Епиметей (спътник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Епиметей
Епиметей
Епиметей заснет от апарата Касини-Хюйгенс
Откриване
Открит от Ричард Уокър
Дата 18 декември 1966 г.
Орбитални параметри (епоха J2000)
Голяма полуос 151 422 km [1]
Ексцентрицитет 0,009
Орбитален период 0,6956 дни
Инклинация [2] 0,37°
(към екватора на Сатурн)
Естествен спътник на Сатурн
Физически характеристики
Размери 138×110×110 km
Маса 5,35×1017 kg
Средна плътност 0,61 g/cm3
Повърхностна гравитация 0,008 m/s2
Период на въртене синхронно
Наклон на оста 0
Албедо 0,5
Атмосферни характеристики
Атмосферно налягане няма

Епиметей е естествен спътник на Сатурн, носещ името на героя от древногръцката митология Епиметей. Като алтернатива се употребява Сатурн-11.

Откриване[редактиране | edit source]

Янус и Епиметей заемат практически една и съща орбита около Сатурн. Поради тази причина първоначално те са се считали за едно и също тяло.

Спътника е открит от Удуин Долфус на 15 декември 1966 г. (IAUC 1987). Новооткритият обект получава предварителното означение S/1966 S 2. Малко преди това Жан Тексеру заснема Янус на 29 октомври 1966 г. без да го разпознае като спътник на Сатурн. (IAUC 1995). На 18 декември същата година Ричард Уокър прави сходни наблюдения и открива Епиметей. (IAUC 1991).

Едва 12 години по късно през октомври 1978 г. Стивън Ларсон и Джон Фонтен заключват че двете наблюдения през 1966 са на различни тела на сходни орбити около Сатурн.

Янус е наблюдаван от Пионер 11 при преминаването на апарата през Сатурновата система на 1 септември 1979 г. Три уреда за регистриране на частици отчитат „сянката“ му. (IAUC 3417). Спътникът е заснет от Вояджър 1 на 1 март 1980 г.

Имата на двата спътника са утвърдени през 1983 г.

Орбитални взаимодействия между Епиметей и Янус[редактиране | edit source]

Епиметей и Янус са ко-орбитални спътници. Текущия орбитален радиус на Янус е 151 472 km, докато този на Епиметей е 151 422 km (разлика от около 50 km). Въпреки че тази разлика е по-малка от диаметрите на двата спътника (115 km за Епиметей и 178 km за Янус) спътниците не се сблъскват поради взаимното им гравитационно въздействие което периодично изменя орбитите им. На всеки четири години тялото намиращо се по-ниска орбита настига тялото на по-висока орбита, което се движи по-бавно. Взаимното привличане на телата води до снижаване на орбитата на тялото което бива настигано и повишаване на орбитата на другото тяло. Така тялото което бива настигано поради по-ниската си орбита започва да се движи по-бързо от другото. В резултат на това двете тела дефакто разменят орбитите си и избягват взаимен сблъсък.

Следващото разменяне на орбити ще се осъществи през периода януари-февруари 2006 г. Този ефект е единствения до момента известен в Слънчевата система.

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Епиметей заснет от Вояджър 1

На повърхността на Епиметей са налични няколко кратери с диаметър по-голям от 30 km, както и големи и малки бразди. Поради значителния брой кратери се счита че повърхността на спътника е древна. За Янус и Епиметей се счита че произхождат от общо тяло, вероятно разделило се на две части под въздействието на сблъсък с друго тяло скоро след зараждането на сатурновата система. Поради ниската си плътност и високо албедо за Епиметей се счита че е поресто тяло изградено предимно от лед.

Апаратът Касини-Хюйгенс ще се сближи с Епиметей на 3 декември 2007 г.

Виж още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]


Спътници на Сатурн
... | Пандора | Янус, Епиметей | Мимас | ...
Мимас | Енцелад | Тетида | Диона | Рея | Титан | Хиперион | Япет | Феба