Енрике Мореплавателя
|
||||||||||
Енрике Мореплавателя е португалски принц, който е сред най-важните фигури в началния период на Великите географски открития.
Той е трети син на крал Жуау I и Филипа от Ланкастър. През 1420 г. оглавява богатия Орден на Христос, португалския наследник на тамплиерите, и до края на живота си покровителства изследването на Африка. През 1420 г. са открити островите Мадейра, през 1427 - Азорските острови, през 1444 - река Сенегал.
Експедициите, организирани от Енрике, стават основата за разцвета на Португалската империя през 16 век, а с колонизирането на Мадейра се поставя началото на европейската колониална експанзия. Оказва се, че той никога не е плавал по море, но е бил човек на духа и науката.
Измислил е и е конструирал първото съоръжение за спускане на шхуна на вода от дока за строителството и. Създал е и Академия за мореплаватели на брега на Атлантическия океан, близо до най-западния нос на Европа.
