Енот ракояд
| Енот ракояд | ||||||||||||||||||||||
 в Национален парк Мануел Антонио, Коста Рика |
||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Незастрашен[1] |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
 Procyon cancrivorus(Cuvier, 1798) |
||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
 Ареал на енота ракояд |
||||||||||||||||||||||
| Подвидове | ||||||||||||||||||||||
|
P. c. cancrivorus |
||||||||||||||||||||||
Енотът ракояд (Procyon cancrivorus) е хищник от семейство Енотови, населяващ блатистите и гъсто-обрасли области на Централна и Южна Америка (включително и в Тринидад и Тобаго). Среща се от южните части на Коста Рика в повечето области източно от Андите до северните части на Аржентина и Уругвай [1].
Съдържание |
Външен вид и физични характеристики [редактиране]
На външен вид енотът ракояд прилича на родствения американски енот и е с подобни размери. Привидно е по-дребен и елегантен в сравнение с американския енот, но това се дължи на късата козина. Дължината на главата и тялото е между 41 и 60 cm, а на опашката от 20 до 40 cm. Височината при плешката е около 23 cm. На тегло енотът ракояд варира между 2 и 12 kg. Мъжките са обикновено по-едри от женските.
Начин на живот и хранене [редактиране]
Въпреки името си, енотът ракояд не се храни единствено с раци, но при наличност това е предпочитаемата храна. Освен с раци, омари и редица други ракообразни, енота ракояд се храни с малки земноводни, яйца на костенурки и плодове. До известна степен може да се приеме за всеяден. Енотите ракояди са единаци, активни през нощта. Най-често могат да бъдат открити покрай езера, реки и потоци, въпреки че са забелязвани и далеч от водата през определени периоди от годината. Много рядко навлизат в гъстите дъждовни гори, като по-често са в ляносите и вечнозелени гори.
Размножаване [редактиране]
Малките се раждат между юли и август, обикновено до три в котило.
Природозащитен статут [редактиране]
Видът е незастрашен от изчезване, въпреки че е рядък в някои части от ареала си и не е адаптивен към урбанизираните части на местата на разпространение [1]. Причината за липсата на непосредствена опастност за вида е огромния ареал в почти цяла Южна Америка. Въпреки това, съществува известна заплаха, тъй като енотите ракояди са чест обект на ловците на кожи и на търговците на домашни любимци. Тенденцията в световната популация е намаляване на числеността [1].
Галерия [редактиране]
-
Енот ракояд в Национален парк Мануел Антонио, Коста Рика
-
С кафява окраска и по-малка "маска" на лицето.
Източници [редактиране]
- ↑ а б в г ((en)) Reid, F. & Helgen, K.. Procyon cancrivorus. // 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN, 2008. Посетен на 30 април 2011.
