Енравота

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Свети мъченик
Боян-Енравота
княз Български[1]
български княз и мъченик
Роден началото на 9-ти век
Починал към 833 г.
Почитан в Източноправославния свят
Празник 28 март

Енраво̀та е най-големият син на кан Омуртаг. Носи и името Воин (или с транскрипция Боян). Канонизиран е като Св. мчк Боян-Енравота, княз Български.

По сведения на охридския архиепископ Теофилакт Охридски[2] 11 век Енравота попада под влиянието на пленения византийски епископ Кинам и приема от него християнското кръщение под името Боян. Поради влечението си към християнството, той бива лишен от правото си на престолонаследник от баща си Омуртаг. След смъртта на Омуртаг на българския престол се възкачва третият му син Маламир (вторият син Звиница навярно бил починал), в чиято лоялност към „отечествените богове“ Омуртаг не се съмнява.

Според Теофилакт Енравота моли брат си да му даде пленника Кинам, който е в тъмница по заповед на Омуртаг, заради отказа си да се отрече от християнството. Неподозирайки причината за молбата му, Маламир я удовлетворява. Когато обаче научава, че Енравота е станал християнин под внушението на Кинам, канът изтълкува това като предателство спрямо родовите традиции и влечение към изконните врагове - ромеите. Той призовава брат си и му нарежда да се откаже от новата си вяра. След категоричния му отказ Енравота-Воин бива посечен с меч по заповед на кана. Според житието, преди да бъде посечен, мъченикът изрича слова, които само 3 десетилетия по-късно се оказват пророчески:

...Тази вяра, заради която сега аз умирам, ще се преумножи на българската земя, въпреки опитите ви да я възпрете чрез моята смърт. Кръстният знак ще бъде побит навсякъде, ще се въздигнат Божи храмове и чистите свещеници ще служат на чистия Бог, и жертвоготовно ще въздадат възхвала на жизнедаряващата Троица. Идолите, заедно със жреците и техните небогоугодни капища, ще се срутят и потънат в небитието, сякаш никога не са съществували. А единствен ти (Маламире), след много лета, ще погубиш безбожната си душа, не получавайки нищо заради жестокостта ти.

След смъртта си е провъзгласен за мъченик. Всъщност под името мъченик Боян – Енравота, той става първият в историята и агиологията светец от български произход[3]. Чества се на 28 март.

Почти всички сведения за живота на Енравота се черпят от съчиненията на Теофилакт Охридски (грък по произход). Изказвани са предположения, че Енравота е въвлечен в заговор срещу брат си Маламир, което впоследствие става причина за екзекуцията му.

Според българска учителка тленните останки на светецът лежат в костница под храма „Св. Йоан Предтеча“ в Стамболийски. Тя разчита надписа от полатовска плоча в олтара на храма от Х век с 21 реда хоризонтален надпис на старобългарски, в който името на светеца Боян Енравота се споменава на шест места и се говори, че е погребан на това място в златно-сребърна костница.[4]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Житие на Св. мъченик Боян–Енравота, княз Български
  2. „Българските ханове и царе VII-XIV век“ — Йордан Андреев, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, 1988 г., с.44-45
  3. Жития на светиите, Синодално издателство, С. 1991, с. 164
  4. Свещеникът, който благослови протестите
  • Златарски, Васил, „История на българската държава през средните векове“, Том I: „История на Първото българско царство“ (2-ро изд.), С., 1934.
  • Св. мъченик Боян (Войн) - Енравота, княз български“, [1].

Външни препратки[редактиране | edit source]