Енергетика на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Енергетиката на България е основен елемент на инфраструктурата и икономиката на страната.

История[редактиране | edit source]

Производството на електроенергия в България датира от края на 19 век. Първата ТЕЦ е пусната в експлоатация през 1899 г. в Перник[1]. През 1900 г. е пусната в действие и първата ВЕЦ в Панчарево с мощност 1600 квт. До средата на 20 век са построени множество малки ТЕЦ и ВЕЦ с обща мощност 111 000 квт. През 1939 г. те произвеждат 266 млн. квтч електроенергия или 42 квтч/жител.

През 1944 г. в България е имало 117 предимно малки, местни електроцентрали, с общ капацитет 130,5 МВт и общо годишно производство 310 800 МВтч. От тях, най-мощната централа е ТЕЦ Курило с капацитет 15 МВт. (Най-мощният ВЕЦ е бил на р. Въча, с капацитет 7 МВт, а най-големият дизелов генератор: Мадан – 1,2 МВт.) Тези електроцентрали са снабдявали 13% от всичките населени места в страната или 40% от населението. През 1938-39 г, потреблението на глава на населението е било 42 кВт (сравнено с 230 кВт средно в света, и 500-800 кВт в "най-развитите европейски държави" [2]).

ТЕЦ София се строи през 1949 г., за да снабдява столицата с електроенергия; през 1955 г, той започва да снабдява и топлинна енергия.

През 1982 г в страната има в изправност 234 електроцентрали с общ капацитет 9 499 МВт и общо годишно производство 40 135 000 МВтч (152 пъти повече отколкото през 1939 г [2]). От тези, 140 са ТЕЦ-ове (с общ капацитет 5 844 МВт и годишно производство 26 660 000 МВтч), 87 – ВЕЦ-ове (1 895 МВт – 3 049 000 МВтч) и един АЕЦ – Козлодуй (1 700 МВт – 18 746 000 МВтч). Общото производство се равнява на 4.5 МВтч на глава от населението.

От общата произведена електроенергия, 2 711 000 МВтч се изнасят общо през 1982 г. за Турция, Югославия и Гърция.

Структура[редактиране | edit source]

Въгледобивен сектор[редактиране | edit source]

Добивът на въглища през 2011 г. възлиза на 36.9 млн. тона, което е с 25.3% повече в сравнение с 2010 г.[3] В структурата на добитите въглища преобладават лигнитните – 93.6%, следвани от кафявите - 6.3% и черни въглища – 0.1%. Общият добив на лигнитни въглища е 34.5 млн. тона, като техен основен производител са Мини Марица изток, най-голямото предприятие в България за добив и преработка на въглища, част от промишления комплекс Марица изток, с дял от 95.7%. Други производители на лигнитни въглища са мините „Бели брег” (1.7%), „Станянци” (1.6%) и „Чукурово” (1.0%).

Общият добив на кафяви въглища е 2.3 млн. тона, добити основно от Бобовдолския (0.99 млн. т.) и Пернишкия (1.06 млн. т.) басейни.

Добивът на черни въглища е незначителен (14.1 хил.т.) и се реализира от “Балкан 2000” ЕАД в Балканбас.

потреблението на въглища е предимно за производство на електрическа и топлинна енергия – 97.7%, както и за производство на брикети (1.2%), за собствени нужди и други консуматори (0.8%) и за отоплителни нужди на домакинствата (0.3%)[3].

Газов сектор[редактиране | edit source]

България предимно внася природен газ и той се осигурява от единствен доставчик Русия. Вносът на газ в България за 2011 г. е 2 811 млн. m3 (в т.ч. 248 млн. m3 горивен газ за функциониране на транзитната система), което е с 6% повече от предходната 2010 г.

Местният добив на природен газ се осъществява от компаниите „Melrose Resources Sarl” и „Проучване и добив на нефт и газ” АД. През 2011 той е 443 млн. m3. За сравнение, добивът през 2010 г. е само 74 млн. m3. Ръстът се дължи на две нови разработени находища в Калиакра и Каварна, чийто концесионер е Мелроуз Рисорсиз.

Подземното газохранилище “ЧИРЕН” има капацитет от около 450 млн. m3. През 2011 г. в него са нагнетени 349 млн. m3 природен газ, а изтегленото количество е млн. m3.

