Еникьой (вилает Одрин)
За други села с това име вижте Еникьой.
| Еникьой Yeniköy | |
| — село — | |
  Еникьой  Еникьой | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Одрин |
| Надм. височина | 69 m |
| Население | 1986 души (1990) |
| Пощенски код | 22600 |
Еникьой (на турски: Yeniköy) е село в Източна Тракия, Турция, вилает Одрин.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на 10 километра североизточно от Узункьопрю.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Еникьой е българско село в Узункьоприйска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Еникьой (Yaan-keui) има 75 домакинства и 398 българи.[1]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 306 български екзархийски семейства или 1495 души.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Ени кьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
В периода на Руско-турската война (1828-1829) г. част от населението се преселва, подгонено от насилията на османские власти в Бесарабия и Северна Добруджа и основава нови села със същото име там. Българското население на Еникьой се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Еникьой
Антим Ловчански (1884 – 1939), български духовник- Димитър Ив. Кехлибаров, македоно-одрински опълченец, 18-годишен, търговски служител, 2 рота на 11 сярска дружина, бронзов медал[4]
- Никола Димитров, македоно-одрински опълченец, 5 рота на 5 одринска дружина, ранен[5]
- Никола Савов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, земеделец, 3 рота на 11 сярска дружина[6]
- Сотир Димитров, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 5 одринска дружина, ранен[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 26.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 299.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 344.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 223.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 600.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 226.