Ервин Панофски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ервин Панофски
Erwin Panofsky
германски и американски историк на изкуството
Роден
Починал
14 март 1968 г. (75 г.)
Учил въвФрайбургски университет
Мюнхенски университет
Хумболтов университет на Берлин
Научна дейност
ОбластИстория, изкуствознание
Работил вХамбургски университет
Нюйоркски университет,
Институт за авангардни изследвания към Принстънския университет
Публикации„Готическата архитектура и схоластиката“ (1951)
ПовлиянХайнрих Вьолфлин, Алоис Ригл и Аби Варбург
ПовлиялПиер Бурдийо
Ервин Панофски в Общомедия

Ервин Панофски (на немски: Erwin Panofsky, р. 30 март 1892 г., Хановер – п. 14 март 1968 г., Принстън) е германски и американски историк и изкуствовед. Един от най-големите представители на германското изкуствознание от 1920-те години и на американската изкуствоведска школа от 1930-те – 1960-те години.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ервин Панофски е роден в семейството на търговец. Детските и първите му юношески години преминават в Берлин (през 1901 – 1910 г. учи в Йоахимсталската гимназия, известна със задълбоченото преподаване на класическите езици). Следва история на изкуството и философия в Университета „Фридрих-Вилхелм“ в Берлин, Мюнхенския университет и Фрайбургския университет. През 1911 г. в берлинския семинар на Хайнрих Вьолфлин Панофски започва да се занимава с темата „Теоретичните аспекти на учението за изкуството на Албрехт Дюрер“, към която той се връща по-късно нееднократно. На тази тема е посветена и дипломната му работа от 1914 г. и книгата „Теорията за изкуството на Дюрер, разгледана в отношението ѝ към теорията за изкуството при италианците“ (1915), дисертацията му от 1922 г. и книгата за гравюрата на Дюрер „Меланхолия I“, написана в съавторство с Ф. Сакъл (1923)[2].

През 1916 г. Ервин Панофски сключва брак с Дора Мосе, в съавторство с която по-късно издава две книги: „Кутията на Пандора“ (1956) и „Одисеевата галерия във Фонтенбло“ (1958)[2].

От 1921 г. преподава в Хамбургския университет (от 1926 г. – професор по история на изкуството). През 1931 г. е поканен за курс лекции в Нюйоркския университет, което полага основите на контактите му с американските изкуствоведи. С идването на власт на нацистите през 1933 г., заради еврейския си произход е освободен от Хамбургския университет, но успява да емигрира с жена си в САЩ, където живее цели 35 години, започва да преподава и пише на английски[2]. Отначало преподава в Нюйоркския университет, а от 1935 г. в Института за авангардни изследвания в Принстън (както и физика Алберт Айнщайн, с когото го свързва дълго приятелство)[2]. През 1947 – 1948 г. Панофски е Чарлз Елиът Нортън професор в Харвардския университет.

След пенсионирането си през 1962 г. Ервин Панофски продължава да води лекционни курсове, публикува и отделни нови трудове. През 1962 г. е избран за почетен доктор на университета в Западен Берлин[2].

Синът му Волфганг Панофски е атомен физик.

Научни интереси[редактиране | редактиране на кода]

„Меланхолия I“ на Дюрер

В германския период на своята дейност Панофски следва и развива идеите на Хайнрих Вьолфлин, Алоис Ригл и Аби Варбург, с което поставя основите на иконологическия метод при изследването на художествените произведения. Възгледите си за пръв ясно излага в книгата си „Идея. Към историята на понятията в теориите за изкуството на миналото“ (1924). На изследването на темата за хуманизма са посветени книгата му „Изследвания по иконология. Хуманистичните теми в изкуството на Ренесанса“ (1939) и статията „Историята на изкуството като хуманистична дисциплина“, написана за сборника „Смисълът на хуманизма“ (1940), подготвен от учени на Принстънския университет. В следвоенните години Панофски издава книгата си „Ранната нидерландска живопис“ (1953, т. 1 – 2), основана на курса от лекции, които той чете през 1947 – 1948 г. в Харвардския университет, изследва готическата архитектура, продължава изследванията си на творчеството на Дюрер, пише есето „Галилей като художествен критик“ (1954)[2].

Влияние[редактиране | редактиране на кода]

В средата на 60-те години Пиер Бурдийо превежда от английски книгата Готическата архитектура и схоластиката, която бива издадена във Франция с негов послепис.[3] Налице са основания да се счита, че Панофски е повлиял на неговата социологическа концепция за изкуството.[4]

По-значими трудове[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Биография на Панофски на сайта Dictionary of Art Historians Архив на оригинала от 2015-06-27 в Wayback Machine. ((en))
  2. ↑ а б в г д е Редакционно предисловие към статията Панофский Э. „История искусства как гуманистическая дисциплина“. – Советское искусствознание, выпуск 23. М., 1988, стр. 420 – 421. ((ru))
  3. ↑ Pierre Bourdieu, Postface à Architecture gothique et pensée scolastique de E. Panofsky, Paris, Les Editions de Minuit, 1967, pp. 133 – 167. ((fr))
  4. ↑ Fugier Pascal, Pierre Bourdieu, Postface à Architecture gothique, ¿ Interrogations ?, N°3. déc.2006 ((fr))
  5. ↑ Готическата архитектура и схоластиката на сайта на издателство Агата-А

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ервин_Панофски&oldid=11963649“.