Еникьой (Дедеагачко)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Еникьой.

Еникьой
Ιάνα
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемДедеагач
Географска областЗападна Тракия
Надм. височина232 m

Еникьой или Джедидкьой или Кьосмеджид, Кюсмеджит (на гръцки: Ιάνα, Яна) е бивше българско село в Западна Тракия, Гърция в дем Дедеагач.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е било разположено в началото на прохода между планините Овчарица (Цопан) от запад и Пеперуда (Вуна Евру) от север.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Еникьой е българско село във Ференската кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ново-село (Novo-selo) има 220 домакинства и 1054 жители българи.[1]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 280 екзархийски български семейства.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Еникьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Снимка на носия от Еникьой, Фонд „Христо Вакарелски“
Родени в Еникьой
  • Ангел Лафчиев (1868 – след 1943), български революционер
  • Ангел Петков, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, 1 и нестроева рота на 5 одринска дружина[4]
  • Вълчо Атанасов Тюркеджиев (1875 – 1920), български революционер
  • Датко Янчев Пърнаров (1899 – ?), български търговец, съден от Народния съд[5]
  • Димитър Табаков (1860 – ?), български революционер
  • Мито Стратиев, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, кошничар, 4 рота на 10 прилепска дружина, 3 рота на 11 сярска дружина[6]
  • Курти Иванов Куртев, деец на ВМОРО, заселил се в Дедеагач и избран за председател на околийския комитет в 1907 година[7]
  • Недялко Чавдаров, български революционер
Починали в Еникьой
  • Георги Ковачев Василев, български военен деец, санитарен поручик, загинал през Първата световна война[8]
  • Митрю Карабелята (? - 1908), български революционер и съратник на войводата Тане Николов

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 35.
  2. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 295.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 547.
  5. ЦДА, ф. 1449 к, оп. 1, а. е. 331, л. 106
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 682.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 88.
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 425, л. 13; а.е. 209, л. 49, 50