Енграма
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Енграма (древногръцки ένγράμμα, вътрешен запис)[1] е понятие от областта на неврофизиологията въведено от немския биолог и зоолог Ричард Симон в началото на 20-ти век.
Енграма е общо название на структурните и функционални изменения, възникващи в кората на крайния мозък при въздействието на някакъв дразнител, отпечатък, вътрешен запис на образите и явленията от преживяванията в мозъка, чиято възбуда е необходима за възпроизвеждане на спомени.
