Еремия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Еремия
България
Red pog.png
Еремия
Област Кюстендил
Red pog.png
Еремия
Общи данни
Население 126 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 21,686 km²
Надм. височина 558 m
Пощ. код 2585
Тел. код 07930
МПС код КН (Кн)
ЕКАТТЕ 27574
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Невестино
Димитър Стаменков
(независим)

Еремия е село в Западна България. То се намира в община Невестино, Област Кюстендил.

География[редактиране | edit source]

с.Еремия
с.Еремия

Село Еремия се намира в в планински район, в географската област Пиянец, югоизточно от град Кюстендил. Разположено е от двете страни на река Еремийска. Отстои на 7 км от с. Невестино. Съставено е от махали : Секалето, Брашненичка, Цоцоманска, Мурджовска, Костовска, Гугушанска, Бумбарска, Стойковска, Влашка, Локвите, Каймаканска, Езерска, Хановете (център), Златковска, Ковачка, Ивановска, Янчовска, Марковска, Керелска, Пенковска, Шопкинска, Чифличка, гоцевска, Геровска, Лесовска, Стаменковска, Мухтийска, Щърбевска, Фудулска, Манчовска, Якимовска, Шопска, Цинцовска, Ясикарска, Писарска, Натовска.

Население[редактиране | edit source]

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2010
Население 879 1449 1915 2119 2190 1703 1205 873 587 168

История[редактиране | edit source]

Еремия е старо средновековно селище. Споменава се в турски регистър от 1576 г. със името Еремие.

През 1866 г. са регистрирани 85 домакинства със 601 жители.

През 1893 г. землището на селото включва 8110 дка ниви, 5480 дка гори, 395 дка естествени ливади, 314 дка овощни и зеленчукови градини, 364 дка лозя, пасища и др. и се отглеждат 2280 овце, 1139 кози, 561 говеда и 253 коня. Основен поминък на селяните са земеделие (зърнопроизводство, овощия, тютюнопроизводство) и животновъдство. Развиват се домашните занаяти (шивачи, зидари), в селото има 3 бакалници.

Още преди Освобождението - в 1871 г. в селото е открито училище, а през 1927 е построена училищна сграда.

Основано е земеделско спестовно-заемно дружество "Свети Симеон" (1909). През 1902 г. е построена църквата "Свети Димитър", а през 1929 г. е основано читалище.

През 1946 г. е открита пощенска станция. Селото е електрифицирано и водоснабдено през 1947 г.

През 1956 г. е учредено ТКЗС"Васил Левски", което вписледствие прераства в ДЗС, а от 1979 г. е включено в състава на АПК"СТрума" - село Невестино.

Открита е здравна служба, през 1962 г. е построена нова читалищна сграда. Голяма част от улиците са асфалтирани.

Активни миграционни процеси.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

  • Църква "Свети Димитър" (1902)
  • Останки от късноантична крепост - на около 5 км. западно от селото.

Религии[редактиране | edit source]

Село Еремия принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции[редактиране | edit source]

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Общоселски събор всяка година на 1 май.
  • Курбан на Димитровден (църквата в с.Еремия носи името на Свети Димитър).

Личности[редактиране | edit source]

  • Стоян Евтимов Кьосев (1910-2002) - електротехник. Завършил техникум в Радомир. Владее немски. Електрифицира селото. Участва във Втората Световна Война.
  • Милан Георгиев Керелски (1919-2010) - общественик, публицист, историк, краевед и деятел на антифашиското и дружеството за приятелство с Русия. Завършил е история в Софийския университет, бил е директор на Керамичната фабрика в с. Багренци, общинското предприятие “Здрава храна” и ДП “Книгоразпространение” - Кюстендил. Бил е кореспондент на в-к “Отечествен фронт” и радио “София”. Автор е на редица книги („От бащи, деди, прадеди и след тях”,"Окупацията на Кюстендил от ВМРО през 1922 година","Село Еремия" и др.). Има стотици публикации в печата. По негова инициатива са изградени паметниците в памет на загиналите руски войници в селата Коняво и Еремия, на лесовъда Йордан Митрев в Кюстендил, на мястото на работилницата за бомби и хладно оръжие за четите за освобождаването на Македония, лично посещавана от войводата Гоце Делчев в село Длъхчево Сабляр, и др.

Литература[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

Кухня[редактиране | edit source]

  • Зелник
  • Чорба със сини сливи
  • Оризник
  • Качамак
  • Червени кисели домати

туршия от круши

Външни препратки[редактиране | edit source]