Епифиза (остеология)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Епифиза.

Епифиза
Long bone.png
Латински epiphysis
Атлас Епифиза
MeSH Epiphyses

Епифиза (на гръцки: ἐπίφυσις) представлява заоблен, често удебелен край на тръбестата кост, участващ при формирането на ставните съчленения между костите. Съставните повърхности на крайната част на епифизата могат да бъдат изпъкнали (ставна глава) или вдлъбнати (ставна ямка).

Костната тъкан в областта на епифизата представлява гъбчеста структура, която отвътре е обвита от плътен слой. Гъбчестата структура на костта е изградена по начин позволяващ разпределение на силите при движение на тялото. Под всяка епифиза се намира междинен дял наречен метафиза. Той е изграден от делящи се клетки, които нарастват и постепено вкостяват и така осигуряват израстването на дължина на костта. Под метафизата се намира същинската тръбеста част на костта наречена диафиза. В дисталния си край всяка епифиза е покрита от хрущял под който се намира субхондрална пластинка, богата на капиляри и нервни окончания.

Отвътре всяка от епифизите е изпълнена от червен костен мозък, произвеждащ еритроцити.

Външни препратки[редактиране | edit source]