Емпиричен изследователски метод

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Емпиричният изследователски метод е основен научен метод, който служи за събирането на знание чрез средствата на директното или индиректното наблюдение, опит или експеримент. Отличителното на научния метод, като метод за добиване на познание, е че той е систематичен и обоснован. Обосноваването на научното знание става чрез емпиричния метод на добиването му, т.е. посредством заключения за верността на една теория, основани на доказателства (факти).

Понятието експериментален метод често пъти се ползва като синоним на емпиричния метод, но това е неточно, доколкото експерименталният метод е тясно дефиниран вид емпиричен метод, при който изследователят добива данни чрез контролирана манипулация на променливи, наблюдавайки настъпващите изменения.

Емпиричен цикъл[редактиране | edit source]

Емпиричен цикъл по Адриан де Гроот

Адриан де Гроот теоретизира цикъла на емпиричното знание в пет последователни етапа:[1]

  1. Наблюдение: Събирането и организирането на емпиричните факти, формиране на хипотеза.
  2. Индукция: Формулиране на хипотеза.
  3. Дедукция: Умозаключения относно последствията от хипотезата под формата на проверяеми прогнози.
  4. Проверка: Тестване на хипотезата с нов емпиричен материал.
  5. Оценка: Оценяване на резултатите от проверката.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Heitink, G. (1999). Practical Theology: History, Theory, Action Domains: Manual for Practical Theology. Grand Rapids, MI: Wm. B. Eerdmans Publishing, p. 233. ISBN 9780802842947