Енергетика на Бразилия
Енергетиката на Бразилия е основна част от икономиката на страната.
Бразилия е 10-ият в света потребител на енергия и 3-тият в западното полукълбо след САЩ и Канада[3].
Бразилската енергийна система се основава на възобновяеми енергийни източници, по-специално вода и етанол и от друга страна, невъзобновяеми, като нефт и природен газ.[4] През последните три десетилетия, Бразилия работи интензивно за създаването на алтернатива на бензина. Със своето гориво, основано на захарната тръстика – етанол, нацията може да стане енергийно независима в близко бъдеще. Планът на правителството от 70-те години, про-алкохол, в отговор на несигурността на петролния пазар, се ползва с частичен успех. Все пак, голяма част от бразилците използват тъй наречените „флекс-автомобили“, които работят с етанол или бензин, позволяващи на потребителя да може да си зареди колата с по-евтиния вариант, обикновено етанол.[5]
Страни с висока консумация на гориво като Индия и Китай следват напредъка на Бразилия в тази област.[6] Освен това, държави като Япония и Швеция внасят бразилски етанол, за да изпълнят екологичните си задължения, посочени в Протокола от Киото.[7]
Бразилия има втория най-голям резерв от нефт в Южна Америка и е един от най-големите производители на суровината, която е увеличила производството си през последните години.[8] Страната заема едно от първите места в света в производството на водноелектрическа енергия. От общия ѝ капацитет за генериране на електричество, равняващо се на 90 хил. мегавата, водноелектрическата енергия възлиза на 66.000 мегавата (74%).[9]
Ядрената енергия съставлява около 3% от енергийната система на Бразилия.[2] Обогатеният уран от Фабриката за ядрено гориво (FCN), в Резенди, щат Рио де Жанейро, в днешно време отговаря на енергийните нужди на държавата. Бразилия разполага с две АЕЦ с обща мощност малко над 2 гигавата. АЕЦ „Ангра 3“ е в застой от средата на 80-те години на 20 в[10]
Бразилия може да стане световна сила в производството на петрол, с големите открития на този ресурс в последно време в басейна Сантус.[11][12][13]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Perguntas Frequentes (ЧЗВ) - вижте точка 6-а (сравнителна таблица) // Itaipu Binacional. Посетен на 10/01/2011.
- ↑ а б Nuclear Power in Brazil // World Nuclear Association. Архивиран от оригинала на 2009-03-29. Посетен на 26 март 2010.
- ↑ The World Factbook // ЦРУ, 2008. Архивиран от оригинала на 2012-01-28. Посетен на март 2006.
- ↑ REFLEXÕES SOBRE A HISTÓRIA DA MATRIZ ENERGÉTICA BRASILEIRA E SUA IMPORTÂNCIA PARA A DEFINIÇÃO DE NOVAS ESTRATÉGIAS PARA O GÁS // BGF, 9 юни 2008.
- ↑ Brasil alcança marca de 10 milhões de carros flex // Jornal O Estado de S. Paulo, 4 de março de 2010. Посетен на 27 март 2010.
- ↑ China, Índia and brazilian ethanol, архив на оригинала от 23 септември 2009, https://web.archive.org/web/20090923220202/http://veja.abril.com.br/070307/p_064.shtml, посетен на 20 март 2012
- ↑ Programas de energia alternativa nos EUA, União Européia e Japão podem favorecer etanol brasileiro
- ↑ Oil reserves in Brazil
- ↑ Hydroelectric power in Brazil, архив на оригинала от 7 януари 2012, https://web.archive.org/web/20120107031823/http://www.newton.freitas.nom.br/artigos.asp?cod=322, посетен на 20 март 2012
- ↑ Л.Златева, Бразилия: капка по капка – вир, и то голям // Посетен на 4 февруари 2013. Publics.bg
- ↑ Oil discovery rocks Brazil // CNN, 9 ноември 2007. Посетен на 9 юни 2008.
- ↑ Schneyer, Joshua. Brazil, the New Oil Superpower // Business Week, 9 ноември 2007. Посетен на 9 юни 2008.
- ↑ More bounty // The Economist, 17 април 2008. Посетен на 9 юни 2008.