Други основни предприятия в сектора са Булгаргаз (обществен доставчик на природен газ с функции по покупка и продажба на природен газ) и Булгартрансгаз (комбиниран оператор с функции по пренос, транзитен пренос и съхранение на природен газ; системен оператор на газопреносната мрежа). Те са създадени в резултат на преструктуриране на националната газова компания, като към 2013 са дъщерни дружества на Български енергиен холдинг.

Газоразпределението се осъществява от частни регионални и локални компании, като с основен пазарен дял от 61.85% са дъщерните дружества на Овергаз, „Ситигаз България” с пазарен дял от 12.92% и „Черноморската технологична компания” с 10.24% [3]

Електроенергиен сектор[редактиране | edit source]

По производство на електрическа енергия България е на 59 място в света за 2009 г. с близо 40 тераватчаса[4] Българската енергийна система се основава предимно на невъзобновяеми енергийни източници, като въглища (ТЕЦ) и ядрено гориво (АЕЦ) от една страна, и от друга страна на възобновяеми енергийни източници, като вода, вятър и слънце.

По данни за 2011 г.[3] в България са произведени общо 50,7 тераватчаса електрическа енергия, а структурата на производството ѝ е следното:

  • ТЕЦ - 49,6% (с въглища)
  • АЕЦ - 32,2% (атомна електроцентрала)
  • ТФЕЦ - 5,2% (топлофикационна електроцентрала)
  • ЗТЕЦ - 3,9 % (заводска ТЕЦ)
  • ВЕИ - 7,3 % (възобновяеми източници, включително ВЕЦ)
  • ПАВЕЦ - 1,8% (помпено-акумулираща ВЕЦ)

Всеки вид електроцентрала играе различна роля в общата енергийна система. АЕЦ дава най-евтината електроенергия, но пускането и спирането ѝ отнема дни. Ето защо тя работи на пълна мощност и покрива най-долната част от годишния товаров график, т.е. работи непрекъснато. Пускането на ТЕЦ отнема часове, затова те поемат следващата част от графика - пускат се и се спират при големи и продължителни увеличения или намаления на потреблението. Най-горният и най-нестабилният слой на товаровия график се поема от ВЕЦ-овете, чието въвеждане в експлоатация става за броени минути.

България разполага през 2007 г. с инсталирани електропроизводствени мощности в размер на около 11 215 МВт , включващи: ТЕЦ - 4410 МВт, АЕЦ - 2000 МВт, когенерации - 1795 МВт (когенерации индустриални на твърди въглища - 944 МВт, когенерации на газ - 582 МВт, когенерации на течни горива - 269 МВт); ВЕИ - 3010 МВт (вкл. ПАВЕЦ - 864 МВт и ВЕЦ)[5]. Инсталираните мощности към март 2013 г са около 12 900 МВт[6]

ТЕЦ Марица Изток 2 е най-голямата ТЕЦ в България, с инсталирана мощност 1450 МW, която се планира да бъде увеличена до 1576 МW. Произведеното количество електроенергия от централата за 2007 г. е с 18% дял от общото производство на страната, а делът ѝ в произведената електроенергия от ТЕЦ е около 40%. Други ТЕЦ са ТЕЦ Марица изток 3, ТЕЦ Марица 3, ТЕЦ "Бобов дол", ТЕЦ Варна и ТЕЦ Русе Изток.

Особености на пазара на електроенергия[редактиране | edit source]

На българския пазар на електроенергия към 2013 има два сегмента – регулиран и либерализиран, организирани на различен принцип: на регулирания пазар потребителите купуват по регулирани цени един общ микс от енергия и няма задължение за балансиране, докато на либерализирания пазар потребителите купуват по свободно договорени цени, задължени са да обявяват график за доставките и пазарът подлежи на балансиране. Към април 2013 под 20% от електроенергията се търгува по свободно договорени цени[6]

Регулатор на пазара е Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която определя:

  1. Квотите за производство за регулирания пазар
  2. Цените на регулирания пазар (между производители и обществения доставчик НЕК; между НЕК и крайните снабдители; за мрежовите услуги в преносната и в разпределителните системи; таксите за: зелена енергия, кафява енергия, невъзстановяеми разходи)
  3. Показателите за качество, които са технически - като енергия за собствени нужди в централите, загуби при преноса и трансформацията на енергия - и свързани с качеството на обслужване на клиентите)

Важна роля на пазара играе и Електроенергийният системен оператор, който осигурява връзката между регулирания и либерализирания сектори. Основната му задача е централизираното оперативно управление, контрола и координирането на режима на работа на електроенергийната система на България.

