Ерик Берн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ерик Бърн
американски психолог
Роден 10 май 1910
Монреал, Канада
Починал 15 юли 1970
САЩ

Д-р Ерик Бърн (или Берн) (на английски: Eric Berne) е американски психолог от канадски произход. Роден е на 10 май 1910 г. в Монреал, Канада, син на физик и писателка. Рожденото му име е Ерик Леонард Бернщайн, което той сменя на Ерик Бърн при получаването на американско гражданство през 1939 г.

Биография[редактиране | edit source]

Дипломира се в университета „МакГил“, а завършва обучението си в Съединените Щати, след което постъпва в Американската армия като психиатър. След войната се мести в Калифорния, където продължава своята работа като психиатър, но все повече се разочарова от психоаналитичните подходи на тогавашното време. В резултат на това Бърн започва развиването на нова и революционна теория, която той нарича „транзакционен анализ“. През 1958 той издава книгата „Транзакционен анализ: Нов и ефективен метод на груповата терапия“, където представя своя нов подход.

След създаването на транзакционния анализ Ерик Бърн продължава развиването на своята теория като създава „Международната асоциация за транзакционен анализ“. Освен това публикува книгата „Игрите, които хората играят“ („Games People Play“) — може би най-популярната му творба.

Бърн води динамичен живот и продължава своята работа като психиатър до смъртта си през 1970. Женен е три пъти и има четири деца от първите си две съпруги. Умира без съпруга до себе си, но с много професионални постижения зад гърба си.

Теория[редактиране | edit source]

Според Бърн в човешкото съзнание съществуват три Аз-образ структури — „Аз-родител“ или просто „Родител“ (Р), „Аз-дете“ или просто Дете (Д), и Аз-възрастен или просто Възрастен (В). Първата от тях (Родителя) осъществява безкритичен запис на всичко, случващо се около (извън) индивида в най-малко първите пет години от живота му. Особено активно се записват етичните норми и оценки за околната среда дадени от страна на фактическия родител на индивида. Аз-детето осъществява запис на вътрешния емоционален живот на детето. Този запис също е безкритичен. Той отговаря за чувствата и е пряко свързан със способността за запомняне и разпознаване на лица и физиономии.

„Възрастният“ започва да се формира между десетия и дванадесетия месец и това формиране продължава през целия съзнателен живот на индивида. Възрастния възприема жизнения опит на човека. На него се дължат жестовете и маниерите ни. Тази част от Аз-образа е критична. Тя подлага на съмнение оценките и решенията на „Родителя“ и „Детето“ (в себе си) въз основа на собствения си жизнен опит. Тя си задава въпроси и търси отговори. Според Бърн е възможно взаимодействие между различните Аз-образи. В това взаимодействие се корени основата на учението на Бърн.

Библиография[редактиране | edit source]

  • The Mind in Action; 1947, New York, Simon and Schuster.
  • The Structures and Dynamics of Organizations and Groups; 1961; (1984 Paperback reprint: ISBN 0-345-32025-5).
  • Transactional Analysis in Psychotherapy; 1961; (1986 reprint: ISBN 0-345-33836-7).
  • Sex in Human Loving; 1963, Beverly Hills, California: City National Bank.
  • Games People Play (book)|Games People Play: the Psychology of Human Relations; 1964 (1978 reprint, Grove Press, ISBN 0-345-17046-6); (1996 Paperback, ISBN 0-345-41003-3)
  • The Happy Valley; 1968, Random House Publisher, ISBN 0-394-47562-3
  • A Layman's Guide to Psychiatry and Psychoanalysis (Paperback); 1975, Grover Press; ISBN 0-394-17833-X
  • What Do You Say After You Say Hello?; 1975; ISBN 0-552-09806-X

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.