Емпиризъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емпиризмът е течение във философията, според което цялото човешко знание произхожда от опита и се свежда до него, познанието трябва да се основава на емпирично изследване и индуктивни разсъждения. Той се противопоставя на априоризма, рационализма, синтезиран от Рене Декарт, където водещи са дедуктивните разсъждения и е близък със сенсуализма. Смята се, че емпиризмът е в основата на съвременния научен метод. Сред имената, свързвани с него, са Аристотел, Тома Аквински, Томас Хобс, Френсис Бейкън, Джон Лок, Джордж Бъркли и Дейвид Хюм. Във философията емпиризмът е теория на познанието, която твърди, че познанието възниква от опита. Емпиризмът е една от няколкотото конкуриращи се гледни точки по въпроса „как знаем нещата?”, част от дял то философията наречен епистемология или „теория на познанието”. Емпиризмът подчертава ролята на опита и фактите, особено чувственото възприятие, във формирането на идеи, докато отхвърля понятието за вродени идеи.

Превод от английската wikipedia : Във философията на науката, емпиризмът подчертава тези аспекти от научното знание, които са тясно свързани с доказалтелствата, разкрити в експерименти. Това е фундаментална част от научните методи, в които всички хипотези и теории трябва да бъдат тествани с наблюдения в природния свят, вместо да лежат на предишно откритие или интуиция. Затова науката се разглежда като методологически емпирична в природата.

Терминът „емпиризъм” има двойствена етимология. Произлиза от гръцката дума εμπειρισμός, на латински е experiential, откъдето произлиза думата experience. Също така произлиза от специфичната гръцко-римска дума empiric, отнасяща се за лекар, чийто умения са утвърдени от практическия опит противопоставящ се на обучението на теория.

Терминът „емипиричен” се отнасял към древен гръцки практикуващ лекар, който не приема спазването на догматичните доктрини по това време, а вместо това разчита на наблюденията на “феномена” възприет като житейски опит. Понятието tabula rasa (празна табелка) ни връща към Аристотел, и е развито в сложна теория на Avicenna с адемонстирана като мислов експеримент от Ибн Туфайл. По-късно през 17 век доктрината на емпирицизма е формулирана от Джон Лок. Той доказва, че разумът е „tabula rasa”(като използва думите “бял лист”), на която преживяванията оставят своите следи. Такъв емперицизъм опровергава мнението, че хората имат вродени идеи или че всичко може да се научи без нуждата от житейски опит.

Стува си да се запомни, че емпиризма не поддържа мнението, че ние имаме емпирирчни знания автоматично, а точно обратното - съгласно емпирицистичната гледна точка, за да може всяко знание да бъде правилно заключено или извлечено, то трябва да бъде придобито от собствен опит (one's sense-based experience). От историческо значение е, че философският емпиризъм е обикновено сравняван с философското училище на мисълта известно като рационализъм. По-изестни емпиристи са Джон Лок, Дейвинд Хюм и Френсис Бейкън.