Енидже Вардар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияЕнидже Вардар
Γιαννιτσά
Старата митрополия „Света Богородица“
Старата митрополия „Света Богородица“
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Енидже Вардар
Енидже Вардар на картата на Гърция
Dimos Pellas - Central Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Енидже Вардар
Енидже Вардар на картата на дем Пела и област Централна Македония
Координати: 40°47′30.84″ с. ш. 22°24′27″ и. д. / 40.7919° с. ш. 22.4075° и. д.
Данни
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Солунско поле
Население 26 296 (2001)
Надм. височина 42 m
Пощ. код 581 00
Тел. код 23820-2

Ениджѐ Ва̀рдар или Па̀зар[1] (срещат се и формите Ениджѐвардар или Йениджѐ Ва̀рдар, на гръцки: Γιαννιτσά, Яница̀, до 1926 година Γενιτσά, Йеница̀[2], на турски: Yenice, Йенидже или Vardar Yenicesi, Вардар Йениджеси) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на дем Пела в административна област Централна Македония.

География[редактиране | edit source]

Енидже Вардар е разположен в северозападния край на Солунското поле или Пазарското поле, оформено след пресушаването на Ениджевардарското езеро (Пазарското езеро или Гьольот), в южното подножие на планината Паяк (Пайко). Енидже Вардар има население от 29 789 души (2011).

История[редактиране | edit source]

Османска империя[редактиране | edit source]

Градът е основан след османското нашествие, става престолен град на Евренос бей и дълго време е населен само от турци. В града е запазен мавзолеят на Евренос бей, който в 20 век е реставриран.

В 16 век обликът на града се променя и посетилият го през 1590 година венецианец Лоренцо Бернардо пише:

Реставрираният мавзолей на Евренос бей
Тук живеят българи и мостът на Вардара е граница между България и Тесалия. Съвсем близо до моста има една къща, от която излезе една млада българка и ни предложи безквасен хляб[3].

В 1863 година английските пътешественички Макензи и Ерби разказват, че тук живеят българи, жадни за образование и просвета. В стремежа си да запазят българския си език и да се спасят от елинизация, част от тях дори приемат униатството.[4]

В дописка на вестник „Гайда“ от Енидже Вардар за откриване на българско училище от 1864 година се казва:

Литография на Енидже Вардар в 19 век
ЕНИДЖЕ-ВАРДАР (Македония, Воденска епархия). – Слава Богу шо се отвори на Енидже училище да си пееме по бугарски и да си служиме на църквата по язикют ни...

Воденицкиут владика кир Никодимос ного са мъчи да не ощава да си пееме по бугарцки, ама се напразно му испадна; мъ като виде инатут нему се чини и толко църно му са виде Енидже, сега има шес месеци шо недойдел, и му писа на питропот му поп Щатко сакилариос, кой сака за да даде владичина, нека даде, кой неки даде нека щон за назут, и толко му е мъчно и гърдо за бугарцки оти пееме. От Енидже като бегаше да не чуе по бугарцки та седише на Водин без гайле, и там фати да го файке форизмото оти бе форесувал кой пее по бугарцки. Оти и там воденци като се нагласиха неколко отидоха на Св. Гора на Илендар мънастир си земаха на вака едно поп булгарцки за духовник да биде на Водин, и му се молиа на кир Никодимос да го ощава попут да служи по булгарцки. Секак мани найде он, и като видео ти нема файда, му даде изин и фатия да си служат по бугарцки. От тай болнотия шо бегаше кир Никодимос му дойде на главата, и сега се издия от сърце...[5]

Движението за Българско възраждане в града е оглавено от поп Дима, който обаче поради преследване от страна на митрополит Никодимос е принуден да приеме униатството. Униатското движение в града първоначално е във възход, но скоро заглъхва и повечето български семейства се връщат в православието. Нов удар върху българското движение е и затварянето и последвалата смърт на българския лидер Хаджи Тоде, наклеветен пред властите от владиката Никодим.[6] По-късно е създадена Ениджевардарската българска църковна община. Сред ръководителите на българската общност са и П. Пожарлиев, Тодор Касап, Иван Караиванов, Хаджи Дионисий и други[7].

