалечени от метрополията, големият радиус на действие е значително преимущество.

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Основната защита на кораба е черупковидната бронирана палуба, която достигала дебелина 165 милиметра. Палубата дава защита на цялата подводна част на кораба, като в центъра на корпуса се издига и над водолинията.

Отдолу под палубата има тънък и тесен броневи пояс, горната част на който достига нивото на бронираната балуба. Голяма част от пояса е под вода и дава защита само от подводни попадения. Дебелината му е едва 50 mm. Изграден е от 25 mm стоманени плочи, произведени от „Сименс“ поставени върху 25 mm хромникелови бронирани плочи.

Останалата част на корпуса, с изключение на артилерията, не е бронирана. Барбетите на главния калибър и казематите на средния калибър оръдия са разположени на горната палуба, а под тях до бронепалубата има голям незащитен участък уязвим за всякакви попадения.

Големия калибър е защитен от 248 mm брониран барбет, прикрит отгоре със 165 mm брониран купол, който се върти заедно с оръдията. Артилерията на средния калибър е в централния каземат, който има 50 mm бронеплочи.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Основното въоръжение на кораба са двете 280 mm 35 калиброви оръдия френско производство на фирмата „Кане“. Оръдията са с максимална далечина на стрелбата от 10 500 m, но скорострелността им била не повече от 1 изстрел в минута. Двете оръдия са в отделни бронирани барбетни установки – по едно на носа и кърмата.

Средният калибър са осем (по четири на борд) 140 mm скорострелни оръдия. Четири от оръдията са бронираните каземати на надстройката, останалите – на покрива на каземата зад бронирани щитове. Освен тях има и четири 100 mm и две 12 фунтови скорострелни оръдия, а също и картечници.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Независимо от цялата поредица удачни конструктивни решения крайцерът, като цяло, е по-скоро неуспешен за испанското корабостроене. Схемата му на защита е слаба за толкова голям кораб. Тя не защитава нито от снаряди с голям калибър (50 mm броня е смешна за тях), а и от скорострелната артилерия среден калибър, която с лекота ще унищожи небронираните обширни части на кораба и борд. Освен това има остаряло въоръжение. Единственото неоспоримо достойнство е големия радиус на действие.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Анка Аламильо А., Митюков Н.В. Броненосный крейсер „Эмперадор Карлос V“. Морская коллекция. Москва, Моделист-конструктор, 2010. (на руски)
Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CARLOS V armoured cruiser (1897) ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Емперадор Карлос V (броненосен крайцер)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Эмперадор Карлос V (броненосный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.