Енкаустика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фаюмски портрет на момче

Енкаустика (от старогръцки ἐγκαυστική - буквално непреводимо, от глагол със значение горя, горещ) е рядък и специфичен вид живописна техника.

Основният пластификатор на боите при енкаустиката е восъкът, поради което често техниката е наричана и "восъчна живопис". Боите за техниката всъщност представляват пигмент, разтворен във восък. Техниката е особено трудна, тъй като обикновено се работи в затворено помещение, различните цветове на боите непрекъснато се подгряват до температура над точката на топене на восъка, същото се отнася и за основата. В същото време трябва да се живописва изключително бързо, тъй като енкаустиката не предполага корекции като ретуш - първият живописен слой остава и последен.

В миналото тайната на енкаустиката се пази като семейна традиция, приписват и се редица мистични елементи - като например танци на девойки на лунна светлина около съда, в който се топи восъкът, добавяне на билки и т. н. Всъщност основният технологичен проблем е свързан именно с повишаването на точката на топене на восъка, който може да бъде решен с добавянето към него на някои природни смоли - мастична, дамарена. Добавянето на 20 грама за килограм восък, предварително разтворена в спирт мастичена смола, гарантира удобство при живописването и устойчивост на полученото изображение откъм външни влияния - температура, влага, механични повреди.

От естетична гледна точка основно достойнство на този вид техника е прозрачността на живописния слой, под който прозира цветът на основата (на светлината). Технологично предимство е дълговечността на изображенията, всъщност те могат да бъдат повредени, освен механично, единствено и само ако бъдат изложени на висока температура.

Поради сложността си, както и заради навлизането на нови и по-лесни за употреба технологии, след античния период (когато енкаустиката преживява своя разцвет), тази живописна техника бива изместена от фреската (при стенописите) и маслото (при кавалетната живопис). В християнската иконопис към 6 век е почти напълно изместена от температа.

Едни от най-характерните запазени образци на изображения, изпълнени с тази техника, са фаюмските портрети от елинистичния период на Древния Египет.