Католическата църква „Св.Св. Петър и Павел“ днес

В дописка на вестник „Македония“ от Енидже вардар от 1867 година по униатския въпрос се казва:

Долоподписаните соединени Българи жители на Вардарска околия, или на старата Македонска престолнина „Бела“ по турски денеска „Енидже Вардар“ по църковното отделение Воденска епархия... Толко годишното неучение и простота дотолко беше соборила духът на Македонските Българи, щото, като обаяни се пазеха от народни мисли да споменат, колко повеке да примат и да се захванат за народнийт извор. Колко обаче и да беха духом паднати... созидал друга църква Българска, Святих Апостол Петра и Павла, в която първ път са испела служба на народнийт ни язик, и Българско училище, в което пак почна да се предава Кирило-Методиевото наречие...[8]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Йенидже (Yénidjé), Воденска епархия, живеят 2400 гърци.[9] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Енидже Вардар:

Пазар (на турски Енидже), главният град на каазата Лука, е разположен в много плодородна местност. Жителите му са отчасти мюсюлмани, отчасти християни, но и едните и другите по националност са българи.[10]
Български учители в Енидже Вардар в 1905 година

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Енидже Вардар брои 9599 жители от които 4000 българи, 5100 турци, 25 гърци, 24 власи, 90 евреи, 300 цигани и 60 разни[11]. Българското население е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Йенидже Вардар има 2 800 българи екзархисти, 2 800 българи патриаршисти гъркомани, 240 българи патриаршисти сърбомани, 320 българи униати, 80 българи протестанти и 5 гърци. В града работят основно и прогимназиално българско училище, четири основни и едно прогимназиално гръцко, основно сръбско и основно и прогимназиално българско протестантско училище[12].

Българските търговци в Енидже Вардар се организират в еснафи: шивашки, самарджийски, кожухарски, юрганджийски, бояджийски, басмаджийски и най-многобройния бакалски с 13 души. Сред по-известните търговци в града са Васил и Гоше Сомуренчеви, Никола Кундурджиев, Атанас Гьорчев, Нако Дуванджиев, Нако Чупаринов, Димо Ментов, Дионис, Мичо Попставрев и други. Представителни са двата магазина за платове и тези за стъкларски изделия, към които има четири големи склада за стъкло. Кочо Лушев притежава ресторант с прилежащ хотел, а Васо Кусиколчев има гостилница[13].

Старата часовникова кула

В началото на 20 век в града е основан гръцки революционен комитет, подпомагащ гръцката въоръжена борба в района на Ениджевардарското езеро срещу българските чети, начело с Апостол Петков. В комитет влизат Антон Касапов (Андонис Касапис, председател), поп Димитър Икономов (Димитриос Иконому, секретар), Христо Даскалов (Христос Дидаскалу, касиер), като всички са убити от дейци на българския комитет. В 1903 година е убита дъщерята на Касапов Велика Рома в Пилорик, в 1904 година - самият той, в 1907 г. - Даскалов край Гюпчево, а в 1909 година поп Димитър в Бабяни. Убити са и Христо Хаджидимитров (Христос Хадзидимитриу) на 17 юли 1905 г. на пазарния площад на града, Дионисис Самоладас в 1904 г., Аристидис Дувандзис и Дионисис Цакмакис в 1905 г., Яни Карабатаков (Янис Карабатакис) с племенницата м, Ставри Миджуров (Ставрос Мидзурис), Атанас Икономов (Атанасиос Иконому) и Атанас Органджиев (Атанасиос Органдзис) в 1906 г.[14][15]

През юли 1908 година Младотурската революция в града е обявена от Кемал Мустафа паша[16]. На 22 ноември 1909 година гръцкият андартски капитан Гоно Йотов в свой доклад дава отчет за свършената от него работа в Ениджевардарско:

Последно и най-важно от всички мои действия започнах действия в Яница с 50 гръцки семейства като начало срещу 800 български и други, които не липсваха от Яница, както и срещу реакция на някои от нашите [гърците]. Макар че имаше обаче реакция от нашите, успях да ги увелича на 230 за сметка на българите... Тази работа беше най-важната, защото имах да се боря не само срещу българите, но и срещу всички други народности в Македония, които не липсваха в Яница, а също така и срещу нашите, които не искаха свободата заради собствени интереси и по мое мнение те бяха и най-опасните.[17]
Клеанти Симониду Гайтану, гръцка учителка в Енидже Вардар[18]

През септември 1910 година градът пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. На 11 септември целият град е блокиран от войска, за да бъде събрано оръжието и да бъде открита четата на Апостол войвода. Всякакво движение в града е преустановено. Начело на войската е берският каймакамин българинът Загоров. Българският архиерейски наместник Трайко Калайджиев е арестуван, като по-късно умира в затвора. Заместен е като български архиерейски наместник от отец Георги Шуманов.[19] Атанас Мандалчев е жестоко изтезаван. Арестувани са учителите Григор Гьошев, Атанас Лютвиев, Антон Димитров, Георги Иванов, гражданите Диме Торпанов, Дионис Некезов, Офил Саатчи, Стамко Попкочев, Божил Дамянли, Мами Трайков, Григор Сърбинов и много други. На 26 септември цялото мъжко население над 10 години е изведено на улицата и държано цял ден. Изтезавани са Божин Дамяни, Щерю Фуцилар, Хаджи Дионис, Митре Кехая, Петър Капиданов, Вангел Пожарлиев, Атанас Пожарлиев, Ваню Сурбут и Иван Атанасов.[20]