Нефтен сектор[редактиране | edit source]

Добивът на нефт в България е незначителен – 22 хил. тона през 2011 г. [3] Осъществява се от предприятие “Проучване и добив на нефт и газ” гр. Долни Дъбник, което е собственост на частна компания от 2004 г. Потребностите от нефт в страната се задоволяват предимно от внос. Основен вносител и преработвател на нефт е Лукойл Нефтохим Бургас. През 2011 г. рафинерията е внесла около 4.5 млн. тона суров нефт, което е с 16.1% по-малко от 2010 г. Произведени са 5.6 млн. тона нефтохимически продукти, реализирани както на вътрешния пазар на горива – автомобилно, дизелово, самолетно гориво и масла, така и за износ[3].

Топлоснабдяване[редактиране | edit source]

Лицензии за топлоснабдяване са предоставени от ДКЕВР на над 20 регионални топлоснабдителни компании. Други лицензии са издадени за ТЕЦ в състава на химически, металургични, хранително-вкусови, нефтохимически и текстилни промишлени предприятия - ТФЕЦ и ЗТЕЦ. Повечето от тях разполагат с инсталации за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия с обща инсталирана електрическа мощност 1690 МВт с общо годишно производство на електрическа енергия от 4.6 ТВтч за 2011 г. и съответно притежават лицензия за продажба на електроенергия по комбиниран способ по утвърдени от ДКЕВР преференциални цени.

Топлофикационните дружества са предимно в големите градове: София, Варна, Русе, Плевен, Бургас, Сливен и т.н.

Потребление[редактиране | edit source]

Потреблението на природен газ в страната през 2011 е 2 994 млн. m3, което е с 12% повече от 2010 г.[3]

Брутното годишно потребление на електронергия за 2011 г. е 38 159 гигаватчаса (38 тераватчаса), като се е увеличило спрямо 2010 г. с 4,7%. Абсолютният максимален годишен товар (най-голяма консумирана мощност) е 6 897 мегавата, а абсолютният минимален товар е 2768 мегавата. Електропотреблението на един жител е 5088 киловатчаса[7]

Брутното производство на топлинна енергия за 2011 г. е 14,6 тераватчаса и основните производители са ТФЕЦ, ЗТЕЦ и АЕЦ[3].

Ефективност и реформи[редактиране | edit source]

Неефективността в българската енергетика предизвиква общественото недоволство през първото тримесечие на 2013 г., което довежда до свалянето на правителството на Бойко Борисов (ГЕРБ) поради невъзможността му да се справи с енергийната реформа, както и със социално-икономическите последици. Февруарските събития довеждат на дневен ред необходимостта от провеждането на реформа в областта на енергетиката. Служебното правителство на Марин Райков поисква изготвянето на доклад за състоянието на енергетиката на България от Световната банка и Европейската комисия. Такъв доклад е изготвен, а резултатите от него показват, че годишно страната ще губи между 800 млн. и 1 млрд. лв., за да запази цените на същото равнище (към датата на доклада). Установени са още „непрозрачност в управлението на държавните дружества, голямо усещане за корупция и недостатъчно независим регулатор. Енергийната ефективност в България е 4 пъти по-ниска от средноевропейската“.[8]

Източници[редактиране | edit source]

  1. История на град Перник. // Посетен на 22 май 2013.
  2. а б Information Bulgaria, Bulgarian Academy of Science, Pergamon Press, Oxford, 1985. (p.365-6)
  3. а б в г д е ж з Бюлетин за състоянието и развитието на енергетиката на Република България за 2012. // Посетен на 29 май 2013.
  4. The World Factbook. // ЦРУ. Посетен на 30 януари 2013.
  5. Електроенергиен сектор
  6. а б А. Георгиев, Актуално състояние на българския електроенергиен сектор. // Посетен на 2 юли 2013.презентация за актуалното състояние на електроенергийния сектор в България, представена по време на първото заседание на Обществения съвет по енергетика към министъра на икономиката, енергетиката и туризма, 5 април 2013
  7. Статистически данни за електропотреблението в България през 2011 година - Ангел Георгиев, сп. „Енергетика“ №1, 2012, стр.12. // Посетен на 30 януари 2013.
  8. СБ: Без реформа в енергетиката България губи 1 млрд. лева на година, в. „Труд“, 28 май 2013