Гръцка пропагандна картичка с битката при Енидже Вардар

В града през 1912 година е открита българска болница[21]. При избухването на Балканската война в 1912 година 74 души от Енидже Вардар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[22] През ноември 1912 година в сражението при Енидже Вардар гърците нанасят окончателното поражение на османските сили в Егейска Македония, което довежда до падането на Солун. В следствие на масиран артилерийски обстрел турската махала и казармата в града са опожарени.[23] По време на последваталата гръцка окупация е опожарен инвентарът на централното българско училище в Енидже Вардар.[24]

Пиърс О'Махони свидетелства:

Мохамеданската махала в гр. Енидже Вардар е била почти съвършено изгорена, въпреки че тоя градец да е бил окупиран от редовни гръцки войски[25].

В Гърция[редактиране | edit source]

След Междусъюзническата война Енидже Вардар попада в Гърция.

През 1920-те години в града са заселени гърци бежанци. В 1928 година Йеница (Γενιτσά) е представен като смесено местно-бежанско селище със 1390 бежански семейства и 4877 жители общо.[26]

През Втората световна война градът е в германската окупационна зона и в него е образувано подразделение на Централния българомакедонски комитет.[27] Георгиос Пулос в сътрудничество с немския фелдфебел Шуберт и ръководената от него „Тагмата Асфалияс“ на 15 септември в Енидже Вардар убива 103 души,[28] предимно членове на Български червен кръст и на Централния българомакедонски комитет.

Църкви[редактиране | edit source]

Старата българска църква „Св. св. Кирил и Методий“, днес „Св. св. Константин и Елена“

Българската църква е построена през 1908 година и носи името „Св. Св. Кирил и Методий“. След влизането на града в Гърция е преименувана на „Св. св. Константин и Елена“ и съществува и днес под това име. Усилието на Българската екзархия да построи тази църква е описано от гръцкия архиерейски епитроп Мелетий:

28 ноември 1905 година...на 5 март 1906 година тукашните българи осветиха мястото, избрано за градеж на българската църква. След намесата ми, каймакаминът с помощта на полицията забрани на българите да поставят основния камък в темелите.

През 1862 година в Енидже Вардар се отваря католическа църква, в която литургиите се четат на български език. Първата света литургия се чете през 1865 година в новия храм „Свети Апостоли Петър и Павел“. Поп Димо предоставя за строежа собствен терен, намиращ се в българския квартал Варош. Храмът се изгражда с помощта на парични дарения, най-голямото от които е в размер на 3000 златни турски лири, отпуснати от българската уния в Константинопол. Освещаването на храма се извършва на 9 октомври (21 октомври нов стил) 1866 година. Дълго време той е и място, където се разпространява сред населението българска литература.

Личности[редактиране | edit source]

Списък на видни ениджевардарци.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Бабев, Иван. Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 687.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γενιτσά -- Γιαννιτσά
  3. Илюстрация Илинден, 1938, бр. 91, стр.12
  4. Петров, Благой. Наранената земя, Алкор, Бургас, 1995.
  5. ЦДА, ф. 1887К, оп. 1, а.е. 501, л. 383; В. “Гайда”, г. 2, № 5, 10 авг. 1864 г.
  6. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 187.
  7. Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр. 36
  8. Иванов, Йордан. „Българите в Македония“, Държавна печатница, 1915, стр. 187-188 [1]
  9. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  10. Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 111.
  11. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 146
  12. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 102-103
  13. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.51-53
  14. Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών
  15. Ιωάννης Σ. Κολιόπουλος (επιστημονική επιμέλεια), Αφανείς, γηγενείς Μακεδονομάχοι, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, University Studio Press, Θεσσαλονίκη, 2008, σελ. 123
  16. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.217
  17. Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών, 2007, стр. 95.
  18. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 1 март 2013 г..
  19. Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 430.
  20. Дебърски глас, година 2, брой 25, 9 октомври 1910, стр. 3.
  21. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.50
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 846.
  23. Бабев, Иван. Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 451.
  24. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, София 1996, стр. 109.
  25. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.171
  26. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  27. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  28. Mark Mazower, Inside Hitler's Greece. The Experience of Occupation, 1941-44,(Greek translation), Athens: Αλεξάνδρεια, 1994(1993), pp. 365-9.


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.

Външни препратки[редактиране | edit source]